Търсене

Начало Новини Библиотеката в Разград отново протече след пороя
Библиотеката в Разград отново протече след пороя
04 August 2019

След поредния пороен дъжд покривът на Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград отново протече в края на миналата седмица. Това се случва години наред след всеки по-обилен дъжд. Положението обаче вече е станало неспасяемо, коментират служителите на културната институция.

05_08_2019_tech_7.jpg

05_08_2019_tech_4.jpgВ четвъртък работещите в библиотеката са успели да овладеят ситуацията, въоръжени с кофи, легени и парцали. „Течеше от покрива, водата влизаше и през прозорците, пръскаше в контактите. Ако това се беше случило след края на работното време, пораженията щяха да бъдат немислими“, обезпокоени разказаха те.

Спомените им за последния голям ремонт, който се е състоял с цел укрепване на покривната конструкция, ги връщат повече от десет години назад във времето.

Директорът на сградата, която е общинска собственост, Женета Александрова посочи, че след многократно подаваните сигнали към местната управа, оттам са получили уверение, че Библиотеката е на дневен ред за кандидатстване по проект за финансиране с европейски средства. „Имаме уверението от страна на кмета, че при нас предстои предприемането на неотложни мерки, както в момента се провежда кампания за саниране и енергийна ефективност на образователни институции“, изрази увереност директорката. Стана ясно също така, че сградата е обследвана от три различни фирми и има представени становища. Всяка година продължават да посочват проблема и в отчетите по Закона за енергийна ефективност.

05_08_2019_tech_8.jpg

През годините са се извършвали частични ремонтни дейности по отстраняване на възникнали проблеми по покрива, но вече продължителното време, през което се използва зданието, дава своето отражение. Библиотеката се нанася в сградата на първи ноември 1990 година. Един от фундаменталните проблеми, които носят риск не само за читателите и служителите на библиотеката, но и за случайните минувачи по тротоара, е, че при по-силен вятър, дъжд или сняг част от покривната конструкция, по думи на библиотекарите, „лети“. Причината за това от институцията си обясняват с факта, че при строежа не е поставена подпокривна черна хартия. За да „закърпи“ положението, екипът на библиотеката собственоръчно заковава, замазва и затваря появилите се дупки, за да се спрат течовете, а голямата част от подпокривното пространство е покрито с найлон. Тогава се появява другото затруднение – когато се запуши една дупка, водата избива от друга.

През годините проблемът се задълбочава. Творци, които използват залата в отдел „Изкуство“, за да излагат своите творби, вече отказват да ги предоставят заради условията в помещението, които застрашават техните качество и стойност. Служителите споделиха, че е имало случаи, когато се е налагало събития да се провеждат под течащ покрив.

Единственият човек, който се занимава с поддръжката на покрива, каза, че дъските му от топола са изгнили, а облицовката на сградата пада. „Навсякъде има пробойни, вече няма спасение. Всяка година се говори за ремонт, преди избори който дойде – само обещава!“, възмутено обясни той. Основното му притеснение е, че идва есента, а след нея зимата, което налага ремонтът да се осъществи възможно по-скоро. Старинната дървена дограма е износена, изхабена и не представлява никакво препятствие пред неблагоприятните прояви на метеорологичното време. Близкото отстояние на зданието до река Бели Лом пък е причина за неустойчивостта на неговите основи, което в комбинация с течовете води до напуквания, вертикални и хоризонтални – както отвън, така и отвътре.

След поредния дъжд щетите за библиотеката са влага по стените и таваните, както и мокри книги, чийто брой е малък благодарение на бързите реакции на служителите. Въпреки това всички заглавия са застрашени заради влагата, която създава предпоставка за появата на гъбички и паразити. В книгохранилището има още редки и ценни документи, старопечатни ръкописи, които се съхраняват в специални кутии с влагоабсорбатор без достъп от страна на потребителите.

Предприети са стъпки по дигитализиране на ценните документи, като на сайта си библиотеката предоставя и свой дигитален вариант. Засега там има копия от фонд „Редки и ценни“ на отдел „Краезнание“, сред които има заглавия, предоставени от Регионалния исторически музей. Предстои техният брой да се увеличи, като се добавят разнообразни творби. „За да ги опазим, това е пътят“, изрази своето мнение Женета Александрова. В момента се чакат резултатите от конкурсната сесия на Министерство на културата по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“, с която книгохранилището може да получи над 20 хиляди лева за актуализиране на своя фонд.

Независимо с колко съвременни творби се обогатява каталогът, който културната институция предлага на своите читатели, докато не се подобри материалната база тяхното съхраняване е поставено под въпрос. В сградата се провеждат редица културни мероприятия, което излага посетителите на опасност. И най-важното: отношението към този храм – територия на знанието, който съхранява паметта и мъдростта на вековете, е показателно за нивото на развитие на културата ни.


Десислава СТЕФАНОВА


Проблемът с покрива на Библиотеката не е от вчера. По темата сме писали точно преди 26 години: публикацията в „Екип 7“ - „Икономията от майка на мизерията може да се превърне в майка на безстопанствеността“ с автор Любомир Илиев, е от 20 август 1993. Оттогава насам все си тече...