shadravan.jpg new_ekip7.jpg
 
 

Търсене

Начало
Разградчанката Павлина Атанасова съхранява и разпространява българската фолклорна съкровищница
01 September 2019

Днес, когато патриотизмът много често се изражда в шовинизъм, а патриотарите възприемат родолюбието като поредната модерна тенденция, в Разград едно младо момиче таи в душата си обичта към фолклора и към всичко българско. Не защото е актуално да се прославят традиционните за миналото на българите облекла извън границите на страната ни или да се използват мотиви от народни песни в дискотечните хитове, а защото при засвирването на гайда и тъпан „нещо тук вътре трепти“, споделя Павлина Атанасова.

02_09_2019_pavlina_2.jpg

Тя използва всеки възможен повод по различни фестивали, събори и автентични сватби, за да се хване на кръшното хоро.

02_09_2019_pavlina_1.jpgСтрастта на жената, която е капанка с гръцки корени, към народното творчество се заражда много отдавна. Основното си образование завършва в паралелката по хореография в ОУ „Никола Икономов“ в Разград с ръководител Живко Жечев. Разказа, че още в десети клас започва да репетира с Фолклорния танцов ансамбъл „Разград“ при Народно читалище „Напредък 1901“ с главен художествен ръководител Здравко Занков. И до днес продължава да бъде част от танцовия колектив с малки прекъсвания през годините, когато заминава в Свищов да учи „Стопанско управление“, а след това и „Бизнес администрация“ в Стопанската академия „Д. А. Ценов“. От четири години участва в различни градски изяви и с Танцово студио „Калина Рада“.

„Артистичен човек съм.“, определя себе си Павлина, която освен народни танци, е практикувала класически балет, спортни танци и е взимала уроци по пиано. Когато е на 15-16 – годишна възраст, е първата в Разград, която се занимава с жонглиране с огън, наречено огнен пой. Това е и изненадата, която поднася като булка на собствената си сватба в края на миналата година, на която сподели, че се венчава под звуците на народната песен за Капитан Петко Войвода. Въпреки че още продължава да практикува атрактивното хоби, признава, че преди всичко „фолклорът ми е на душа“. През годините работи като сервитьорка, банкерка, а сега е оперативен счетоводител.

Бягство от рутината, която я обгръща в света на сложните сметки, намира по време на фолклорните сборове. А и в изработването на черно-бели снимки, като любител фотограф. Преди шест години нейни фотоси участват в уличната фотоизложба „Лица и емоции от панаира“ по време на традиционния Панаир на киселото мляко и Фестивал народните традиции и художествени занаяти. Влечението ѝ към това изкуство не е никак случайно, а е наследено от баща ѝ Антон Анастасов, известен в Разград като професионален фотограф.

02_09_2019_pavlina_7.jpgОсвен завидни танцови умения, които не пропуска да демонстрира по гори и по поляни, тя винаги привлича вниманието както на българи, така и на чужденци с пищните си български носии. „Хората ни се радват.“, изтъква Павлина. Няколко поредни години участва в конкурси за автентична българска носия, от които си тръгва с грамоти за участие. Тази година обаче по време на Народния събор „Хайдут Генчо“ в Хисаря, който се проведе от 21 до 23 юни, се класира на второ място с традиционното за капанци облекло.

На първото си участие на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна преди пет години се явява с Тронска, или още Елховска носия от село Камен връх. Тази година заедно с мъжа си Антон Атанасов, който също е любител фотограф, посещават възрожденския град за пети пореден път по време на фестивала. „Колекционирането на народни носии е като краста. След първата следва втора, а има още много, които искам да притежавам“, през смях споделя младата жена. Към момента на създаване на този материал в гардероба й присъстват 13 носии – капанска, кюстендилска – първата закупена преди пет години, три тронски, карловска, родопска, хасковска, битолска – от Македонския край, събирани през годините части от хърцойска носия, от село Любовище и от село Гюлешево в Пирин, а последната, с която се сдобива, е от село Преспа.

Въпреки че дрешникът й прелива от автентични облекла, има поне още три, които иска да добави към колекцията си – от село Еникьой, родопската носия със сърмена украса от село Широка лъка и лазарската носия от Пиринския край. Освен пищни празнични носии, Павлина притежава и по-постни ежедневни облекла. Въпреки че се сдобива с тях лесно по интернет или чрез дискусии с други заинтересовани по темата, се оказва, че има много редки народни носии, които отиват в ръцете на чужденци при продажбата на къщи по селата и пътят им се губи.

02_09_2019_pavlina_6.jpgСред атмосферата на фестивалите, на които се възраждат позабравените български традиции, обичаи и занаяти, Павлина разпространява натрупаните от нея познания от разговори с по-възрастни хора и изчетените многобройни томове за етнографията, фолклора и историята на носиите. Интересна подробност, която разкри, е, че капанските жени в миналото са имали специална престилка за месене на хляб. Това е сред нещата, които журито оценява по време на конкурсите, освен дали облеклото е автентично и дали е облечено правилно. А правилата, които трябва да се следват, не са малко. Например, според народните разбирания пафтите се носят само от омъжени жени, които ги слагат за първи път като Лазарки, обясни Павлина, отчитайки, че е грозно самоцелното носене на фолклорното облекло без нужните познания за произхода и историята му.

Очите ѝ се изпълват със сълзи, когато споделя своите преживявания по време на различните фолклорни събори, на които е присъствала. „Не мога да се видя с моите хора, защото постоянно съм на хорото“, с усмивка признава тя. На националния празник на България тази година участва в честванията на площада в Трявна, когато отново привлича погледите с традиционното си облекло. Освен по събори и фестивали, сгоден случай да облече някоя от носиите, са и автентичните сватби, които до преди няколко години се организираха и в Разград по време на Националния фолклорен събор „Лудогорие“. Изявите й в Разград също не са малко, като преди три години по време на Панаира на киселото мляко и Фестивал на народните традиции и художествени занаяти Павлина участва в ревю спектакъл на народни носии. На тазгодишното издание тя беше начело на дефилето на танцовите състави със знамето в ръце. През годините е участвала заедно с кукерите и в организираното на площад „Ларго“ в града гонене на злите сили. Следващата проява, на която отново ще облече празничната народна премяна, е Международният панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“ в близост до Велико Търново, който ще се състои в началото на септември. Съборът в село Гела, Съборът на народното творчество „Пирин пее“ пък са само част от събитията, които има желание да посети.

02_09_2019_pavlina_5.jpg02_09_2019_pavlina_3.jpg

02_09_2019_pavlina_4.jpgОсвен че съхранява автентичния български дух, който запазва нашата националност, Павлина твори добро и под друга форма. Преди две години решава да отреже буйната си коса, за да я дари за изработка на перука и да зарадва онкоболна жена.

Подобаващо за един млад човек, Павлина успява да съчетае автентичните български традиции със съвременните тенденции, като влечението й към фолклора е запечатано завинаги под формата на татуировка на шевица на дясната й ръка. „Фолклорът е храна за душата.“, уверява тя. Въпреки това си дава сметка, че изкуството днес не е доходоносно. До този извод достига, когато вижда изчезващите български занаяти по фестивалите, които не се радват на интерес от страна на младите и които няма кой да наследи. Тя обаче е категорична, че ще предаде любовта към фолклора на своите наследници. Независимо дали това ще се случи в Разград, или в Бургас, родом откъдето е нейният съпруг. Планове да напуснат града ни засега младото семейство няма, но изгледи това да се случи в бъдеще не отсъстват.


Десислава СТЕФАНОВА