Търсене

Начало Интервю Д-р Петър ВЪЛКАНОВ, психиатър: Имаме хора, които чакат ред, за да влязат в отделението
Д-р Петър ВЪЛКАНОВ, психиатър: Имаме хора, които чакат ред, за да влязат в отделението
20 February 2008
 

Д-р Вълканов, наскоро бяха изнесени данни, че всеки пети в страната е в състояние на депресия. Как стои Разград в тези изводи?


Не прави изключение. Дори напротив. Мисля, че тук процентът е по-голям. Може би всеки четвърти. Така сочи практиката ми в доболничната помощ.

Що се отнася до психичните заболявания, психозите, те са относително стабилен процент, който не зависи от социалния статус. Например от шизофрения годишно се разболява един процент от хората и това е някаква константа.

20_02_2008_dr_petyr_vylkanov.jpg 

Според мен все повече и повече хора страдат от депресия, но я приемат като свое нормално състояние, не забелязват отклонение от нормата.


Има доста значителен ръст на депресивните състояния и то на смесените, като тревожно-депресивните състояния.

Ако говорим за болничната помощ, това е стационарът, обособен като диспансерно психиатрично отделение към болницата и обслужващ цялата област, можем да кажем, че има значително повишаване на търсенето на стационарна психиатрична помощ. Нашите легла в денонощния стационар са непрекъснато пълни. Имаме хора, които чакат ред, за да влязат да се лекуват. В момента сме вземали и кушетката отвън, защото няма места. Тази тенденция продължава месеци наред, от средата на 2007-ма. Има много болни, които са за болнично лечение. Това са хора предимно с психози.

 

Това означава, че специализираната доболнична помощ вече не може да им помогне?


В болница попадат пациентите, които се нуждаят от стационарно лечение. Но отделно специализираните практики също са много натоварени. Там пациентите са смесени - тревожни, депресивни.

 

На какво се дължи тенденцията - хората се отвориха и свикнаха да търсят помощ или тези с проблеми стават наистина повече?


И двата извода са верни. От една страна, продължава факторът социално напрежение, безработицата, стресовият начин на живот. Там, където има условия човекът да разгърне психично разстройство, го прави. Но още съществува бариера и хората се притесняват да търсят психиатрична помощ.

 

Какъв е капацитетът на отделението?


В момента разполагаме с 42 легла общо, по-голямата част от които са в денонощния стационар. Има тенденция да се увеличат леглата поради повишеното търсене.

 

От какво най-общо боледува областта?


Стрес, депресия, тревожност, мъка.

 

Немалко хора чакат депресията им да мине от самосебе си. До какво води нелекуването?


Просто е - задълбочават се депресивните симптоми, стига се до психичен и социален срив. Своевременното търсене на помощ е важно.

 

Как да я познаем?


По множество състояния, като тревожност, безсъние, напрегнатост, телесни симптоми като сърцебиене, изтръпване, изпотяване... Но това не е психично заболяване, а състояние, което изисква помощ от специалист.

 

Не е ли време болните в стационара да излязат от това високо здание, където са подключени? Имахте проект за изграждане на защитено жилище.


Не бих казал, че тук хората са подключени. Режимът е свободен. Това е актуална и съвременна структура, където лечението е доброволно. Очакваме положителен резултат от проекта за защитено жилище, защото той касае хората в най-тежко социално състояние, за които не е достатъчно да пролежат в отделението и да си вземат лекарствата.

 

Доскоро Разград беше чист като оазис откъм наркотиците. Още така ли е?


Да, така е. От опиатите най-популярен тук е хероинът. Другите са прекалено скъпи, за да бъдат достъпни. Определено може да се каже, че нямаме проблем с пациенти, зависими към наркотици. Хората са единици.

 

А зависимостта към алкохола как е представена?


Това е сериозен проблем дотолкова, че се среща ежедневно, но не му се обръща внимание. Хората, които имат проблем, не търсят помощ, или са в състояние на тежка социална дисфункция. При нас идват хора, изпаднали в абстиненция, т.е.спиране на алкохола и последващи психични симптоми. В извънболничната помощ имаме много пациенти.

 

Разградските момичета имат ли проблем с „модните" болести като булимия и анорексия?


Хранителните разстройства са специфични, те са по-скоро обект на детската психиатрия. Най-близкият център ни е Русе и Варна. Но те са сравнително редки за Разград.


Галина МАРИНОВА