Търсене

Начало История Мидхат паша пръв въвежда цифровото номериране на живеещите в Дунавския вилает
Мидхат паша пръв въвежда цифровото номериране на живеещите в Дунавския вилает
21 August 2019

През последните няколко седмици у нас усилено се говори за злоупотребата с лични данни, за източването им от системата на НАП. Оказа се, че на повече от 5 милиона българи т. нар. ЕГН-та са станали всеобщо достояние… Малко хора обаче се замислят от кога всъщност е въведен прословутият Единен Граждански Номер (ЕГН) и за какво служи той.


21_08_2019_egn_1.jpgОще през втората половина на 19 век Мидхат паша (според някои изследователи родом от град Завет), реформатор, управител на Дунавския вилает (Туна вилает) с център Русчук (днешният град Русе), включващ в пределите си и Разградската кааза, въвежда цифровото номериране на живущите в населените места. Процесът се осъществявал чрез единен номер „еднакъв за всички, живеещи в едно домакинство“, като „в началото се пишел главата на семейството, после жените, децата и пр.“.

След Освобождението актовете по т. нар. „гражданско състояние“ – събитията раждане, женитби и смърт са се доказвали чрез свидетели и с ръкописен документ. Паралелно са се водели и църковни регистри – останали от църковните общини преди 1878 г. След 24 март 1893 г. започва официално регистриране по гражданското състояние. Това се осъществява от всяко едно кметство и е регламентирано с нарочен „Правилникъ къмъ Закона за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията“, приет на 15 декември 1892 г. С този закон за първи път у нас се въвежда „официална документална форма за доказване на събитията по гражданското състояние“.

В края на 1920 г. в брой 214 (от 21 декември) на „Държавен вестник“ е обнародван „Законъ за регистъръ на населението“. Според разпоредбите му, считано от началото на 1921 г., „се въвеждатъ регистри за населението възъ основа на сведения, които даватъ главите на домакинствата при общото преброяване на населението“, извършено също в края на предходната година. Чрез този Регистър е възложено на градските и общински кметове, да се регистрират „всички жители на общината, които имат постоянно местожителство в нея“.

И така… тези регистри се водят над 55 години… до 1977 г., когато е въведена Единната система по гражданска регистрация и всеки един жител на Народната република получава ЕГН.

21_08_2019_egn_2.jpg21_08_2019_dobromir_mircev.jpg

Какво налага въвеждането на ЕГН?

Някои безхаберни „изследователи“ приписват на този държавен акт и „милиционерски“ нотки, но това не е вярно… Ще Ви представим няколко версии по проблема.

По данни на министъра на вътрешната търговия и услугите по него време – Георги Караманев, има вероятност „ЕГН-то да е разработено и въведено от Централното статистическо управление с председател Ангел Балевски.

Георги Йорданов – бивш министър на културата пък казва, „че за ЕГН сме ползвали чужд опит…“.

За любопитна история си спомня и инж. Спас Ригов, който по това време е на служба в Комитета за наука и технически прогрес (под ръководството на проф. Иван Попов): „Бях в кабинета на Иван Попов, когато влезе ген. Кирил Стоичков – шефът на Паспортна служба, където се издаваха задграничните паспорти за цяла София. Той попита как може да се обхванат данните за всеки човек с един персонален номер. Попов му каза да питат в Щази, имали опит в номерирането на хора. Тогава не се смяташе, че това е посегателство върху човека. Изхождаше се от това, че трябва да има строга дисциплина и да се знае всичко за всеки“, разказва още Ригов.

Заместник-председателят на Министерския съвет от 1977 г. Григор Стоичков, пък разказва: „МВР трябва да обясни, оттам го предложиха. В МС не е разисквано. Органите си го предложиха и бе прието без обсъждане. Казаха, че моделът бил европейски и точка“ .

В Разград ЕГН е въведено по време на управлението на кмета Добромир Мирчев (1935 – 2002), заемал поста от 1975 до1981 година, а след това е наследен от Цвятко Драгозов.

И така… За едномесечен времеви отрязък – от 1 ноември до 30 ноември 1977 г. се провеждат анкети за рождена дата над 8 милиона български граждани и пребиваващи у нас чужденци. Излиза и Постановлението на Министерския съвет за „Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението“ – с популярната абревиатура ЕСГРАОН. Реалното обозначаване и „раздаване“ на ЕГН-та на наличния демографски потенциал (всички живи български граждани и чужденците, подлежащи на гражданска регистрация) става също за кратък срок – един месец.

А най-точният отговор за въвеждането на ЕГН се състои в значителния подем от него време в развитието на технологиите. „Фактически нуждите на машинната обработка на данни налагат създаването на единен идентификатор на населението. През 70-те години всяка система за машинна обработка е била с ограничени възможности. Тогава всеки проект първо е трябвало да минимализира дължината на въвежданата информация. А така конструиран, кодът дава и лесна възможност за справочна информация“ – разказват запознати.

Специалисти уточняват също, че „алгоритъмът на номера е така измислен, че на практика ЕГН-тата никога не могат да свършат. Те дават на администрацията базова информация за всеки гражданин – дата на раждане, място на първа гражданска регистрация, пол. Как се смята Девет цифри в десетцифрената комбинация, наречена ЕГН, носят информация за притежателя на номера. Първите две означават годината. Те могат да са от 00 до 99. Втората двойка е за месеца на раждане. Те са от 01 до 12. В зависимост от кой век е раждането – към тяхното число се добавя 20 за ХIХ в. или 40 за ХХI в. Третата двойка е денят на раждане и е в диапазона от 01 до 30 или 31 в зависимост от месеца. Седма, осма и девета цифра показват в коя община е първата гражданска регистрация. Деветата цифра обаче показва и пола – четна за мъже, нечетна за жени. Десетата цифра е контролно число и се получава по формула. Всяка от първите 9 цифри има тегло в ЕГН-то. Тя се умножава по него и сборът от получените числа се дели на 11. Остатъкът при делението е контролната цифра. Ако остатъкът е 0, се записва 0, ако е 10 също се записва 0.“

Малко фактология за ЕГН в България и по света:

- Най-възрастният българин, обозначен с ЕГН през 1977 г. е бил роден през 1869 г. – на 108 години;

- Всички починали преди 1977 г. нямат ЕГН-та;

- До 2018 г. у нас са издадени около 12 милиона ЕГН-та;

- Много държави по света обозначават жителите си и временно пребиваващите с идентификационен номер, който потвърждава самоличността им;

- Номерът е най-дълъг в Китай и Румъния – от 13 цифри, а най-къс в Сан Марино – само 5;

- В мнозинството от държавите на Европа има действаща номерация, подобна на българските ЕГН-та. Тя се прилага в Албания, Македония, държавите от бивша Югославия, Румъния, Австрия, Полша, Чехия, Словакия, Италия, Швеция, Норвегия, Литва, Латвия, Естония и др.

- При въвеждането си в началото в САЩ номерът е бил само за целите на социалното осигуряване с 9 цифри, наречен Social Security Number с абревиатура SSN, а в днешни дни е идентификационен и играе ролята на личен код. Чрез него властите могат да проследяват и откриват всеки човек за разни цели, свързани с управлението на държавата – от здравеопазването и сигурността до събирането на данъци, заетостта, бизнеса, социалното подпомагане, статистиката. В някои щати 9-цифреният личен код SSN, не съдържа лични данни и дефакто не е задължителен. Но реално без него не може – необходим е, за да се издаде шофьорска книжка, да се открие банкова сметка, за издаването на кредитна карта и т.н.

- Италия прилага фискален код от 16 цифрови знака. Той е съставен от първите съгласни на името и фамилията и от знаци за рождената дата, пола, общините на раждане и на местоживеене;

- За консервативно настроените поданици на Кралицата номерирането не е вървежно. Там имат единствено NI Number, предназначен за системата на социалното осигуряване;

- Сред държавите без единна номерация на населението са Германия и Унгария, подобна е ситуацията и в Австралия. Там е въведена кодова номерация без данни за различни социални и административни системи, с цел да не се злоупотребява.

- Най-настроения срещу номерирането в Европа са унгарците, които още през 1991 г. вдигат бунт по въпроса. Тамошният Конституционен съд има становище, което гласи, „че личният номер, задължителен за всеки, който може да бъде употребяван без ограничения, е неконституционен“…

И така, редно е след цялото това представяне и обобщения да направим извода – дали не е настанало времето на дневен ред в обществото ни да се постави въпросът за премахването на системата на ЕГН или поне частичното й разтоварване от личната информация, която тя генерира в себе си. По този начин – хем народът ще е спокоен, хем никой никого няма да „хаква“ или „източва“…

Стоян КОМИТСКИ

Боян ДРАГАНОВ


* Мидхат паша въвежда първообраза на днешните ЕГН-та в района

* Сегашните ЕГН-та се въвеждат през 1977 година, организацията в Разград пада върху тогавашния кмет Добромир Мирчев