Търсене

Начало Крими Пращат нашенец да пасе кози сред змии
Пращат нашенец да пасе кози сред змии
22 February 2012

22-годишен мъж е бил закаран от посредник да работи при ужасяващи условия в Гърция. Продаден бил за пастир в голяма ферма на полуостров Халкидики. Пасял стадо кози в планината, а наоколо било пълно със змии. Макар и толкова млад, Ерджан Тодоров трябвало да се грижи сам за стадо от 400 животни.


Младият мъж не взел нито едно евро от обещаните му 400 месечно. Първата му заплата била авансово прибрана от посредника, който го закарал на гръцкия фермер. След това Ерджан получавал само по 1-2 кутии цигари и малко храна дневно. Работел при много тежки условия и живеел в помещение до животните.

Ерджан тръгнал за Гърция през лятото на 2011 година. Посредникът - Сейнур Мехмедов от исперихското село Печеница, го взел с червено „БМВ“ от площада в село Тодорово. Ерджан тръгнал тайно от близките си, защото се страхувал, че няма да го пуснат. Те знаели, че има измамени пастири в село Тодорово. Всичките се връщали без пари от гурбета.

"Сейнур сам отишъл да търси Ерджан. Чул е, че цялото ни семейство се занимава с отглеждане на животни и че навсякъде са доволни от нашата работа. На него са му трябвали такива хора - да могат да гледат животни", разказа братът на Ерджан, който се води с българското си име - Белямир.

Ерджан изкарал почти месец в Гърция и избягал. Нямал нито пари, нито документи, защото личната му карта била прибрана от собственика на фермата. От Халкидики вървял пеш до София. Само част от пътя минал на автостоп.

Той бил доведен по пълно изтощение, измършавял, обезводнен и с подути крака, като стигнал до София. Оттам се обадил на близките му да го приберат.

Ерджан има още 6 братя и сестри, пръснати из цялото Лудогорие. Родом е от шуменското село Изгрев, където са останали част от роднините му. През лятото работи в шуменска фирма, която сече дърва за огрев. През зимата отново се грижи за животни. Страхува се да говори с непознати, тъй като още не е преживял шока от ужасяващите условия в Гърция.

Двама от братята му живеят в исперихското село Тодорово и отглеждат кравите на местния работодател Зекерие Махмуд.



Бейджан ТОДОРОВ, на 27 години:

Брат ми се прибра пеша от Гърция с подути крака

Брат ми успя да изкара само един месец в Гърция през лятото. Избягал и вървял пеша до София. Обади се оттам да отидем да го приберем.

Намерих един приятел с кола и му платих 150 лева, за да отидем от София да го вземем. Брат ми е, няма как да го оставя. Като го видях, се уплаших. Краката му бяха толкова подути, че не можеше вече да върви. Като се върна, лежа една седмица болен. Толкова е уплашен от това, което се е случило там, че не иска да говори с непознати хора. Страхува се да не му направят нещо. Дори и на майка ни не разказа какво е станало, а само на мен.

Бил принуден да работи в голяма мизерия. Не са му давали нито пари, нито достатъчно храна. Взели му личната карта, тормозили го. Трябвало да гледа сам стадо от 400 кози.

Ние цялото семейство от малки гледаме животни и сме свикнали. Това обаче е много работа - козите бягат, катерят се, не е за сам човек.



Рейхан ШЕРИФ, кмет на село Тодорово:

Търсят работници от село, защото имат опит с животни

Има измамени работници от нашето село, които се връщат без пари от гурбет в Гърция. Ерджан е един от тях. Като отиват, не питат предварително за условията на работа. Тръгват само след устна уговорка. Затова там изпадат в безпомощно състояние - не знаят нито къде точно се намират, нито знаят езика, за да се разберат.



Таня КОСТОВА, директор на Областната социална служба в Разград:

Семейството на Ерджан не е търсило социална помощ

Близките на Ерджан, който се води с българското си име Иван Тодоров, не са търсили социална помощ. Иван Тодоров има адресна регистрация в село Горица, община Генерал Тошево, и затова не може да иска помощ от нас. Но и близките му в исперихското село Тодорово не са се обръщали никога към социалните служби.


Драгомир БОГОМИЛОВ

Снимки Мехмед АЗИЗ

 

 

Българите в робство завиждат на албанците

Тази истина, пропита с горчива болка и усещане за беззащитност, я изрече Рашид Исмаилов, докато разказваше как 38 месеца пасал 700-те овце и кози на гръцкия фермер Йорго и не получил нито лев за това. Той превивал гръб в планината край Серес заедно с албанци, но те вземали пари за труда си, понеже Йорго се страхувал, че ако не им плати, шиптърите ще го заколят. Но гъркът знаел, че колкото и кожи да одере от робите, доведени му от България, никой няма да му потърси сметка, защото нашенецът в чужбина е оставен там сам на себе си.

Същата констатация, казана с други думи в контекста на различни на пръв поглед гурбетчийски истории, чуха журналистите, ангажирани с проекта „Никой не чака Одисей“, докато подготвяха за печат първите пет от планираните десет разследващи публикации по темата.

Описаните случки и събития имат различен адрес – планини на полуостров Халкидики, магистрали в Белгия, птицекланици в Германия, кошари край Серес. Героите им носят различни имена – Анна, Ерджан, Цецо, Юсуф, Николай. Историите им обаче поразително си приличат. Някой си Гюнайдън, Шериф, Сунай ... дошъл, обещал, взел капаро, завел ги в чужбина и изчезнал. Заедно с него яко дим се изпарила и надеждата – за заслужената отплата, за зачитането на правата и достойнството на човека. Понеже ние не сме албанци и роднините от нашето племе не ходят с ножове по света да прибират от съвременните робовладелци изкараните с кървава пот от българина грошове.

Затова и днешният Одисей с български корен се завръща тъжно у дома, където го чака... безразличието. Докато 22-годишният Ерджан бяга пеш от Халкидики до София, за да се спаси от змиите, сред които бил принуден да спи, 40-годишният трафикант, продал 33-ма българи в робство в Гърция, сключва споразумение с държавата и спогаждайки се със закона, се отървава с 3 години условно. Когато продадената за бяла робиня Анна търси начин да се прибере у дома, „бизнесменът“ Байрам Шериф наема шест фолкзвезди да пеят на сватбата на сина му.

Измамените и измамниците вървят всеки по своя път, а институциите регистрират фактите, когато те им станат известни от вестниците. Така след нашите публикации стана ясно, че половин дузина държавни служби са готови да окажат съдействие на Рашид, на Васил, на Рахмие... Щели били да го направят и по-рано, но не били информирани навреме. Стои въпросът кой точно трябва да се грижи за информираността им, след като кметът на село Тодорово признава, че само в тяхното малко селце става дума не за единичен случай, а за практика, съществуваща от доста време.

Откак на страниците на вестник „Екип 7“ излизат разследващите материали за гурбетчийските неволи на съвремения български Одисей с действие, а не с намерения е реагирала прокуратурата в Исперих. Обвинителите там са се самосезирали по изнесен от нас случай и са тръгнали да вършат своята част от работата, щото виновните да бъдат разкрити и наказани. Докато готвим за печат останалите разследвания, може би това ще направят и други държавни и местни органи на власт.

Защото дори и да завиждаме на албанците за тяхната племенна солидарност, за добро или зло, ние, българите, сме оставили ножовете си в музея. И нашите скиталци по света нямат на какво друго да разчитат освен на разсейващата се все още своя държава.

 

Стела КОВАЧЕВА