Търсене

Начало История Как са се събирали данъците в Разградско преди 3-4 века
Как са се събирали данъците в Разградско преди 3-4 века
15 August 2019

Преди по-малко от две години запалените привърженици на сериалите от малкия екран се дивяха пред поредицата за Кьосем султан „Великолепният век“. Едва ли обаче някой свързва финала на този филм и по-точно оставането на престола на малолетния султан Мехмед IV с една негова „редова“ заповед достигнала до нас – относно „събирането на налога върху овцете в казата Херазград“ от 1655 г. С изпълнението на височайшата султанска воля е натоварен местният кадия Махмуд – представен в текста като „образец на равните си“.

15_08_2019_ovce_2.jpg

15_08_2019_ovce_1.jpgЕто и самото съдържание на заповедта:

Тъй като е много необходимо да стане изчислението и събирането на налога върху овцете за периода от началото на април хиляда шестдесет и шеста година до началото на април хиляда шестдесет и седма година [началото на април 1656 г. до началото на април 1657 г.] от раите-мюсюлмани в казата Хезарград и околността, то [неговото събиране] е възложено на Махмуд, образец на равните си, да се увеличава мощта му, комуто е връчен препис от подпечатан и номериран регистър за овцете. Съгласно издадената от мен заповед това изчисление и събиране да се нареди да започне, понеже времето за това е настъпило. Заповядал съм с получаване на издадената от мен свещена заповед вие, които сте кадии, да наредите в споменатата каза и околностите ѝ изчислението и събирането на налога за казаното време от овците, притежавани от раите-мюсюлмани, да стане според изпратения препис от подпечатания и номериран регистър за овцете, като за всяка овца се събира по едно акче налог за овцете и за тристата глави овце по пет акчета налог за овцете и за всеки сто глави овце по двадесет акчета такса гулямие. Да не се допуска никакво отклоняване или противопоставяне на заповедта и регистъра. Що се отнася до лицата с непостоянно местожителство и незаписаните в регистъра овце, да не се допусне никакво укриване от страна на споменатия мубашир. Да се нареди налогът [върху овцете] в случая да се събира според направената регистрация в новия регистър и въз основа на горното изчисление. Взетите за държавното съкровище пари [да се изчисляват] по сто и осемнадесет акчета, кямил грош – по седемдесет и осем акчета, а еседи грош – по шест, десет и осем акчета; злоти – по тридесет и осем акчета... И така да не се допусне нито повече, нито по-малко, като при взимането на акчетата да се внимава те да бъдат от чиста смес. Внимавай да не събираш изтрити и фалшиви или счупени акчета. Споменатият (Махмуд) да внесе на двадесет и деветия ден от месец реджеб хиляда шестдесет и пета година [4 юни 1655 г.] като добро предзнаменование в императорското ми съкровище двадесет и пет хиляди акчета. Твоята цел да бъде щото събирането да стане с най-голяма грижа и внимание. Да се въздържаш много от противопоставяне, нарушаване и пресилване на закона. Така да знаеш. Имайте доверие в свещения знак. Написано на 16 реджеб 1065 г. [22 май 1655 г.].

От седалището на великия град Константиние…“

15_08_2019_ovce_5.jpg

Всъщност, когато издава заповедта си, султанът е едва на 13 години и негов регент е майка му Хатидже Турхан валиде султан, по чиято заповед на 2 септември 1651 г. султанката-баба Кьосем султан е удушена и така е сложен край на една епоха в управлението на султанския двор и османската държава. А самото изпълнение на заповедта – важаща за следващата 1656 година се поема от великия везир Кьопрюлю Мехмед паша.

Текстът на разглежданата заповедта е достатъчно красноречив е обстоятелствен. Вижда се строгата организация на периода, за който се отнасят вземанията и изчисленията на качеството на прибраните акчета. Акчето е турска сребърна монета, сечена за пръв път при султан Орхан (1326—1361) и наречена акче-и османи, т. е. османска сребърна монета. Нейното тегло и пробата на среброто, от което се сечала, непрекъснато се влошавали. През XVII-XVIII в. акчето станало вече най-дребната монета в империята. Три акчета съставлявали една пара, а 40 пари – 1 грош.

В заповедта на султана се обръща и изключително внимание на антикорупционните практики от онова време и затова е вмъкнат и превантивен текст – лично към кадията Махмуд, който гласи: „Твоята цел да бъде щото събирането да стане с най-голяма грижа и внимание. Да се въздържаш много от противопоставяне, нарушаване и пресилване на закона. Така да знаеш.“… Също превантивно му е зададена и формулата по която да се събират парите: един път – на овца по акче, втори път – на всеки 300 глави – по 5 акчета и трети път – на всеки сто глави – по 20 акчета… А чистата сума, която Махмуд трябва да внесе в хазната, също е предварително изчислена – 25 000 акчета… По нея можем да съдим, че са обложени общо над 20 000 овце в Разградско, а дали Махмуд е „усвоил“ и нещо за себе си – не можем да твърдим…

15_08_2019_ovce_6.jpgНо се знае и друго… Стремежът на „стройната“ администрация на султан Мехмед IV да се наложи печатът му в земите и около целия Черноморски басейн удря на камък при… казаците от Запорожието. Там султанските хора не успяват със събирането на акчета. На всички ни е известна картината на Иля Репин „Запорожци“, които пишат писмо на турския султан… Именно за султан Мехмед IV става въпрос…

Писмото на запорожките казаци до турския султан е техният оскърбителен отговор до Мехмед IV – „реплика“ на негов ултиматум: да спрат да нападат Високата порта и да се предадат. Съществува предание че, преди да изпрати войските си към Запорожката сеч, султанът изпратил до тях искане да му се покорят като владетел на целия свят и наместник на Бога на земята. Според преданието, запорожците отговорили на това писмо със свое писмо, без да се ограничават в изразите си, отричайки каквато и да е храброст на султана и жестоко присмивайки се над самохвалството на „непобедимия рицар“. Атмосферата и настроението сред казаците, които съчиняват текста на отговора, са изобразени в световноизвестната картина. Съгласно легендата, писмото е написано през XVII век, долу-горе по това време, когато е събиран данъкът за овцете в Разградско.

Славата на Разградския край с овцевъдството се носи и под формата на прозводната от овцете лой, така драгоценна през онова време в османската столица. Запазен султански ферман (Ахмед III Хан) от 1714 г. „говори“ за скритатата лой в разградското село Арнауткьой, днешно Пороище…

15_08_2019_ovce_3.jpg15_08_2019_ovce_4.jpg

Ето какви мерки е заповядал султанът да се вземат спрямо село Пороище във връзка с „регулирането на пазара на лой“. Целта е била стоката да се продава по определените от държавата цени, а не по пазарни цени в условията на повишено търсене, както са опитали да направят пороищенци, известни и днес с непокорство и предприемчивост. Е, разбира се, когато една стока се укрива, за да се повиши търсенето, т.е. да се създаде изкуствен дефицит, вече може да се говори и за спекулативни цени, тъй че сигурно и султанът е имал известно право да вземе строги мерки. Във всеки случай Ахмед III не пропуска да предупреди чиновниците да си изпълняват съвестно задълженията и дори заплашва със строги наказания да внимават да не би от „алчност за печалба“ да сложат рамо на някоя от страните в търговските спорове. Ето и текста на документа, отнасящ се за село Арнауткьой, днес Пороище:

15_08_2019_poroiste_1.jpg

До кадията, началника на кехаите, сердаря на еничарите, мъжете за работа и коменданта на пристанището в Русчук.

/Препис до същите в Разградско за с. Арнаут кьой/

Населението на селата Чернево и Арнауткьой са джелепи; работата им е да колят добитък, да събират лой и топено масло. Населението на тези села, за да получат по-високи цени на произведените от тях лой и масло, ги задържат в своите къщи и изби.

Тъй като недостигът на лой и топено масло в Цариград поставя в затруднение и нищета работите божии, назначи се и изпрати .... за мубашир по тоя въпрос.

Сега вие, които сте посочени, при получаването на тая ми височайша заповед, погрижете се да изкарат със съдействието на речения мубашир и на кадийството, от къщите и избите скритите и събрани по този начин лой и масло, да ги продадете по текущи цени на търговците на масло, да ги пренесете до близкото на тези села пристанище и изпратите с кораб в Цариград, за да се продават на божието население. Но по този начин избягвайте, от алчност за печалба, да закриляте или увреждате било продавача, било купувача. Ако чуя, че сте извършили противни на високата ми заповед работи, решено е да бъдете строго наказани; затова се написа султанският ми ферман; края на юли 1714 г.“.

Каква е картинката с овцевъдството в Разградско днес.

В заключение представяме накратко данните от последното регистрирано преброяване на земеделските стопанства в България през 2010 г. За област Разград те сочат, че в региона се отглеждат 34 926 овце ( 2,5% от общия брой в страната). Само за справка – евросубсидията у нас за една овца – майка през 2018 година е била 40.30 лева, изплащани на два транша…

А дали днешните чиновници изпълняват стриктно задълженията си, макар и под страх да не бъдат „строго наказани“, както някога, е съвсем отделен въпрос...


Стоян КОМИТСКИ

Боян ДРАГАНОВ

 


* Разград по времето, когато за всяка овца се взема данък, а чиновниците са задължени не само стриктно да броят животните, ами и да внимават да не би парите /монетите/ да са изтрити или фалшиви. Султанът строго предупреждава местния управник и за още нещо: „„Твоята цел да бъде щото събирането да стане с най-голяма грижа и внимание. Да се въздържаш много от противопоставяне, нарушаване и пресилване на закона. Така да знаеш!“. Демек, умната, спазвай закона, че лошо те чака!

 

* Факсимиле от заповедта на султана – източник Отомански архив. Текстът на самата султанска заповед – из „Русенски кадийски регистър“ – R/1, л. 19-а, док. I, се публикува по: „Турски извори за историята на правото в българските земи“, т. II, съставител Бистра Цветкова, изд. БАН, София, 1971, превод: Петър Иванов. Текстът на фермана от 1714 г. е публикуван по Нанчо Дорев и Л. Мутафчиев, „Документи за българската история“, т. 1, изд. БАН, София.

 

* Султан Мехмед IV

* Султан Ахмед III Хан

* Проста данъчна система: една овца – едно акче...

* Предприемчив, но и непокорен народ е живял някога в Пороище, щом самият султан посвещава специален ферман на селото. Пороищенци разгневили владетеля, понеже криели лойта, за да я продават не на нормирани, а на пазарни цени...