Търсене

Начало Култура Всеки си има и си остана със своя спомен за Борката
Всеки си има и си остана със своя спомен за Борката
19 March 2008

 

Завчера някогашната зала на ОК на БКП, сега на Филхармонията, сбра на едно място почти целия партиен и стопански елит на Разград и окръга отпреди 10-и ноември. Тук бяха и хора извън този елит – просто приятели на Борката, между които артисти, художници, поети, спортисти..

Поводът беше отбелязване на 70-годишнината на Борис Анастасов, а причината – може би да се създаде традиция да не се забравят делата на хората, правили добро за съгражданите си и за родния край.

 

19_03_2008_boris_anastasov.jpg Венелин Узунов като председател на инициативния комитет каза встъпителни думи, а Анастасий Дончев прочете доклад. Ужасно скучен – като се махнат първите изречения от биографията на Борис Анастасов, все едно, че е изваден от архива на някой от някогашните пленуми или конференции на ОК на БКП.

Приятелят и колега на Борис Анастасов от Русе Иван Винков каза, че ако „Борката сега ни гледа отгоре, сигурно ни се радва“...

На всички в залата – едва ли, но на синовете, внуците и истинските приятели – сто процента.

Борис Анастасов също си изживя своите разочарования – неслучайно в доклада липсваха годините, когато го освободиха от „Централ“ и преди да стане директор на банка.

Кметът на Разградска община Денчо Бояджиев връчи на съпругата на Борис Анастасов – Миронка, знака с лента за почетен гражданин на Разград.

Това беше официалната част в залата на Филхармонията, след това всички бяха поканени и близо 200 човека са били на възпоменателната вечеря...

Там един от неговите приятели – бивш спортен деятел, казал: „Борка, Борка, слез от небето да помагаш, че сега никой не помага на спорта...“

Впрочем сред присъстващите в залата едва ли имаше човек, на когото Борката да не е помогнал с нещо. Специално се заслушвах в разговорите на влизане и излизане и най-много това се чуваше – на мен Борката много ми помогна... И всеки разказваше на другия своя спомен за Борката и тук не ставаше дума за лична помощ, а за работата, за това нещата да се свършат по-добре. Макар че и в личен план, той помагаше на всички, ако можеше...

Писателят Георги Данаилов казва в една от автобиографичните си книги - „Доколкото си спомням“, че добрият учител може да се окаже и твърде опасен за част от учениците си. Влюбваш се в преподавания от него предмет, заради учителя, решаваш, че това е твоето бъдеще и след това следват разочарованията. Така е станало с Данаилов и химията.

Та, когато първият ти работодател и началник е човек като Борката, си мислиш, че винаги ще е така - откровено да казваш какво мислиш и за това дори ще те уважават, но не би... И тогава, и в още по-голяма степен днес, хората със собствено мнение, различно от това на началниците, не са предпочитани и не се котират. Борис Анастасов не че не търпеше послушковци край себе си, но предпочиташе да чуе какво мислят другите – със собственото мнение.

Никой не спомена за това качество на Борис Анастасов – поне в официалните речи и писания. Както и за това, че докато беше в Комсомола, всяка година обикаляше ВУЗ-овете в страната, за да се запознае със завършващите висшето си образование млади разградчани и да ги привлече да се върнат на работа в Разград.

След него никой не го е правил.

В доклада си Анастаий Дончев в бодрячески дух изтъкна, че Разград и сега има потенциал за икономически просперитет. Няма, поне в близките десетина години... Каза го синът на Борис Анастасов – сегашният областен управител...

Дулинко Дулев написа за Борката – че той беше като всички ни обикновен, но все пак по- различен...от нас и от мен... Приживе му подражаваха, дразнеха се от популярността му и злорадстваха, сега с това честване пак се опитаха да го оприличат със себе си...

Но както вече споменах, всеки в залата си имаше своя спомен за Борката и си остана с него.

 

Янка ОБРЕТЕНОВА