Търсене

Начало Искам думата Разград – накъде? Заплахата за застой срещу шанса за напредък!
Разград – накъде? Заплахата за застой срещу шанса за напредък!
01 September 2019

Веселин Халачев е разградчанин, 56-годишен, завършил е Английската езикова гимназия в Русе, след това и УНСС, специалност „Международни икономически отношения“ /1984-1989 г./. Работи в София, има добри позиции и контакти в сферата на бизнеса – председател е на Обединени бизнес клубове и член на Борда на директорите на Европейския алианс на малкия бизнес в Брюксел. Неотдавна в Разград бе лектор на форум на тема „Европейски фондове и международни пазари за бизнеса“, организиран от Фондация „Обществен дарителски фонд за Разград“.


02_09_2019_hala4ev_2.jpgУчастниците в проявата научиха повече за безвъзмездното финансиране и финансовите инструменти, управлявани от Европейската комисия и ЕС, за които може да се кандидатства директно в Брюксел, както и за международните пазари като фактор за развитието на бизнеса в региона. Преди месец публикувахме негово виждане за бъдещето на Разград и региона и необходимостта да бъдат използвани бързо и компетентно възможностите за развитие в съвременния свят. В статията, която днес предлагаме на читателите, авторът доразвива тезите си, акцентирайки на неотложните мерки, които трябва да се предприемат от управляващите и гражданското общество.


В предишната моя статия, публикувана в „Екип 7“ на 31 юли 2019 година, подчертах прекрасните възможности за развитие на град Разград. Този път бих искал да обърна внимание на опасностите и част от проблемите, както и на възможностите за решения на тези проблеми.

Едно от най-ужасните неща в града е да виждаш тъгата в очите на изключително многото семейства, чиито деца са напуснали не само града, но и страната, за да търсят своето щастие далече от любимите си хора. Разград обезлюдява. Все по-рядко можете да видите онези млади хора, хванати за ръка, гледайки се влюбено, а детският смях се чува предимно от дечица, оставени в компанията на баба и дядо, докато мама и тате работят някъде по света за да пращат парички за всички.

Лошото е, че причините за тази мъка са комплексни и са се натрупали в годините. Разрешаването на този проблем също ще има нужда от доста време и усилия, но трябва да започне незабавно. Това изисква определени спешни политики и действия, свързани с качествено акушеро-гинекологично обслужване; особена грижа за най-малките дечица в детските ясли и градини; качествено образование, съобразено с изискванията на бизнеса и другите социално-икономически дейности на местно ниво; развитие на културните, танцовите и спортните школи; висококачествено здравеопазване; разкриване на работни места чрез подпомагане развитието на бизнеса и инвестициите; насърчаване на предприемачеството; подобряване на пенсионната система; подобряване качеството на живот на хората в пенсионна възраст, както и на хората в неравностойно положение; подобряване на гробищния парк /тъжно е, но също е важно!/ и т.н.

За да останат младите хора в Разград, за да върнем онези, които са напуснали, много важно е управниците да се отнасят с необходимото внимание и уважение към хората от бизнеса, защото именно развитата икономика в региона ще донесе приходите в бюджета, чрез който пък ще могат да се отделят необходимите средства за всичко, изброено по-горе.

Местното управление трябва да оказва специална подкрепа за развитието на малкия и средния бизнес, защото той представлява 99.8% от структурата на икономиката в България, подсигурява над 70% от работните места. В повечето случаи това са семейни фирми и самонаети лица, които работят по 12-14 часа на ден, в съботи, недели, празници и, забележете, това са основните данъкоплатци в общините (по закон, големите данъкоплатци плащат своите данъци само в бюджета на държавата).

Средствата за подкрепа на малките и средните предприятия са изключително много – като се започне с основния европейски принцип „мисли първо за малките“ и се продължи с намаляването на административната тежест; електронно управление; предоставяне на достъп до пазари, достъп до обществени поръчки, достъп до иновации, достъп до зелени технологии; подобряване развитието на предприемаческия дух и т.н.

Друг проблем в града е замърсяването на въздуха, съпроводено с неприятна миризма. Този проблем би трябвало да се разреши по най-бърз начин, защото засяга здравето на всички разградчани. Освен това, Общината рано или късно ще бъде санкционирана съгласно европейските регламенти. Съществуват компании, които биха могли сравнително бързо да отстранят този проблем, чрез прилагане на специални иновативни и не твърде скъпи технологии и съоръжения. Парите могат да се осигурят по няколко различни европейски програми, предоставящи безвъзмездно финансиране за проблеми, свързани с чистотата на въздуха и борбата с климатичните промени.

Разградчани са недоволни от некачественото изпълнение на редица инфраструктурни проекти – некачествено асфалтирани улици, ВиК, недовършени тротоари, забавяне на срокове при санирането на жилища и т.н. Всичко това ще доведе до „ремонт на ремонтите“ и отново ще се отрази върху джоба на разградчани. Оказва се, че голяма част от въпросните проекти са се изпълнявали от фирми от различни краища на страната. Някой ще каже: да, ама те са избирани чрез конкурс. Само че условията на тези конкурси се определят от общината. Познавайки хората от строителния бранш в Разград, не ми се вярва, че те не могат да се справят по-добре от техните колеги, извършили толкова безумия из града. Най-пресен пример за това е жк „Орел“...

Подобно, а и дори по-лошо, е състоянието на повечето от междуселските пътища, улиците и ВиК-мрежите в селата.

Недопустимо е и състоянието на различни читалища и други културни обекти, спортни зали, паркови алеи и детски площадки.

В крайна сметка, проблемите са за това – да се разрешават. А не да се разглеждат като някаква част от историческото ни минало.

А това, че Разград може да се превърне в един съвременен, проспериращ град, вървящ в унисон със световните тенденции за градско развитие, е напълно възможно. В предишната си статия изброих една част от чудесните природни дадености за това. Не казвам, че ще е много лесно. Ще ни трябва повечко увереност, хъс и усмивки по лицата. Само с мърморене и правене на тънки сметчици няма да стане.

Необходимо е по-сериозно участие на гражданското общество.

Всички разградчани трябва да бъдат чути, а не само някакви теснопартийни клики, вживяващи се като местни феодали.

Разград е за всички!

Необходимо е един малко по-широк кръг от хора да седне на една маса за определен срок от време и да се определи стратегията за развитие на града до 2050 година с визия и за по-нататък, да се определят приоритетите и средствата, с които да бъдат постигнати, и след това всички бъдещи управници да вървят по начертания път, с надеждата те да бъдат добри стопани и мениджъри.

Казано накратко – очертават се два основни пътя, по които Разград може да тръгне.

Първият е да продължи по настоящия, който би превърнал Разград в един още по-спокоен град, приличащ на санаториум без минерални извори, с население от предимно възрастни хора, чиито пенсии ще бъдат в пъти по-малки от парите, които ще получават от своите деца, работещи някъде в чужбина, припявайки „Я кажи ми, облаче ле бяло...“...

Вторият път – да се превърне в модерен, проспериращ град, привлякъл нови инвестиции, нови компании, подсигурил нови работни места. Е, разбира се, и малко по-динамичен и по-шумен.

Аз, като човек, попадащ вече в категорията „възрастни хора“, мисля, че първият път не е лош, но избирам втория!

А Вие?


Веселин ХАЛАЧЕВ