Търсене

Начало Оживление Той – това са те
Той – това са те
16 June 2008

 

Нашият вестник отвори темата за пишкащите момченца в центъра на Разград преди две години, когато до тях бе бита сонда и водата обля от години стоящите на сухо хлапета. Атракцията си струваше. Асоциацията с „Манекен Пис“ в Брюксел се появяваше ненатрапчиво, но веднага. Потърсихме в музея и архива кога е правен фонтанът, има ли конкретен модел за фигурките на малчуганите. Ударихме на камък – документи черно на бяло не открихме.

 

16_06_2008_nasko1.jpg Припомнихме на читателите за скулптурната група тази пролет – поводът бе, че явно от механичните примеси във водата целите фигури бяха запечатани в някакъв дебел филм от глина... И пак се отвори приказката за това кой художник или скулптор е автор на фонтана, кое е хлапето, което му е позирало. От дума на дума стигнахме до родения в Разград през 1947 година Атанас Янакиев. Строителният техник от години живее с цялото си семейство във Варна, сега е шеф на яхтено пристанище.

Свързахме с него, а той потвърди "заслугата си" за европейския вид на Разград. А в сряда по обяд изненада всички в редакцията като дойде на място с куп пожълтели от времето снимки. На едната Той – точно като Тях.

 

И заразказва:

 

16_06_2008_nasko.jpg "Не съм очаквал, че някой някога ще се заинтересува от мен като модел на момченцата от фонтана. Може би са ме харесали, защото баща ми Янаки Лазаров и майка ми Райна бяха известни разградски фризьори със собствен фризьорски салон в идеалния център на Разград.

На 5-6 годинки бях пухкаво, с чуплива коса момченце, което се хареса на ръководещия проекта - разградския художник Георги Йорданов. Одобрен бях и от колегите му - Коста Петров и Димитър Арнаудов. Точно Димитър Арнаудов оформи окончателния вариант на фигурата.

Позирах в ателието месеци. Защо фигурките са две – не зная, вероятно така са решили тогава.

От години съм във Варна с цялото семейство. Децата ми Ралица и Явор дариха мен и съпругата ми с две чаровни внучки – Мила и Антония. Живея добре, но си оставам разградчанин. Рядко си идвам, но пък много трудно си тръгвам, уговарят ме много време преди да запаля колата в посока обратно към морето.“

Към този разказ остава да добавим, че Разград е "фонтанен град" от дълбока древност. Още по римски тертип водоскоци е имало в аристократичния Абритус. В турско време местните феодали също си разрешавали този гевезелък. Пред голямата джамия е имало шадраван с изворна вода. Старите разградлии си спомняме и за шадраванчето в старата турска баня, от чиито струи пиехме вода.

Така стигаме до началото на 50-те години на миналия век и проекта за фонтана с момченцата.

Скулптурната група е дело на покойните разградски художници - Георги Йорданов, Коста Петров и Димитър Арнаудов. Момченцата престояли десетина години в ателиетата до момента, в който художествен съвет им "разрешил" да се къпят в центъра на града. Чак в началото на 60-те години, когато Разград за втори път след Освобождението стана окръжен център.

Атанас Янакиев заминава за Варна случайно, някак неочаквано натам завива житейската му пътечка. Допреди десетина години живя в къщата си на ъгъла на „Венелин“ и „Раковски“. Там сега е единственият слънчев часовник в Разград. Атанас го е правил със собствените си ръце. Нормално е, като се има предвид, че е строителен техник. А разнородните му таланти са се проявили и още по-рано – един от кларнетите в оркестъра на I Разградска гимназия е бил в ръцете му няколко години.

Сега Наско се радва на внучките заедно със съпругата си Маринка Лазарова. Тя пък и сега е акушерка в АГ-болницата във Варна. А бебетата, видели белия свят с нейна помощ първо в село Раковски, а после и в Разград – нямат чет.

 

Росен ЛИЦОВ