Тригодишно дете пострада
вчера на потрошена детска пързалка в
Разград. Инцидентът стана около 11.00 часа
на площадката под Младежкия дом, докато
малката Ралина си играела пред погледите
на баба си и дядо си.
Внучката си Велик Дунчев
и съпругата му водели не за първи път
там. И тъй като знаят, че няколко места
по парапета на съоръжението липсват
предпазни дъски, стояли плътно до
пързалката. Не подозирали обаче, че
дупка зее вече и на пода ѝ.
Нямало и как да я видят,
тъй като за целта трябва те самите да
се качвали в тунелчето, предвидено за
деца.
Вчера Ралина на два пъти се
качила по стълбичките, преминала през
него и се спуснала по пързалката. На
третия път обаче крачето ѝ
пропаднало между изпочупените и назъбени
дъски и тя започнала да пищи.
Много се уплаши, вече
половин час баба ѝ
не може да я успокои. Това е огромен
стрес за едно толкова малко човече.
Цялото й бедро е охлузено, елате да
видите за какво става въпрос, потърси
ни директно в редакцията на „Екип 7“
дядото на пострадалото дете.
Заварихме Ралина да
стои в скута на баба си, с все още насълзени
очи и шокирана от внезапния капан, в
който е попаднала. Установихме, че
пързалката е в изключително опасно
състояние, защото е осеяна от дупки, в
които може да хлътне всяко по-дребно
дете. А това, което се е случило с Ралина
е възможно най-малко зло, рискът някои
неин връстник да си счупи крака докато
се забавлява си остава.
Темата за окаяните
детските площадки в Разград неведнъж
е повдигана от недоволни родители и е
била обект на наши публикации. Разбира
се, известен „принос“ за състоянието
им имат вандалските набези и непозволеното
им използване от по-големи деца и младежи.
В повечето случаи обаче
съоръженията изглеждат така заради
откровеното безхаберие и липса на
поддръжка и контрол от страната на
стопаните от Община Разград. Въвеждането
им в здравословен и приличен вид изисква
незначителни средства и човешки ресурс
- става въпрос за по няколко нови дъски
и кутии с боя все пак, и въпреки това не
се случва.
Е, неблагодарна работа
е, вярно, няма да има публични първи
копки преди ремонта и рязане на ленти
след това. Ще има обаче щастливи детски
очи, а не сълзи. Това не е ли достатъчно?
Мила КЮЛЮМОВА