Един от героите на
Тутраканската епопея ротмистър Александър
Ценович е живял в Исперих.
Роден е в Букурещ на 30
август 1878 година. По заръка на баща си,
почти не е знаещ български език, през
август 1895 Ценович пристига в Княжество
България за да постъпи във ВНВУ в София.
След производството му в първи офицерски
чин подпоручик е изпратен да служи в
конницата. Тъй като знае няколко чужди
езика, Ценович е назначен в Лейбгвардейския
ескадрон в София, а след това в 3-ти конен
полк в Пловдив. През Балканската война
(1912-1913) е ротмистър в 5-ти конен полк.
Отличава се в боевете
срещу турците и е награден с първи орден
„За храброст“, IV ст., 2 клас. Когато
българските войски влизат в Солун е
тежко ранен, но оцелява. През март 1913г.
Ценович е назначен за командир на
допълващия екадрон на 1-ви конен полк.
В него служи до ноември 1913, когато
заминава на курс в кавалерийската школа.
Завършва я и е назначен за командир на
4-ти ескадрон на 9-ти конен полк, с който
всъщност се включва във войната срещу
Румъния.
Преди това се заселва
в Исперих. Той
е впечатлявал исперихчани с внушителния
си и представителен вид с военната
униформа. В лудогорския град е живял в
къщата на баба Дина.
В боя при село Попина
на брега на Дунав 4-ти ескадрон, начело
с командира си Александър Ценович, се
хвърля в стремителна атака срещу окопал
се противник. Дръзката атака не успява
да завладее позицията, но в крайна сметка
румънците отстъпват. Загива обаче
командирът на ескадрона – само на 38
години. Според изследователя на живота
му Янко Гочев, подвигът на Ценович
произвежда силно впечатление на
съвременниците му, като е описан в
мемоарите на генерал Стефан Тошев.
Ромистър Александър
Ценович е посмъртно произведен в чин
майор и е награден с военен орден „За
храброст“, IV ст., 1 кл. за бойни отличия
и заслуги във войната (1918). Днес
силистренското село Ценович носи
неговото име.
Героят от Тутраканската
епопея е пожелал, ако бъде убит във
войната, да бъде погребан в Исперих.
Така и става. Погребан е с почести в
тогавашното исперихско гробище в
западната част на града. Там, където е
живял - на улица „Христо Ботев“ е
поставена паметна плоча на героя. Името
му е изписано и на паметна плоча на
мемориала край Тутракан.
В деня, в който загива
ротмистър Ценович, исперихчани поднасят
всяка година цветя пред паметната му
плоча в Исперих. Мястото често се посещава
от членове на местната организация на
запасното воинство, които изразяват
своята почит към героя.
Ангел НИКОЛОВ