Търсене

Начало Политика Денчо БОЯДЖИЕВ: Аз работя за кауза, а моята лична кауза е Разград!
Денчо БОЯДЖИЕВ: Аз работя за кауза, а моята лична кауза е Разград!
26 September 2011

Денчо Стоянов Бояджиев е кандидат за кмет на община Разград, издигнат е от Инициативен комитет като независим кандидат, подкрепен от БСП.

59-годишен, роден в Разград.

Юрист, адвокат, завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Депутат във Великото народно събрание, подписал новата демократична конституция на България.

Общински съветник в продължение на 14 години.

Кмет на община Разград от 2005 година.

Женен, с три деца, трима внука и една внучка.


26_09_2011_boiadjiev.jpgСмятате ли се за достоен за кмет и защо?

Каквото и да кажа за себе си по този въпрос, ще прозвучи нескромно. Оценката за мен ще я дадат избирателите на 23 октомври. Тези, които ми гласуваха доверие 14 години като общински съветник и 6 години като кмет на община Разград, тези които не го направиха, както и тези, които отказват да гласуват на избори. Иска ми се отново да кажа на моите съграждани: кмет ще бъда според мандатите, които ми определите, но ваш съгражданин – за цял живот. Разград е моето родно място. Тук живея и работя, тук искам да посрещна старините си. Аз и моето семейство сме една малка частица от местната общност. Затова не ми е безразлично как ще изглежда градът и общината през следващите години.


Защо се кандидатирате, какви са Ви мотивите?

Имам необходимите знания и достатъчно голям житейски и професионален опит. Притежавам воля и енергия да работя и да отстоявам принципите си. Човек сам избира къде да вложи всичко това. Аз предпочитам да работя за кауза. Моята лична кауза е Разград.

За мандат и половина е трудно да осъществиш всичките си идеи и намерения. Особено в условия на тежка финансова и икономическа криза. Да работиш в местната власт при такава ситуация е доста екстремно преживяване. Като прагматик по характер никога не съм си позволявал да заблуждавам съгражданите с красиви, но нереални обещания. Затова започнах мандата си с конкретна и реалистична програма за управление. В голяма степен тя вече е изпълнена. Целта беше да се компенсира по някакъв начин липсата на средства с активна политика за привличане на инвестиции от външни източници. Само от общински програми и проекти са привлечени повече от 76 милиона лева. Разград е на 6 място в страната по спечелени проекти от Европейските фондове. Останаха няколко неосъществени проекта, които ще намерят своето решение в следващите години. Имам и нови идеи, които ще бъдат включени в новата ми програма. Важното е, че обликът на Разград видимо се променя и трудно някой може да отрече това. Кризата си е криза, но животът продължава. Не можем да скръстим ръце и да чакаме пасивно по-добри времена. Нашият живот е тук и при тези икономически реалности. Няма полза от политически заклинания и излишна конфронтация. Тази игра може да минава в голямата политика, но в реалния живот на обикновения човек няма място за нея.


 

Какво не Ви харесва сега в Разград?

Важни неща, с които не мога да се примиря. Бавното обезлюдяване на цели региони в страната за сметка на силната урбанизация влияят негативно върху развитието на такива градове като Разград. Немалка част от младите хора го напускат в търсене на своето място в големия свят. Съзнавам, че това е глобален процес и мобилността е характерна черта на съвременното младо поколение. Но въпреки всичко ме боли. Иска ми се да имам възможности и власт да променя този процес, но, за съжаление, това реално не е по силите на един общински кмет.

Държавата е тази, която трябва да държи сметка за тези процеси и да реагира с адекватна регионална политика, която включва редица важни за живота на хората компоненти – от пазара на труда и инвестициите до социалната, здравната, образователната и културна политика, например. Нито едно българско правителство през последните 20 години нямаше смислена регионална политика. Казано директно - такава политика въобще липсва. За мен това е изключително безотговорно. Не зная коя държава може да си позволи такова безхаберие, в резултат на което цели региони обезлюдяват, включително житниците на страната. Ето с това не мога да се примиря. Кой кмет в условията на свободен пазар може да каже на бизнеса: „Инвестирай в такова и такова производство и ако е възможно – в сферата на високите технологии”. Каквито и преференции да предлагаш, те няма да са достатъчни. Трябват други механизми, които са извън компетенциите на местната власт. И ако някой кандидат за кмет твърди, че когато е на власт „неговата” партия и правителство, в Разград ще потекат реки от мед и масло, само защото той е изборът на тази „негова”партия, аз ще ви кажа, че той е или наивник, или демагог, който заблуждава хората. За 20 години се смениха много правителства - и партийни и коалиционни, но бягството от регионална политика от страна на държавата си е отчайващ факт.

Въпреки всичко аз съм оптимист и вярвам, че ще дойдат други времена. Дотогава ще направя всичко възможно, за да се превърне Разград в едно уютно, чисто и добре подредено място за живеене. Заради тези, които останаха в нашата община и заради тези, които ще дойдат тук в търсене на спокойствие и сигурност, като контрапункт на ежедневния стрес, който съпътства живота в претъпканите ни големи градове. Убеден съм, че това ще се случи недалеч във времето.


Какво искате да промените, какво трябва да се промени?

 

Има още неща, които бих искал да променя. Сред тях са уличната и пътната мрежа. Все още това, което правим, не решава проблема на 100 процента. Реално за уличната мрежа, например, са необходими някъде около 65-70 милиона лева накуп, за да се справим кардинално с дупките и лошите настилки. Местната власт с нейните ресурси и бюджет може да задели не повече от 1-2 милиона за един мандат. През този мандат ние инвестирахме около 7 400 000 лв. в улична и пътна мрежа, като привлякохме средства от Европейските фондове. Има и други неща, които бих желал да променя. Проблемът е, че само желанието не е достатъчно. Съществува комплекс от реалности и фактори, от които зависи реализирането на тези промени. Лошото е, че повечето от тях не са в компетенциите и правомощията на местната власт. Все още сме много далеч от реалната децентрализация, която би могла да даде необходимите механизми и ресурс на местната власт.


Визията Ви за Разград, основни акценти в програмата Ви?

Главната задача на местната власт е да създава условията за живот и за бизнес. С това е свързана визията ми за Разград и приоритетите ми. Те са насочени към създаването на трайни предпоставки за успешна реализация на една дългосрочна политика, която ще превърне Разград в добро място за живеене и бизнес. Отново ще се ангажирам с реални неща, разчетени финансово и с конкретни срокове. В дните на кампанията ще запозная детайлно моите съграждани с всички идеи и проекти. Нужно ми е тяхното мнение и подкрепа. Започнахме мащабна промяна, която не е по силите на един човек или на група хора. Чака ни много работа, която трябва да свършим заедно.


Ако станете кмет, как виждате Разград и общината след 4 години?

Градът ни ще е още по-красив и уютен. Все по-необратимо ще се превръща в едно привлекателно място за живот, бизнес и туризъм. И най-важното – със съхранени традиции и култура. Важно е, защото не мога да си представя Разград без своя дух и как ние бихме живели в такъв град. Все повече ще се променя обликът и на останалите селища в общината.


Какво ще направите, за да се спре обезлюдяването на общината и бягството на млади хора?

Миграцията е проблем за страната ни като цяло, а силната урбанизация е световна тенденция. Към това се прибавя и липсата на регионална политика от страна на държавата. Но, както вече казах, аз вярвам, че тази тенденция ще се обърне. Пренаселеността на големите градове, транспортните проблеми и стресът ще накарат все повече хора да потърсят спокойствието и добрата уреденост на градове като Разград. Годините на прехода нанесоха немалко поражения и в нашия град. Много предприятия затвориха врати, а специалистите заминаха да търсят препитание в други градове. Факт е обаче, че в последните години Разград се развива устойчиво и динамично. Броят на предприятията нараства, структуроопределящите фирми разширяват производствата си, отвориха врати магазини от големи търговски вериги. Безработицата бележи трайна тенденция към намаление и е под средната за страната. Всичко това ми дава увереност и надежда, че обезлюдяването на града ще спре и все повече младите хора ще изберат Разград, за да отгледат спокойно децата си. А аз ще продължа да работя в избраната посока - създаване на добри предпоставки и условия за живот и за бизнес.


Кой е основният Ви противник?

Какво значи противник? В предстоящата предизборна кампания ние, кандидатите за кметове и общински съветници, ще представим своите идеи и визия за развитието на общината през следващите 4 години. Ще дебатираме и ще изложим пред нашите съграждани различни позиции. Но се надявам всички да запазим добрия тон. Аз не възприемам останалите претенденти като „противници” или „врагове”. Думата „противник” е от арсенала на друг език – този на конфронтацията. Виждам, че тя отново се връща в нашия обществен живот.

Езикът на конфронтацията и тоталното отрицание не е добър избор за една кампания. Нито пък бомбастичните приказки за „промяна на статуквото” и партийни лозунги. Това искам да кажа на моите агресивни млади опоненти в дебата. Предлагам им да изложим разумно, спокойно и компетентно нашите гледни точки в един публичен дебат и нека гражданите сами направят своя избор. Дано да приемат, защото вече дочух, че имало „партийна директива” да не се приемат публични дебати. Иска ми се да вярвам, че е само слух… Но си спомних, че на предните избори кандидатът на същата политическа сила дойде пред залата, но не влезе и не се включи в дискусията. Май тогава пак имаше подобна „партийна директива”. Мисля, че по-почтеното е да излезем със своето лице пред хората, а не с чужда харизма. Нека те преценят доколко твърденията ни за собствените постижения, качества и компетентност имат покритие. Другото е демагогия.


Представете си, че общинският съвет вземе полезно за града решение, с което обаче не е съгласна Вашата партия или партията, която Ви подкрепя, или лидерът й. Вие чия страна ще вземете.

Винаги подхождам прагматично, а водещи са интересите на Разград и на неговите хора. Партийните интереси не могат и не бива да стоят по-високо от обществените. За съжаление само преди 2 години нашият местен парламент демонстрира точно обратното. Водено от тясно партийни интереси, тогавашното мнозинство се опита да блокира местната власт. В резултат – редица пропуснати ползи за хората от общината, включително и неколкостотин загубени работни места. Просто инвеститорът се изнесе от Разград и отиде в съседната област, където разкри тези работни места.

На предстоящите избори ще се явя отново като независим кандидат. При положение, че решението е законосъобразно и полезно за града, аз ще се съобразя с него, независимо дали партията, която ме подкрепя е съгласна, или не.


Срамувате ли се от нещо в миналото си?

Няма от какво да се срамувам. Целият ми живот премина пред очите на хората и те добре ме познават.


Вярвате ли в Бога? В какво вярвате?

Да, вярвам в Бог. Вярвам и в хората, с които работя, вярвам в моите приятели, в моите съграждани. Вярвам в бъдещето на Разград.


Посланието Ви към хората в общината?

Бих искал да перифразирам познатата сентенция „Никой не е по-голям от хляба”. Никой не може да бъде по-голям от Разград. Пред родния град всички сме равни, независимо от образование, статус и лични претенции. Този град с многовековна история е видял всичко. На фона му нашите амбиции /независимо дали са лични или партийни/ просто изглеждат смешни. Всички ние сме само звено във веригата на неговото време. Нашата задача е да продължим достойно пътя на тези, които са работили за града преди нас и да предадем щафетата на следващото поколение. Излишно е да припомням, че историята не започва и не свършва с нас. Просто всички трябва да забравим различията си в името на родния край. Разград е наша обща отговорност. Всеки на своето място, дом или улица трябва да носи отговорност за своя град. Не става въпрос дори за грандиозни дела, а за най-обикновена ежедневна грижа – да не си изхвърляме боклука от балкона например, да не рушим направеното, да пазим цветята и зелените площи и т.н. Предстои ни още много работа. Нека да я свършим заедно. Защото Разград заслужава нашите усилия.