Търсене

Начало Крими Осъдиха престъпна група за трафик на хора
Осъдиха престъпна група за трафик на хора
21 March 2012

Организаторите на един от най-големите канали за трафик на хора за Гърция останаха извън играта. Но не само заради условните им присъди в България, а и поради факта, че Селяйдин Шабан влезе в гръцки затвор. Неговото наказание е ефективно и е за разпространение на наркотици.

Каналът за трафик на хора за Гърция е действал поне 5 години.


21_03_2012_selaidin1.jpg

Работниците били събирани от селата около Исперих и Кубрат и от Силистренско. Почти всеки ден от България е тръгвал автомобил с по четирима работници за южната ни съседка.

Работниците били оставяни на 100 километра от границата, близо до Драма, в къща, която била собственост на Селяйдин. Там мъжете оставали докато им намерели работно място. Спели по земята. Освен български овчари, били карани работници и от Албания.

Организаторът на канала Селяйдин Шабан е родом от самуилското село Владимировци. Повече от 15 години той живее в Гърция и е известен като Коста. Селяйдин имал разработена мрежа от посредници в България и Албания, които редовно го захранвали с работна ръка.

Преди Селяйдин Шабан да бъде изправен пред български съд, попада зад решетките в Гърция. Той катастрофира и когато полицаи отиват на местопроизшествието, откриват наркотици в автомобила му.

Братята Севгин и Садък Садък от исперихското село Драгомъж са основните посредници, набирали работници за Селяйдин. В България обаче били наемани и подизпълнители. Един от тях - А.В., бил ползван за шофьор, който трябвало да доставя работниците до къщата на Селяйдин.

"По 300 евро вземаха посредниците от гръцки работодател, за да му заведат работник от България. Когато настаняха хората, аз тръгвах обратно за следващия курс.

На мен ми плащаха по 150 евро, за да намеря пастири или работници за цехове. Разноските за бензин ми ги плащаха отделно", разказва свидетелят пред съда в Разград.

Мъжът очаквал обаждане от Гърция, тогава натоварвал на колата набраните хора от околните села и тръгвал.

"В някакъв момент поръчките към мен спряха. Селяйдин, когото всички знаехме като Коста, почна да идва в България, защото му падна забраната да влиза в страната. Той започна сам да си вози работниците.

Схема имаше и при продажбата на работната ръка. Ако някой работник избягаше и му се оплачеше от лоши условия, той го продаваше втори път. Работниците не получаваха нищо освен мизерна храна за принудителен труд", разказва свидетелят.

Разградският окръжен съд прие споразумението на двамата посредници Сейхан и Садък Садък с прокуратурата и ги осъди на 2 години условно с 4-годишен изпитателен срок. Прокуратурата доказа 7 случая на трафик на хора, продадени за принудителен труд.

Братята Сейхан и Садък се признаха за виновни в организиране на престъпна група, за извършване на трафик на хора в условията на опасен рецидив и за пране на пари.

Заместник-окръжният прокурор Тихомир Тодоров доказа, че автомобилите на двамата братя са купени с пари, придобити от престъпна дейност. Окръжният съд прие доводите на прокуратурата и отне в полза на държавата колите на двамата братя - „БМВ“ и "Опел Вектра". В полза на държавата беше отнет и микробусът, с който са превозвани работниците.

Окръжният съд в Разград забрани на двамата братя да напускат България.

Съдът отне и пари на двамата братя, за които бе доказано, че са придобити чрез престъпление - набиране в България и транспортиране до Гърция на български граждани, с цел да бъдат използвани за принудителен труд. Конфискувани бяха общо 2120 лева и 170 евро.


Виолета МИНЧЕВА

Снимки Мехмед АЗИЗ


21_03_2012_selaidin3.jpg

Хасан Хюсеин от исперихското село Подайва:

Захвърлиха ме в дърводелски цех, спях на земята сред опилките

Заминах за Гърция през зимата, защото ми обещаха 400 евро заплата. Аз съм дърводелец и договорката беше да работя в цех.

Тръгнахме в една кола заедно с още двама работници - Нихат от самуилското село Здравец, и Нури, от кубратските села.

Там ме предадоха на патрона, който плати на Коста за мене. Не знам къде заведоха другите работници.

Работата беше много тежка - по 12 часа всеки ден трябваше да ковем палети. Вечер си постилах опилки от рендосването и спях на тях на пода в цеха.

Беше много студено, защото беше през зимата, а нямаше никакво отопление. Издържах един месец и се прибрах в България.

Видях, че имаше още много работници от България - бяха дошли предимно от русенските села.

 


21_03_2012_selaidin5.jpg

Арендаторът Зейти Мехмед от село Печеница:

Излъгаха моя пастир за 400 евро, а си дойде без цент

Моят пастир Мехмед отиде през лятото в Гърция да пасе животни. Посредниците го излъгаха, че там щял да получава повече пари. Били му обещали 400 евро на месец.

Върна се след месец без пари и много уплашен, защото го малтретирали. Разказа ми, че патронът влизал в 4 сутринта в помещението, където спял, и го будел с ритници да отива на работа.

При мен Мехмед взема 450 лева заплата плюс осигуровки, за да пасе кравите във фермата. При това си е при семейството. Неговата история е за поука на всички хора в село Печеница - да не се подлъгват на обещанията на посредниците.

 


21_03_2012_tihomir-todorov.jpg

Заместник-окръжният прокурор Тихомир Тодоров:

Наказанието си постигна ефекта

Нашата цел при този случай беше да отслабим финансово трафикантите. Като им отнехме колите и парите и като им поставихме забрана да излизат от страната, им отнехме възможността да извършат нови престъпления.

Нямаше да постигнем същия ефект, ако бяха влезли в затвора. 

 

 

 

otvoreno_obshestvo.jpg

Настоящата публикация е създадена с подкрепата на Институт “Отворено общество” – София. Изказаните становища и мнения в нея са отговорност на авторите и не отразяват непременно мненията и политиката на института.

Журналистическите разследвания са в рамките на проекта “Никой не чака Одисей”, спечелил финансиране в рамките на конкурса “Повече плурализъм във време на криза”, организиран от Институт “Отворено общество” – София.