Търсене

Начало Оживление Бай Иван разказва за Италия
Бай Иван разказва за Италия
14 August 2019

Сига да ти кажа за Италията. Самолет кат самолет. Идни убави деча носят лимуната (лимонада) ли й, ко, ни знам и филии ляб със салам. Има и идно зилено листо вътре. Модерна рабта (работа). Слязауми на Бари. Барат май, ама за секи случай сложив портофеля под шапката. Има идин град близу, казват му Тури. Кото барнат у Бари, гудят (слагат) гу у Тури. Нейсе, качиуми са у рейса.

14_08_2019_bari.jpg

Гледам яз ут пенджура навънка на пътя и на къра. Няма чушми, ни можи да съ налочи чиляк. Òвците им слабички, кучитата им мършави. Мисиря (царевицата) им - идва́м, идва́м набол. Патлажана (доматите) дребен, озайречен (неизглеждащ добре, болен). Карпузи много и гулеми. Гьоля (морето) им и той гулям, а удъта (водата) му гладка. Кът на язувиря у Осенец.

Сига за италианците. Много гъргорят, Силну та силну. Има бели, ама има повече църнички, се идно ут маалата. Жините (жените) им три чешита. Идните гърчави (слабички) и дълги. Малко кикимори падат. Другите са убави и лъскави. Третите съ дибели кат шопаря на комшията, дет гибиряса ут фриканската чума. Утпред роклите им цепени. Виждът им са чатала и балдърите, къльките демек. Много съ цалуват. Яз мойта Пена ни съм я цълувал, ама имами три деча.

Многу ядът туй италианците, ей! Сичку има на масата, ама нямът сланинка, нямът праз лук. Нямът джумерки, нямът топлъ пача, нямът пукани чушки с оцет и чесън. Имът лятна пиперенцъ (туршия), ама я пражат (пържат). Такоз нещу ни бяв виждъл. Сложили идно печено прасе, вързали му зурлътъ с тел и гу режът на филии кът ляб. То тъй можи ли? Идни режат яко, други тънко. Няма ред. То ни е ли късано, ил рязнату на чийреци (части), как да гу делиш наравну. Сиренту (сиренето) им жельту, с дупки кът зъркелите на Кокор Пена, га гледа зад дуварю. Тънку нарязану, да н’става зян. Многу идът (ядат) идно нещу, казват му паста. Тъз паста ни е кът наште пасти. На вид тънку, дългу, сварену. Навивът гу нъ въркулиците кът прежда на вретену и гу гудят у устътъ си.

Почнав яз да слушам италиански. Разбиръм някои думи и съ услушвам кат диву прасе нъ нива. Да ти кажа някои. Най-многу викът „ръгаци“ (ragazza – девойка). Сигурно ръгат значи, де с нож, де с другу. Бягай, ни стой там! Има една друга думъ - „пиянжере“ (piangere – плача). Няма пиени по улиците. Пият пу идна, две чаши вину пред ората и кой от къдет й. Сигурну шморцът у тяв, да н' ги виждът. Винуту у стола (ресторанта) гу точът ут чеп. Кът бира шумненску. Имът и ракия. Казвът и „грапа“. Кът пийш, нещу ти драпа на гърлуту, дращи. За туй имиту ѝ грапа, грапава. Мяза на пърцуца или на патуки. Пийът я след едини (ядене). Пу идин напръстник 25 грама. Туй пиени ли й? Италянска им рабта. Имът и други думи дет ги разбиръм. Много казват Вени (vieni – ела). Туй ими Венета гу имат многу италянки. Чудну ми й, дету и на някуи мъже викът Вени. На удътъ (водата) казват „кваква“ (acqua). Вещи (още) дяду ми викаши, чи едели жеби, и от там удътъ им е „кваква“. Рибите им широки и гулеми. Ни съ дребни кът у Лома. Иднъ дума я пувтарят многу – „перке“ (perché – защо). Знам яз, страх ги й от перкето, което става кат белег от вакцинация.

Кът чуят, чи си българин, съ хилят, радват съ и се идно ими знаят – Джована (царица Йоанна – съпругата на Борис III). Били сме роднини. Коя й тъз Джована, чи я знаят сички?

И ний сме дали многу думи на италянците. Туй порта, туй панталони, туй пията (чиния), туй калци (чорапи), туй дамаска, туй фуста, туй расо, туй кордела. Многу ей, ко си мислят те! (Тук дядо Иван бърка, защото всички тези думи са италиански, привнесени в българския език).

Влязъв в два магазина: Гуци (Gucci – Гучи) и Хайдуци (Carducci – Кардучи). Убави имена, сичку казват. Там е пара шанлък (да играе парата). Гулеми съ, кът обора на старото текезе (ТКЗС). С широки басамаци (стъпала на стълбище). Яз съм там и съ гледъм на глидалото – тамам бостан колкусу (плашило). Нъл съм стиснът къскач (вид разцепена пръчка или насекомо), прая съ на важен и мъльчъ кът чукан. То съм си жив ъбдал (глупак) и ни съ препирам с каките вътре. Ни знам да им реча, чи ни съм мющерия. Викът те – prego, prego (моля, моля), ама чобана знай сърията (стадото) и новите думи, дет ги казав. Банбъшка (иначе) другуту гу разбиръм, ама туй пусту „превро“ (прего) - май евро иска. Ади викъм, фащай гурътъ гьотере (бягай направо). Излязъв по вънка пуд съркънтиятъ (навеса), суратя ми сив, врато ми мокър, глъвътъ празна кът чувень (тенджера) без рънъ (храна). Ни съм ни за Гуци, ни за Хайдуци. Друг път шъ си отварям комбалите де одя.

Да ти кажа сига и за кръчмите. Първите са идни „далаверни“ (taverna). Има кръчма, има далавера. Кът у България. Другите кръчми са „таратория“ (trattoria – вид заведение с домашна кухня). Влизам яз, таратор няма. Само имиту му останалу.

А сига за къщята. Сичку ут камък. Няма червени туули (тухли), няма поповски киримиди. Одивми у идин град Матура (Матера – другата европейска столица на културата за 2019). То саде баири и камък връз камък, а отдолу пещери кът Божковата дупка у Сеново. Тъз Матура (по нашенски манерка) било столица някаква. Ба той по-малък от Разград, няма главна улица кът свят – къква ти столица. След кът хапнат на обяд, спят кът къртове. Никуй ни рабти, никуй ни бъхти.

Сига за еврото. Многу евро имат ей! А бе ни пичелят многу, ама имат. И яз искъм тъй – да спя след обяд, да ни бъхтя пу цял ден и да имам евро, чи синъ вика: „Тате, за теб са охарчих с една кола на старо, ама преди да ритниш бакъра, свят да видиш“. Видяв яз Италия, чи кът съ кача горе ше си меля със свити Петър, зер и той е бил там...


Записа: Пламен РАДЕВ

Бари-Разград