Търсене

Начало Новини Закон ликвидира зоокъта на бай Бехчет
Закон ликвидира зоокъта на бай Бехчет
29 February 2008
 

В тежкия за цялата българска история ден 19 февруари и друго мрачно събитие връхлетя Разград. За него широката местна общественост още не подозира. Со кратце: РИОСВ - Русе проводи хвърковата чета, за да разтури местния зоокът с менажер почетния гражданин на Разград Бай Бехчет. Това става, разбира се, под благовидния предлог, че всички подобни места в Родината трябва да бъдат приведени към изискванията на новоизлезлия закон за защита на животните.

 

29_02_2008_zoo.jpg И чак тогава да се кандидатства за лиценз в министерството на околната среда и водите. Според този недоносен закон, който е призван уж да ни приобщи към Европа, има толкова много безумия на едно място, че просто е трудно да се допусне, че хора са го правили и гласували...Там, например, ако куче убие дете, то няма да търпи никакви наказания, тъй като трябва да се отнасяме хуманно с животните. Обаче ако, недай си, Боже, човек убие куче, може да отнесе и присъда.

Но да се върнем на нашата болка - зоокъта. За да можем да се наслаждаваме и занапред на двойката лъвове, мечка или маймуни, трябва да осигурим на царското семейство външна площ от 50 кв.м. Таванът трябва да бъде не по-малко от 3 метра висок. За мечката откритото пространство трябва да е 150 кв.м плюс басейн, дълбок 1.5 метра с квадратура не по-малка от 60 кв.м. За двойка елени пък, каквито имаме ние, са необходими 420 кв.м площ за разходки. Списъкът с глезотиите за животните няма край. Затова досега само софийската и ловешката зоологически градини са лицензирани.

Не е трудно да се досети човек, че вълшебната думичка срещу безизходицата на разградския зоокът е една - "пари". За да се запазят животните, трябва лицензиране. За да има лицензиране, трябва на практика нов проект, защото без нещо видно, освен голи намерения, никой спонсор няма да се бръкне. Проектът пък ще струва поне 50 000 лева. Тях пък общината ги няма. Векторът на най-малкото съпротивление подсказва тотална разпродажба на животните. Веднага ще се намери някой предприемчив бизнесмен, който да построи поредния ресторант или хотел на хубавото парково място.

Разказът за агонията на разградския зоокът няма да бъде пълен без една огромна благодарност към скъпите ни законотворци в Парламента. Че са позволили да излезе на бял свят подобен закон. Благодарение на него следващите поколения разградчанчета ще преследват майките си с детските въпроси: "Зебрите говорят ли човешки език?", "Лъвовете пеят ли?", "Маймунките карат ли колело"? Защото единствената им информация ще насажда Уолт Динси стилистиката.

 

И чак тогава да се кандидатства за лиценз в министерството на околната среда и водите. Според този недоносен закон, който е призван уж да ни приобщи към Европа, има толкова много безумия на едно място, че просто е трудно да се допусне, че хора са го правили и гласували…Там, например, ако куче убие дете, то няма да търпи никакви наказания, тъй като трябва да се отнасяме хуманно с животните. Обаче ако, недай си, Боже, човек убие куче, може да отнесе и присъда.

Но да се върнем на нашата болка – зоокъта. За да можем да се наслаждаваме и занапред на двойката лъвове, мечка или маймуни, трябва да осигурим на царското семейство външна площ от 50 кв.м. Таванът трябва да бъде не по-малко от 3 метра висок. За мечката откритото пространство трябва да е 150 кв.м плюс басейн, дълбок 1.5 метра с квадратура не по-малка от 60 кв.м. За двойка елени пък, каквито имаме ние, са необходими 420 кв.м площ за разходки. Списъкът с глезотиите за животните няма край. Затова досега само софийската и ловешката зоологически градини са лицензирани.

Не е трудно да се досети човек, че вълшебната думичка срещу безизходицата на разградския зоокът е една - “пари”. За да се запазят животните, трябва лицензиране. За да има лицензиране, трябва на практика нов проект, защото без нещо видно, освен голи намерения, никой спонсор няма да се бръкне. Проектът пък ще струва поне 50 000 лева. Тях пък общината ги няма. Векторът на най-малкото съпротивление подсказва тотална разпродажба на животните. Веднага ще се намери някой предприемчив бизнесмен, който да построи поредния ресторант или хотел на хубавото парково място.

Разказът за агонията на разградския зоокът няма да бъде пълен без една огромна благодарност към скъпите ни законотворци в Парламента. Че са позволили да излезе на бял свят подобен закон. Благодарение на него следващите поколения разградчанчета ще преследват майките си с детските въпроси: “Зебрите говорят ли човешки език?”, “Лъвовете пеят ли?”, “Маймунките карат ли колело”? Защото единствената им информация ще насажда Уолт Динси стилистиката.

 

Вариантите:

При липсата на пари едва ли има много варианти пред принципала да съхрани фонда на зоокъта. Но ще отбележим, че избирателите ще запомнят много точно, пък и ние ще им припомним, кой погреба любовта на разградските деца към животните. Та вариантите са следните. Да се изберат 5-6 вида животни без семейства коткови и макаци, за които трябва лиценз за зоопарк. Това новият закон квалифицира като “колекция”. И за тях да се създадат условията, предвидените в закона.

Вторият вариант е площта да се увеличи с прилежащата общинска фирма “Паркстрой”. Да се търсят спонсори, които да изградят условията за живот по на едно отделно животно. Например “Пилко” и без това хранят лъвовете, може да им направят и клетката, като едни истински родители- осиновители.

Дотогава обаче, животните ни трябва да бъдат дадени на така наречения “размножителен заем”. Това ще рече - даваме двойката лъвове във Варна или в София. Всички техни приплоди си остават за домакините. Нас ни връщат възрастните животни. По този начин в момента мечката ни е в Габрово.

 

Бай Бехчет, менажерът: Без животните умирам!

Откакто разбра за опасността, която грози делото на неговия живот – животните, бай Бехчет е болен. И не в преносния, а в буквалния смисъл на думата. От 1979 година той гради тухла по тухла този зоокът. Обикаля цялата страна и попълва колекцията животно по животно. А в региона едва ли има шеф на фирма, който да не е изпитвал на гърба си упоритостта на побелелия менажер в осигуряване на прехрана на питомците му.

Загивам, ей, загивам, ако ми вземат животните, категоричен е бай Бехчет. А преди изборите ми обещаваха и като ме правиха почетен гражданин пак ми обещаваше кметът: „Ще разширяваме зоокъта, готви се“. Е, приготвих се сега… Що ми е това почетно гражданство без животните. Аз на тях го дължа. Сега какво съм, дърво без корен. Сериозно обмислям да им го върна това гражданство.


Сергей ДОЧЕВ