Търсене

Начало Новини В център „Емилиян“ 35 болни деца се учат на умения за самостоятелен живот
В център „Емилиян“ 35 болни деца се учат на умения за самостоятелен живот
10 March 2008
 

 

За повечето хора е ясно, че в Центъра за рехабилитация и социална интеграция в Разград не лекуват. Това обаче не означава, че не помагат.


Да помага е и основната мисия на „Емилиян"

Центърът е създаден преди три години. От регистрите на отдел „Закрила на детето" ентусиасти тръгват от адрес на адрес и звънят от врата на врата. Търсят деца с намален процент социална адаптация - с физически увреждания, изоставане в интелектуалното развитие и множествени нарушения. Искат да рекламират инициативата и да убедят съсипани и обезверени родители, че могат да помогнат.

Старата изтърбушена сграда до социалния патронаж за отрицателно време е обновена, ремонтирана, обзаведена. Привлечени са спонсори, дарители, доброволци. Родителите бавно и полека преодоляват притесненията и са готови на важна и решителна стъпка в живота си - решени са да заявят болните си дечица, да ги изкарат вън от апартаментите си и да ги социализират.

 

10_03_2008_emilian1.jpgСтъпките са мъчителни и трудни

Намерението е почти революционно. То трябва да преодолее задръжките и колебанията на родителите, затвореността и болестта на децата, любопитството и съжалението на хората. Очевидно е, че усилията дават резултат. Вече не е събитие да видиш дете с увреждания в центъра на града, на общоградско тържество или културно мероприятие. А любопитните погледи почти липсват.

Днес в Центъра за рехабилитация и социална интеграция в Разград работят с пълен капацитет от 35 човека на възраст 4 до 29 години. След трудно сформираната първа групичка консервативен Разград е готов да се отвори. Постига се първия капацитет от 25 човека, който се увеличава още заради големия интерес; вдига се и възрастта, дотогава закована на 19 години.

 

Истината е проста

Има заболявания, които не се лекуват, но могат да се облекчат. Детска церебрална парализа или синдром на Даун са диагнози, с които родителите не могат да свикнат, но трябва да преглътнат и приемат. А в центъра помагат за това.

10_03_2008_emilian2.jpg Тук децата не се учат на знания, а на умения. На умения за самостоятелен живот. Прекалената обгриженост от страна на семейството трябва да отстъпи на по-заден план. На предна позиция болното дете е провокирано да покаже, че с някои дребни задачки може да се справи само, в резултат на което да получи удовлетворение от собствената си значимост. А това пък облекчава и улеснява родителите.

Ако за здравите хора е въпрос на проста сметка да влязат в магазин и да си купят толкова провизии, за колкото имат пари, то за болните това никак не е лесно. Но всяко усилие се обяснява, насърчава, упражнява и затвърждава. Децата тук успешно пазаруват, приготвят аламинути, мият съдове, шият.

Десет от децата в центъра си имат майки и баби, назначени им за личен асистент. Тези деца не могат да се оправят без помощ сами. Но сред всичките 35 има и такива, които посещават масови училища. Съучениците им ги приемат, толерират, уважават. Наесен центърът ще изпрати в училище и първолачета. Някои от децата са в инвалидни колички, а за Разград това е проблем, сериозен проблем. Достъпната среда е ограничена, а този факт може да откаже от училище и малчуганите, които имат ресурс да го посещават.

 

В „Емилиян" работят по индивидуална програма

с всяко едно от децата. За тях се грижат социален работник, специални педагози, логопед, психолог, кинезитерапевт. Занятията са почасови и ежедневни, а родителите не плащат нищо за социалната услуга. С решение на Министерски съвет годишната издръжка на центъра за тази година възлиза на 2 253 лева. Заради малкото пари, спонсорството е едно значително и не за подценяване перо в „Емилиян".

Своеобразен вид спомоществователство е и доброволният труд на иначе големи момичета и момчета в Разград. Вместо да висят безцелно по кафенетата, трима младежи идват в центъра всеки ден - помагат при бутането на количките, участват в занятията, подкрепят, придружават. Ако за студентката доброволка работата в центъра е практикум и плавна прелюдия към бъдещите й професионални занимания, то доброволчеството на други две момчета зрелостници изненадва. Кольо е ученик в икономиката и в центъра идва преди или след училище. Казва, че е бил запленен още преди две години при първото си посещение тук от усмивките на доброжелателните и болни деца. С огромно съжаление казва, че му предстои много трудна година - матури, изпити, абитуриентски тържества, студентство и... напускане на децата. Но обещава пред себе си, че винаги ще се връща при тях. Факт, който недвусмислено показва, че една от мисиите на центъра е изпълнена успешно - болните деца са приети толкова, че раздялата с тях тежи, колкото тежи раздялата с приятели.

 

Какво се случва с тези от „Емилиян",

след като навършат 29 години?

Засега нищо. В Разград няма център за възрастни, който да продължи да работи с тях. Мнозинството от работодателите имат предразсъдъци да ги наемат, семействата също не се осмеляват на подобна стъпка. Но че децата придобиват самостоятелни умения за живот, е повече от ясно. А точно тази стъпка е първата. Другото идва от самосебе си и бавно във времето.


Галина МАРИНОВА