Търсене

Начало Крими Наши заварчици се трудят в Германия, лъжат ги за заплатите
Наши заварчици се трудят в Германия, лъжат ги за заплатите
27 April 2012

Днес четете последната от публикуваните общо десет истории за тъжното завръщане у дома на гурбетчии от Разградско, потърсили изход от кризата в нелегалната трудова емиграция, но станали жертва на злоупотреба от страна на трафиканти, работодатели или измамници. Журналистическите разследвания са част от проекта „Никой не чака Одисей“, спечелил финансиране в рамките на конкурса „Повече плурализъм във време на криза“, организиран от Институт „Отворено общество“ – София.



Те тръгват за Германия с уверението, че там ще работят като заварчици. Уговорената заплата е приемлива, а и посредникът е познат на един от тях. Става дума за трима мъже от село Подайва, община Исперих. Това са 27-годишният Рейхан Сабри, 30-годишният Мехмед Хасан и Яфес Акиф на 49 години. Именно последният познава Хасан Вели Хюсеин от съвместна работа в исперихски завод преди време.


27_04_2012_odisei-3.jpgРазчита, че старият познайник не би го подвел и подписват договор за работа. Към Яфес се присъединяват и двама младежи, които търсят начин да изкарат някой лев. Рейхан работи в автосервиз, а Мехмед помага в домашното стопанство. Вариантът да печелиш по 1100 евро на месец е добър и за собственика на малък магазин в селото Яфес.

“Подписахме договор с фирмата на Хасан – ЕТ „Хорус – Хасан Вели”, която е с адрес в Разград – разказва Мехмед. Странното бе, че в контракта на всеки срещу длъжност пишеше „заварчик” и заплата от 550 лева. Работодател ни бе българската фирма. Без командировъчно или някъде да е упоменато в документите, че ще работим в чужбина, цялата група от 14 човека тръгнахме за германския град Папенбург, където щяхме да работим в корабостроителен завод. Това е компанията MEYER WERFT. Всеки от нас извади от джоба си по 120 евро за път. Тръгнахме на 27-ми февруари и на 1-ви март беше първият ни работен ден. Като пристигнахме на немска земя, ни настаниха в отдалечена фермерска къща. На километър от нас бе най-близкият хранителен магазин, а супермаркет имаше на 10 километра от нас.” През първите дни уменията на работниците да заваряват биват тествани от човек на име Суат, който се явява външен изпълнител за завода. Той е и посредникът между гастарбайтерите, осигурени от Хасан Хюсеин, и собствениците на корабостроителницата. 90% от хората биват отхвърлени с думите „не ставаш” и прехвърлени да работят като монтажисти, където обаче пак им е възлагано да работят с електрожен. Според потърпевшите идеята е била да им се намали умишлено надникът, понеже заварчикът е трябвало да взема по 8-9 евро на час, а монтажистите по 6-7.

27_04_2012_odisei-1.jpg„Отношението към нас изобщо не беше нормално. На работното ни място немците имаха карти за достъп до столова, а ние нямахме достъп до помещенията за отдих. Видят ли ни, че си почиваме, веднага Хасан или Суат ни правеха забележки на висок тон, че само се подпираме, а работата беше изморителна и свързана с това да работиш или клекнал, или на колене. Нямахме наколенки дори...” – допълва Яфес, по чийто крака се виждат и немалко рани от хамалогията. „Много често имахме проблем и с плащанията за извънреден труд – продължава своя разказ той. Случвало се е дори някой от шефовете, включително и Хасан, да ни казват „Днес нямахте работа за плътни 8 часа, затова плащам като за 4 часа”. Мехмед споделя още: „Даваше ни по 50 евро в края на всяка седмица да имаме за храна, но в един момент Хасан започна да прави удръжки и от тези пари, като казваше, че това е така, понеже не сме работили плътни 8 часа и сме „набутвали” неговата фирма. Нека се знае, че местните работници и работниците от други държави, дошли с други фирми, вземаха по 15 евро на час. Ние мислим, че заводът е плащал по толкова и на Хасан за посредничеството, но до нас стигаха по-малко от половината от тези пари без да смятаме измислените удръжки, които ни правеше впоследствие. Излиза, че всеки един от нас при тези тарифи му е носел по 10 евро на час чиста печалба. Просто сме работели да изкараме парите на хората по веригата. Хасан и ортакът му Себайдин живееха в къщата, където бяхме настанени и ние.

27_04_2012_odisei-2.jpgЕдна вечер ние дочухме разговор между тях, в който те обсъждаха нашето недоволство от условията и отношението към нас. Тогава те си говореха, че ако някой от нас иска да напусне, то ще му се плати трудът по 3 евро на час, а онези, които искат да останат, ще им смъкнат надника на 5-6 евро. Това вече преля чашата на нашето търпение и твърдо решихме да се прибираме в България. Говорихме с Хасан на другия ден и му казахме, че искаме да напуснем и си искаме заработените пари. Той явно очакваше да се стигне до тук и ни заяви, че ще се разплати с нас, но щял да ни удържи квартирни, пътя до завода, до който пътувахме с кола всеки ден и за капак по 170 лева за работно облекло. Подготви документи и ни накара да подпишем, че ни уволнява дисциплинарно, иначе няма да ни даде трудовите книжки. Те двамата подписаха, но аз – не. Тръгнахме си за България на 30-ти март с уверението, че като си дойдем ще си получим парите, но предвид отношението към нас, силно се съмняваме и затова ще си търсим правата по всякакви законови начини – завършва Мехмед.”

Гурбетчиите са твърдо решени да си получат заплатите от по 1100 евро и вече са направили консултации с адвокат. Подали са и жалби в Инспекцията по труда в Разград. В същото време в разградски вестник продължава да тече обява от фирмата за наемане на работници за работа в Германия. „Искаме да предупредим всеки да внимава, когато търсят работа в чужбина чрез подобни фирми” – казват пострадалите.

 

Драгомир БОГОМИЛОВ, Виолета МИНЧЕВА

Снимки: Мехмед АЗИЗ



27_04_2012_ademov1.jpgД-р Хасан Адемов, зам.-председател на Комисията по труда и социалната политика в 41-то НС

Неволята тласка българите в ръцете на трафикантите


Господин Адемов, Вие сте парламентарист с голям опит и работите активно в областта на социалните и трудови права на хората. Считате ли, че българската държава прави достатъчно, за да противодейства на трафика на хора на черния пазар на труда?

Законодателството в рамките на ЕС, което е валидно и за България, регулира свободното движение на хора, така че, променяйки мястото на работа и труд, техните трудови и осигурителни права да остават защитени. Това означава, че когато някой българин отиде да работи в страна, членка на Евросъюза, той трябва да бъде социално и здравноосигурен. Механизмът предвижда, ако договорите за работа се сключват с български работодател или посредническа фирма, тя да преотдава работната сила на своите клиенти на европейски работодател, при спазване на техните трудови права.

Това е само на книга. Практиката, а и нашите разследвания в рамките на проекта „Никой не чака Одисей“ показват, че трафикът на хора върви с пълна сила в сянката на сивата икономика.

Знам, че е така. Аз съм депутат от Разградска област и постоянно се срещам с хората от региона. Неволята тласка тези хора в ръцете на трафикантите. В малките села и общини безработицата е голяма, няма инвестиции, не се изпълняват инфраструктурни проекти, които да отварят работни места. А хората трябва да живеят, да издържат семействата си. И те по неволя се доверяват на измамниците.


Не мога да не Ви попитам, как оценявате контролната дейност на държавата. Адекватни ли са институциите спрямо случващото се и не продължават ли властите да възприемат проблема не като обществено зло, а като въпрос на личен избор за всеки отделен човек?

Аз работя в сферата на законодателството. Твърдя, че има закони, които могат да преследват и наказват търговията с хора на трудовия пазар. Инспекцията по труда е институцията в България, която трябва да проверява тези случаи, да държи под око работата на посредническите агенции и да алармира правоохранителните органи, когато законът е нарушен. В Наказателния кодекс има текстове, които криминализират този вид действия.

Лошото е, че много от тези случаи се въртят в зоната на здрача. Трафикантите действат подмолно, а жертвите им, за да не загубят шанса си за препитание, не искат предварителни гаранции за правата си на бъдещата работа.

 

Така ли ще продължават нещата?

Това колко ефективно работят институциите, зависи от умението на властите. Аз съм представител на законодателния орган. В Народното събрание през март, тази година, променихме НК и сега в него има текстове, които предвиждат санкции за български работодатели, които наемат нелегално пребиваващи у нас емигранти от трети страни.

Трафикът на хора не е проблем, от който страдат само българите. В нашата страна също е налице опасност да се злоупотребява с правата на хора, пристигнали от чужбина, да търсят препитание. Прогнозите са, че след последните събития в Северна Африка, произтичащи от т.нар. арабска пролет, емигрантският поток към България ще се засили. Ние сме на границата на ЕС и всички, устремили са на Запад, ще минат първо през нашата страна. Затова освен че България трябва да се бори да защити своите граждани от злоупотреби на трудовия пазар в чужбина, тя трябва да се справи с тази опасност и на своя територия. В този смисъл считам, че отговорностите на институциите ще се увеличават. Надявам се и те да станат по-ефективни.



27_04_2012_katia-filipova.jpgКатя Филипова, Инспекция по труда в Разград:

Проверката ще приключи през май


Днес /петък, 27 април/ сме извикали страните по спора - работниците и работодателя, за да подадат още документи.

От досега установените факти е ясно, че в трудовите договори не е указано мястото на работа на тримата заварчици. В същото време работодателят е получил документи за тях от НАП за работа в Германия.

За освобождаването чрез дисциплинарно уволнение Инспекцията по труда не може да вземе отношение. Този спор може да се реши само от съда, защото работниците са се подписали под документите. Предстои да се провери изплащането на заплатите. Според наредбата за командироване заплатата на работниците не може да е по-малка от минималната работна заплата за съответната страна. Срокът за проверка на случая е едномесечен, ще приключи през май, когато ще се произнесем с окончателно становище.

 

 

27_04_2012_jertva.jpgЖертва на трафик отвлечена от посредници в Швеция

33-годишен берач на плодове в Швеция претърпя серия от унижения, отвличания и щети от страна на посредниците. След дълги перипетии Асен Красимиров Асенов се е прибрал у нас, след това е отпътувал при съпругата си в търговищко село.

Асен заминал да бере плодове в Швеция миналото лято заедно с група българи. Условията на полето били ужасни, а нормата била неизпълнима. Посредниците взели личните документи на наетите, не им плащали и заплати.

Заради системния тормоз Асен и още двама работници успели да избягат и да се оплачат в местната социална служба и били настанени в защитено жилище.

На 14 август м.г. двама от работниците били забелязани от посредниците. Те ги настигнали, натикали ги в колата си и ги принудили да им покажат жилището, в което са настанени. Двамата работници успели да избягат, но посредниците отвлекли третия работник - Асен Асенов, който бил в апартамента.

След този случай повече от две седмици Асен е бил в неизвестност и бе издирван в Швеция и в България при неговите близки.

Асен Асенов бил напълно неграмотен и дори не знаел точната си рождена дата. Той е бил намерен в шведския град Сьодерхамн през ноември и е бил приютен в Кризисен център. Посредниците са се възползвали от неговата неграмотност и с личната му карта са изтеглили кредити в Швеция, разказа една от снахите на Асен.

В началото на 2012 година Асен Асенов успява да се прибере в България. Той обаче е разследван за дълговете, направени в Швеция. Има и старо криминално деяние, заради което е бил задържан, обясниха от полицията в Търговище. Нашият екип не успя да го открие на адресите на родителите му в Разград и Попово, нито в търговищките села, където ни бяха посочени адреси на съпругата му.

Посредниците Алекси Йорданов, на 42 години, и Мандарина Маринова, на 40 години, са задържани в Швеция. Срещу тях се води разследване за трафик на хора с цел трудова експлоатация.


Виолета МИНЧЕВА

Снимка Мехмед АЗИЗ

 



otvoreno_obshestvo.jpgНастоящата публикация е създадена с подкрепата на Институт “Отворено общество” – София. Изказаните становища и мнения в нея са отговорност на авторите и не отразяват непременно мненията и политиката на института.

Журналистическите разследвания са в рамките на проекта “Никой не чака Одисей”, спечелил финансиране в рамките на конкурса “Повече плурализъм във време на криза”, организиран от Институт “Отворено общество” – София.