Търсене

Начало Оживление Йорданка Бозаджиева вече десет години улавя живота в кадър
Йорданка Бозаджиева вече десет години улавя живота в кадър
03 September 2019

Да заснемеш красотите на заобикалящия ни свят, е умение, което всеки човек със смартфон в ръка днес практикува. За да доловиш очарованието и прелестта на скрити и дивни места обаче, трябва да имаш усет и приключенски дух. Тъкмо авантюристичната душа води Йорданка Бозаджиева по непознати пътища само с фотоапарат в ръце. Според нея „хубавите неща са на една крачка, трябва само да имаш различен поглед, за да ги видиш“.

04_09_2019_dance_2.jpg

Залезът над морските вълни, първата снежна покривка, подранилите предвестници на пролетта – кокичетата, щъркел, който пои своето поколение – всеки сезон има своя чар, който самоуката фотографка превръща в шедьовър на столетното изкуство.

Нейни изображения на природното обаяние й носят освен слава и разпознаваемост в цяла България, но и престижни награди.

Преди десет години изпраща първата си снимка за рубриката „Аз, репортерът“ по БТВ, която представя пътя за Гороцвет през есента. Днес може да се похвали, че има над четири хиляди излъчени фотоса на малкия екран. Запечатаните от нея мигове изключително често присъстват като фон на прогнозата за времето по националната телевизия. Със сигурност разградският Панаир на киселото мляко и Фестивал на народните традиции и художествени занаяти е придобил известност в цялата страна благодарение на излъчените й кадри. Като виц звучи твърдението на Данчето, че нейната кола и улицата, на която живее, са най-излъчвани от цял Разград, защото често използва точно тях за онагледяване на природните явления в града.

04_09_2019_dance_1.jpg

Признанието за труда и таланта ѝ не закъснява. Преди седем години е отличена в конкурса „Лято в обектива“ със специалната награда „Уловен миг“, а неколкократно нейни снимки са определяни като най-добри на месеца. Данчето, изпълнена с вълнение, разказва за емоциите от личната си среща със синоптичката Станислава Цалова по време на церемонията по връчване на отличията. „Аз отидох от дълбоката провинция, бях притеснена, а тя ме попита дали може да се снима с мен?!“. Разградчанката остава крайно удивена от популярността си, която оттогава неимоверно е нараснала. И до днес, години след първата им среща, продължават да поддържат връзка с водещата на прогнозата за времето. Данчето сподели, че попива съвети от метеороложката, за да стане по-добра в работата си с фотоапарата. От разговори с други фотографи също черпи допълнително информация, с която обогатява своите познания и винаги научава нещо ново. Шегува се, че сега ще ѝ се налага да снима Млечния път и други космически съзвездия, след като колега на Стаси Цалова отскоро е репортерът Борислав Лазаров, който разработва основно „междугалактически“ теми. Признание получава и от Николай Василковски, също отскоро лице на времето по Нова телевизия, където Данчето започва да изпраща заснети красоти преди останалите зрители, изтъкна тя. Впечатлен от нейна снимка на залез над морето, лично й се обажда, за да разбере как успява да създаде подобни спиращи дъха кадри. Фотоси на Супер Луната отпреди седем години на разградчанката пък са част от световната колекция на НАСА! От сътрудничеството си с несъществуващата вече телевизия ТВ7 също има купища награди.

04_09_2019_dance_5.jpg

Нейни снимки са излагани публично в Разград няколко пъти – в ОУ „Никола Икономов“ и два пъти в ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“. Тази година кадър, на който позира внучката й Габи, разхождайки се из разградските улици под дъжда с чадър в ръка, е включен в национална изложба в столицата, организирана от Българската асоциация по водите. „Приятно е, когато оценяват труда ти и се отнасят с любезно отношение“, коментира Данчето стимула си да продължава да се занимава с фотография. А конкуренцията за ефирно време се оказва много сериозна. Свои снимки на екрана искат да видят зрители от цяла България, с които през годините успява да създаде множество приятелства.

04_09_2019_dance_4.jpg

За Данчето се оказва, че фотографията е просто хоби, чието начало се поставя съвсем случайно преди десет години. За да помогне на сина си да придобие шофьорски опит, тя пътува с него на съседната седалка и започва да заснема местностите, през които преминават. Веднага разбира, че заниманието й харесва много. Всяка година за рождения си ден получава от сина си като подарък все по-нов модел фотоапарат, а колекцията й наброява десетки от тях. Тази година Данчето празнува кръгла годишнина от този паметен ден, който ще отбележи подобаващо с фотоапарат в ръце.

04_09_2019_dance_3.jpg

Насладата и удоволствието, което намира в този вид творчество, не ѝ позволяват да превърне любимото си занимание в професия. Споделя, че ако започне да снима за пари, удовлетворението ще се замени от напрежение и радостта ще изчезне. Поради това често дава свои фотографии безвъзмездно за различни цели, като хората търсят услугите ѝ за лични празненства или просто искат да си направят професионална фотография. С дейността си не преследва комерсиална цел, за което много хора едновременно й се чудят и възхищават. Това е нейният начин да намери отмора от работата си като счетоводител. Невинаги се е занимавала с фотография, а и в миналото това изкуство не е било развито на сегашното ниво. Родената в Гороцвет жена завършва СОУ „Христо Ботев“ в Разград, след което и Политехническата гимназия „Никола Вапцаров“, предшественик на Езиковата гимназия. Въпреки че предметът история й е бил на сърце, като второ средно образование завършва Икономическия техникум в Разград. 24 години от живота си отдава на професията ревизор, по-късно работи и като счетоводител, но разкрива, че работата й не й доставя никакво удоволствие. Въпреки всичко, казва, че с това се свиква и дори се превръща в навик. Тогава се появява и страстта към фотографията – своеобразно прераждане и изход от плътните „решетки“ на математическите изчисления.

Любимият ѝ обект за снимане е природата. Влечението ѝ към нея се появява съвсем естествено, защото няма човешка намеса, а красотата е естествена. „По-голям творец от природата няма“, категорична е тя. С навлизането на модерните технологии и специалните програми за обработка на изображенията, снимките все по-рядко представят реалистично света наоколо. Въпреки че професионалистите винаги могат да открият някой недостатък в необработените фотоси, фотографката от Разград подчертава, че не съжалява, че не владее уменията, необходими за работа с програми като „Фотошоп“, които създават „красиви, но неестествени кадри“. „Обичам да хвана мига!“, споделя тя. Магията на фотографията се крие и в това, че един кадър никога не може да се повтори по същия начин.

Фотографията освен, че е влечение за удоволствие, създава и много запомнящи се истории и преживявания. Данчето разкрива, че „всяка снимка крие спомени и има своя красота“. Запечатаните мигове „разказват“ легенди, преживявания от най-различни места, но отскоро към нагледния материал фотографката предава и с думи историята на снимката в своя блог, в който споделя сбъднатите си цветни сънища. В него обаче със сигурност няма да попаднат снимки на проблеми от всекидневието. Всъщност през годините получава запитвания и дори критика защо не обръща внимание на проблемни участъци в Разградско, за да ги заснеме и разпространи. Ако се захване с подобно начинание, няма да слезе от екран, с хумор отбелязва тя и допълва, че не е будната съвест на гражданите. Вярно е, че фотографията възпроизвежда действителността, но освен дупките и боклуците по пътищата, има нужда някой да ни подсеща, че трябва да погледнем и от красивата страна на нещата.

Няма място от нашия регион, което Данчето да не е погледнала през обектива. Рилските езера, Хърватия, водната пещера Голубовица, местността Габъра, Жеравна, полите на Котленския Балкан, Равадиново са само част от дивните места, вдъхновили талантливия творец на пейзажна фотография. „Аз съм по смелите експерименти“, подчертава фотографката, докато разказва една от многото си приключенски истории. Преди време, докато се разхожда из заснежената гора, ненадейно пред нея изскача див глиган. В първия момент адреналинът надделява и вместо да я обхване уплаха, ловецът на мигове бързо вади фотоапарата и снима животното. А техниката, която замества дамската ѝ чанта, винаги носи със себе си, за да не изпусне подходящия момент, който си заслужава да бъде увековечен.

На страниците на албумите със спомени в близко бъдеще предстои своето място да намери и екскурзията до крепостта „Баба Вида“, но най-голямото й желание е да отиде на сафари в Африка – мечтата на всеки авантюрист. А че Данчето е приключенец, няма съмнения. По нейни думи, тя е сред първите жени в града ни, която започва да експериментира с цвета и формата на косата си. Синьо, розово, лилаво са част от визията ѝ през годините, с която изпъква сред сивата тълпа. Тя е човекът, който ни показва шарените краски на ежедневието, които все не ни остава време да погледнем.

Над сто хиляди са до момента уловените мигове сред природните диви места, недокоснати от човешка ръка. Германският писател Гьоте е казал: „Човек вижда в света това, което носи в сърцето си!“. Мъдрата мисъл е веруюто на талантливата разградчанка, която чрез снимките си ни води за ръка из дебрите на своята душа.


Десислава СТЕФАНОВА