Търсене

Начало Новини Медицинска сестра удари сина ми
Медицинска сестра удари сина ми
28 June 2010

Реших да напиша това писмо /може би закъсняло/, за да бъде чут гласът ми и това безобразие в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ да спре. Трябваше да го направя преди години, но след последния инцидент вече чашата преля. Родих децата си в тази болница и още след първото си дете се зарекох, че второто няма да го раждам тук. Отношението в АГ-отделението е, меко казано, отвратително. Така наречените лекари се отнасят подигравателно с родилките, освен ако не им покажеш някой друг лев.



28_06_2010_maika.jpgТогава стават „ангели“. Даже и санитарите не пропускат да си поискат пари. Вече напълно разбирам защо всички мои познати родиха и се лекуваха в други градове.

Преживях всичко това и някак го преглътнах, защото оправия няма. Никой нищо не може да докаже, затова всички мълчат и не виждат смисъл да подават жалби.

Сега, когато съм майка на три деца, намирам сила да разкажа какво се случи с 4-годишния ми син. На 19-ти юни вечерта около 20.30 часа той падна и си удари главата. Целият беше в кръв. Позвъних на 112 и започнахме търпеливо да чакаме. След около пет минути някакъв господин ми се обади и ми съобщи, че всички линейки били извън града. Затова, ако имам собствен транспорт, да си закарам детето до здравното заведение или да чакам.

За щастие, имах пари. Отидохме с такси, но бях шокирана от гледката – всички линейки си бяха там. Влязохме в „спешното“ и продължихме да чакаме да ни дойде редът. Напомням, че става дума за 4-годишно дете с кървяща рана на главата.

Прегледаха детето, установиха, че раната е за шиене и ни пратиха при дежурния в хирургично отделение. Цялата треперех, затова останах навън, за да не преча – от кръвта ми прилошаваше. Докато чаках, чувах виковете на сина си. Накрая лекарят отвори вратата и ми го подаде, без да ме информира за състоянието му или да ми каже какво да правя с раната. Попитах сина ми какво са му направили, а той отговори: „Мамо, защо ме остави там, тази жена е лоша, тя ме удари!“

Разбрах, че сестрата го е ударила, защото не мирувал и плачел. Познавам сина си, знам и на какво са способни тези хора. Не им знам имената, защото въпреки че са длъжни, нямаха табели на престилките си.

Що за болница е това! Нима там са забравили Хипократовата клетва или това, че получават заплата от моите, от нашите данъци.

Искам да призова всички потърпевши: „Хора, не се страхувайте, не мълчете! Не позволявайте да бъдете ощетявани. Търсете правата си!“

Нека напомним, че не е достатъчно да носиш бяла манта, за да си лекар или медицинска сестра. Това е изкуство и са прави с любов!


Сибел АХМЕДОВА


Б.Р. Майката твърди, че е депозирала свои жалби в Районната здравноосигурителна каса и при изпълнителния директор на МБАЛ „Св.Ив.Рилски“