Търсене

Начало Крими Домашни помощнички работили по 15 часа дневно, спали на земята
Домашни помощнички работили по 15 часа дневно, спали на земята
07 March 2012

С измамни обещания за заплати от по 800 франка на месец домашни помощнички от Разградско били изпращани на работа в Швейцария и Турция. Жените обаче работели седмици наред без пари. Посредникът Танер Мехмед уговарял наемането на работничките директно със семействата, като за услугата вземал пари и от работодателите, и от наетите жени.  


07_03_2012_halime1.jpg

Измамените работнички на място били третирани като роби. Налагало им се да спят на земята, защото за тях нямало предвидени легла, ядели само хляб и сол, защото не ги допускали до трапезата, за която готвели цял ден.

„За две седмици работа в семейството на Айсел и Алпер в лятната им къща в турския курорт Дидим не видях нито веднъж морето.

С още една жена се грижихме за 15 души - младото семейство и техните роднини, които бяха дошли на курорт. В къщата нямаше нито пералня, нито миялна машина.

Селиме*, която заварих в тази къща, спеше на дъска. За 2-3 месеца беше отслабнала с над 20 кг, защото не й даваха от тяхната храна.

Аз оцелях, защото имах джобни пари, за които те не знаеха, и тайно си купувах храна", разказа една от потърпевшите - Халиме Мустафа*.

07_03_2012_ku6ta1.jpg

Жената намерила работата чрез посредник от Разград - Танер Мехмед. 27-годишният мъж пускал редовно обяви в местната преса, че набира домашни помощнички за Швейцария.

„Танер ми обеща по 800 франка заплата на месец. Знаех, че семейството е на почивка в Турция. След края на лятната им ваканция трябваше да се върнем в Швейцария.

Дадох на Танер за посредничеството 200 евро. Знам, че работодателите също са му дали предплата за мен.

Цялото приключение обаче ми струва много повече. Платих си сама автобусния билет до Истанбул, а после и до Измир. 200 лева платих за роуминг, докато уговорим подробностите и посрещането ми, сама си плащах храната", разказва Халиме.

В къщата в Дидим тя заварила друга жена от разградско село - Селиме Узун. Жената била третирана като робиня.

Спяла на дъска на земята, защото за нея нямало предвидено легло. По 15 часа на ден не подгъвала крак, за да готви, пере на ръка и да гледа детето на стопаните, което било на 18 месеца.

Селиме била само с едни дрехи на гърба си. Работодателите оставили единия куфар с нейните дрехи в Швейцария, а вторият - в Измир. Затова жената през нощта перяла и сушала дрехите си, за да може на сутринта отново да ги облече.

„Селиме плачеше и се страхуваше от тези хора, защото я заплашваха. Когато реших, че напускам, те дори не я пуснаха да ме изпрати, а тя само плачеше от терасата", разказа Халиме.

След две седмици в огромната къща в Дидим, двете прислужнички били закарани в Измир, където имала жилище майката на Айсел. Там двете жени направили основно почистване на цялата къща, изпрали всички килими, завеси и одеяла.

„Прибрах едно одеяло, за да си постели Селиме и да спи. Тя толкова много се страхуваше, че ще я накажат за това, че цялата трепереше като лист", разказва Халиме.

„Тези седмици в Турция, ми бяха предостатъчни, за да разбера, че нито ще ми платят, нито ще се държат човешки с мен.

На няколко пъти им поставях въпроса за храната и за заплащането.

Айсел първо се оправдаваше, че няма пари, защото мъжът й се прибра в Швейцария. Когато той се върна, той пък се оправдаваше, че жена му не му дава пари да се разплати.

В крайна сметка след скандал, в който го заплаших, че ще се оплача в полицията в Турция, той ми даде половината от парите - 400 франка. Излязохме на улицата, за да не видят нито Айсел, нито Селиме, че ми плаща.

След това Алпер повече не ме пусна в къщата, за да се сбогувам със Селиме, разказва Халиме.

Като се прибрала в България, посредникът Танер на два пъти ходил в къщата й, за да я заплашва.

„Единият път дойде с още трима мъже. Каза ми, че къщата ми ще изгори, както и че знае, че няма кой да ме защити.

"Намерих ти работа, а ти се оплакваш" - ми каза Танер. Заради това подадох жалба в полицията", разказа Халиме.

Танер Мехмед отрече да се занимава с трудово посредничество пред наш екип. „Само правя услуги на познати, които търсят домашни помощнички в Швейцария. Имам познати, тъй като майка ми е работила в Базел и Цюрих", каза той.


07_03_2012_halime.jpg

Халиме МУСТАФА:

Работехме по 15 часа, а не ни даваха храна


Работата ни в къщата в Дидим започваше още в 5 сутринта.

Първо почвахме да чистим площадките около басейна. После приготвяхме чая, след това закуската.

Домакините и гостите, общо 15 души, ставаха към 9-10 часа и тогава сервирахме.

След това Селиме отиваше с тях на плажа, за да тича след детето, а аз почвах да мия баните и да сменям кърпи, да зареждам тоалетна хартия.

От препаратите, с които миех баните, ми ставаше лошо, защото съм астматичка. Ходех си с помпичката, защото стопаните искаха всеки ден баните да се мият.

Къщата беше огромна, на 4 етажа, с много стаи и на всеки етаж имаше отделна баня с вана.

След това приготвяхме обяд, вечеря. Никога домакините не ни даваха от тяхната храна, всичко трябваше да се сервира на масата.

Работата ни приключваше около 22 часа, когато последно поливахме цветята и храстите на двора.

Въпреки изтощителния труд, Алпер пращаше през нощта Селиме да му купува пиене, когато им свършеха запасите. Аз се възпротивих и на това - сама жена да ходи през нощта да купува алкохол.

Когато си тръгнах оттам, обещах на Селиме да разкажа всичко на близките й, за да й помогнат да се прибере. Тя нямаше нито пари, нито телефон. Беше в окаяно положение.


Гюлшен, дъщеря на Селиме*

Принудили майка ми да пере на ръка и да спи на земята

Майка ми е била принудена да спи на земята и да пере на ръка, работодателите й много са я тормозили. Тя е скромна жена и отиде да работи с ясното съзнание, че ще слугува. Но не сме очаквали такова унизително отношение.

Преди тази работа майка ми работи 3 месеца в Германия, където заместваше детегледачка в семейство на посланици. Беше доволна и от отношението, и от заплащането. Затова потърси отново работа в чужбина, тъй като в България е безработна и си стои вкъщи.

Посредникът Танер Мехмед, който й намери работата, е взел комисиона и от двете страни. Тя плати 400 евро, за да замине.

Предварителната уговорка беше, че майка ми ще гледа детето. А се оказа, че там ще върши и цялата къщна работа.

Майка ми успя да си тръгне с помощта на наши познати в Турция. Иначе нямаше как да се прибере, защото нямаше пари, не бяха й платили заплатите за тези 3 месеца.

Разбрах, че има и други прислужнички, които са заминали на работа с посредничеството на Танер. Една позната от село Глоджево е тръгнала за Швейцария с уговорката, че ще работи за 800 франка. Там е била преместена в друго семейство, където трябвало да работи само за 300-400 франка, което е малко дори и за България.


07_03_2012_ku6ta.jpg

Посредникът Танер МЕХМЕД:

Не наемам работници, само правя услуги на познати

Не съм наемал работници за чужбина. Правя услуги на познати, които търсят домашни помощнички.

Имам познанства в Швейцария. Майка ми работи там до 2006 година. Беше в Базел и Цюрих. Ходил съм при нея, оттогава датират контактите ми.

Знам, че в Швейцария се плаща добре, във френската част - в Женева дават по 1500 франка месечна заплата за помощничка. В немската част на страната заплатите са по 800 франка.

Знам, че румънските работници получават повече от българите, защото стандартът им е по-висок и се пазарят повече.

Нямам отношения с тези хора, които са останали недоволни. Аз не посреднича, само правя услуги на познати и не вземам пари за това.


Виолета МИНЧЕВА

Снимки: Мехмед АЗИЗ

*Имената и адресите на пострадалите са спестени по тяхна молба. Истинските данни се пазят в редакцията.  

 

 

otvoreno_obshestvo.jpg

Настоящата публикация е създадена с подкрепата на Институт “Отворено общество” – София. Изказаните становища и мнения в нея са отговорност на авторите и не отразяват непременно мненията и политиката на института.

Журналистическите разследвания са в рамките на проекта “Никой не чака Одисей”, спечелил финансиране в рамките на конкурса “Повече плурализъм във време на криза”, организиран от Институт “Отворено общество” – София.