Тригодишно дете пострада вчера на потрошена детска пързалка в Разград. Инцидентът стана около 11.00 часа на площадката под Младежкия дом, докато малката Ралина си играела пред погледите на баба си и дядо си.

Внучката си Велик Дунчев и съпругата му водели не за първи път там. И тъй като знаят, че няколко места по парапета на съоръжението липсват предпазни дъски, стояли плътно до пързалката. Не подозирали обаче, че дупка зее вече и на пода ѝ.

Нямало и как да я видят, тъй като за целта трябва те самите да се качвали в тунелчето, предвидено за деца.
Вчера Ралина на два пъти се качила по стълбичките, преминала през него и се спуснала по пързалката. На третия път обаче крачето ѝ пропаднало между изпочупените и назъбени дъски и тя започнала да пищи.

Много се уплаши, вече половин час баба ѝ не може да я успокои. Това е огромен стрес за едно толкова малко човече. Цялото й бедро е охлузено, елате да видите за какво става въпрос, потърси ни директно в редакцията на „Екип 7“ дядото на пострадалото дете.

Заварихме Ралина да стои в скута на баба си, с все още насълзени очи и шокирана от внезапния капан, в който е попаднала. Установихме, че пързалката е в изключително опасно състояние, защото е осеяна от дупки, в които може да хлътне всяко по-дребно дете. А това, което се е случило с Ралина е възможно най-малко зло, рискът някои неин връстник да си счупи крака докато се забавлява си остава.

Темата за окаяните детските площадки в Разград неведнъж е повдигана от недоволни родители и е била обект на наши публикации. Разбира се, известен „принос“ за състоянието им имат вандалските набези и непозволеното им използване от по-големи деца и младежи.

В повечето случаи обаче съоръженията изглеждат така заради откровеното безхаберие и липса на поддръжка и контрол от страната на стопаните от Община Разград. Въвеждането им в здравословен и приличен вид изисква незначителни средства и човешки ресурс - става въпрос за по няколко нови дъски и кутии с боя все пак, и въпреки това не се случва.

Е, неблагодарна работа е, вярно, няма да има публични първи копки преди ремонта и рязане на ленти след това. Ще има обаче щастливи детски очи, а не сълзи. Това не е ли достатъчно?

Мила КЮЛЮМОВА