Търсене

Начало Оживление ЕЛИЦА от дуета Елица и Стунджи: Мечтая за концерт в Космоса
ЕЛИЦА от дуета Елица и Стунджи: Мечтая за концерт в Космоса
26 May 2008

 

След концерта на „D2”, „Gravity Co” в началото на месец май, на 22-ри, четвъртък, по покана на Община Разград, като част от програмата на „Белите нощи на Разград”, на сцената на Общинския културен център се качиха Елица Тодорова и Стоян Янкулов.

Елица и Стунджи бяха първите българи-финалисти в конкурса „Евровизия” и с песента си „Вода” миналата година се класираха на престижното пето място.

 

26_05_2008_elica_stundji.jpg26_05_2008_elica.jpg Въпреки своята популярност, те са много готини и съвсем земни хора. След зашеметяващото двучасово шоу, породено от мистиката на сините български Родопи и невероятната ритмика на барабаните, неуморните Ели и Стунджи любезно посрещнаха и разговаряха с всички желаещи да се срещнат с тях! Раздаваха автографи и подаръци – дискове с аудиото на „Вода” и видеото на „Земя”. След като опашката от фенове се разотиде, Елица даде специално интервю за читателите на вестник „Екип7”.


Концертът в Разград оправда ли очакванията ви?

 

Аз за първи път съм в Разград и наистина обичам да музицирам пред такъв тип публика, която слуша много внимателно. В един момент, когато изпълнявах бавната родопска песен настъпи такава тишина! Последно, когато имахме концерт в Токио усетих същото нещо – чувството е все едно пееш в църква. Много ми е специален този момент, когато публиката притаи дъх с нас. Също съм много впечатлена от хората, които така внимателно си изчакаха реда за автограф. Вчера /сряда – б.а./ бяхме във Варна и там беше неистова лудница, а тук всички бяха толкова внимателни.


При вас всичко е уникално – стилът музика, гласовете, музикалните инструменти. Би ли споделила с нас какви са всички тези интересни барабани, които ползвате?

 

Още когато започнахме да свирим със Стоян преди 6 години, започнахме да мислим върху комплекта от барабани, с които излизаме, защото навсякъде по света първото, което наблюдават хората, е дали ти си различен. Обичайният комплект барабани го познават и малките деца, а когато се появиш с друг тип барабани - това прави страхотно впечатление. Ние сами сме си ги измисляли като дизайн и модел. Има много екзотични привкуси, които използвам от различни места, по които съм пътувала. Сред тях има инструмент, наречен „ручей”, и е направен от шушулки на дърво. Има и друг, наречен „машина за гръмотевици” – той създава усещане за стихийност. Използвам и пендари, които по принцип използват танцьорките за ефект. Свиря и на една голяма тарамбука от Турция. Тя е специална за мен. Усещам я като част от себе си, защото съм прекарала часове с нея в работа и музициране. Тъпанът, на които Стоян свири, пък е уникален, няма друг такъв. Той вече го е видоизменил. Конусовиден е, което му позволява да свири повече стилове музика на него. На нас ни харесва така – целта ни винаги е била да представяме фолклора по различен начин. Основата винаги е автентичният фолклор и след това вече е миксирането му с drum and bass, електронните стилове, хаос, chill out. Това е за мен неговото бъдеще и то носи нещо космическо, когато го направиш в симбиоза с електронните звуци.


Казахте, че много сте пътували. Кои са тези места, които са ви впечатлили най-много и са се отразили по някакъв начин на музиката ви?

 

Аз се впечатлявам от африканците, защото са диви и първични. Когато свиря с тях, виждам в очите им как те визуализират цялото племе. Те са много близко до ритъма на природата.

Също се впечатлих и от публиката в Токио, защото те са много обрани като емоция и аплаузи. Те слушат в пълна тишина и могат часове да стоят със затворени очи, защото не усещат музиката, когато просто я слушат.

Навсякъде е интересно. Допирът до всички тези култури дава много приятелства, контакти и много нови идеи.


Откъде идва вдъхновението?

 

Понякога като пътуваме се провокирам от природните пейзажи. Славеят е моята любима птица, стояла съм с часове да го слушам и взаимствам и от него. Друг път се провокирам от най-обикновени хора, които виждам по улицата и когато ми дойде някоя идея, веднага ползвам телефона на Стоян да я запишем. После я реализираме в студио. Когато пиесата е готова, най-често я свирим първо пред деца, защото те са най-неманипулируеми и искрени и чак тогава я пускаме.


Имате ли си ритуали преди да излезете на сцена?

 

Имаме си. За мен винаги е било важно да си кажа молитвата точно преди да изляза. Освен нас на сцената и хората в залата около нас има и много други невидими същества, които ни помагат да стане още по-красиво.


Вие станахте толкова известни след участието си в конкурса „Евровизия”. Това, което направихте вие там, е голямо постижение и за страната, и за вас като нейни представители. Каква е отговорността и усещането от цялото това нещо?

 

Според мен е важно за всеки един изпълнител в даден момент да се яви на един такъв тип форум, защото, когато правиш просто концерти - представяш само себе си. Когато се качиш на една такава сцена, ние вече не представяме дуета Елица Тодорова и Стоян Янкулов, а цяла България. Аз бях много радостна още когато спечелихме тук. Отговорността е голяма, но победата е много сладка, когато е чиста.


Мислите ли, че България е готова да излезе в чужбина с музика?

 

Да и то се вижда не само от това, което ние правим. Има и други колеги, които правят музика на световно ниво. Друг е въпросът, че на България куца мениджирането. Няма хора, които да вземат нашата музика и да я продадат както западняците продават своята музика, че даже и нашата. За съжаление, най-продаваните български дискове, става въпрос за „Мистерия на българските гласове”, всички те са продадени под продуцентството на Марсел Силие – един французин, който благодарение на нашия фолклор е мултимилионер.

Все пак, аз си мисля, че на нас тепърва ни предстоят още по-хубави неща и аз лично ще продължавам да работя нашият спектакъл да се разраства. Навсякъде, където пътуваме, за мен е удоволствие да изляза на сцената и да кажа, че съм българка, че идвам от едно място с вековна традиция и толкова богат фолклор, мистика и ритуали.


Какво бихте казали за кампанията, която подкрепяте – „Да засадим дърво” (Елица и Стунджи са рекламно лице на тази кампания и може да се каже, че всяка една от песните им е специален призив да съхраним и запазим света около нас чист и красив).

 

Бих казала, че е хубаво да не сме толкова много егоисти и да мислим и за тези, които ще дойдат след нас. За мен е важно да знам, че децата ми растат в една чиста и красива България.


Какви са бъдещите ви планове?

 

Нашите планове са доста смели. Например, една от моите най-смели мечти е да направим концерт в космоса и не ми се вижда невъзможно. Дори си го представям –барабаните са в безтегловно състояние, може би се въртят около нас, а може би дори се изисква друг тип звукоизвличане. Живеем във време, в което няма невъзможни неща!


Едно обръщение от дуета към читателите на „Екип7”!

 

Елица: Пожелавам специално на всички читатели на „Екип7” много здраве, любов, вдъхновение, да ви върви по вода и да изживеете най-красивото и динамично лято!

Стоян: Аз им пожелавам да се научат да оценяват това, което им е поднесено наготово – богата българска природа и българската музика, и да го пазят.

 

Пламена МИНЕВА