Търсене

Начало Оживление Туристи от Разград пътуваха в пространството и времето из свещената Родопа планина
Туристи от Разград пътуваха в пространството и времето из свещената Родопа планина
04 August 2019

Двадесет и четирима туристи от Разград се потопихме в магията на Източните Родопи. Петдневната екскурзия, съчетана с кратки преходи, бе организирана от Туристическо дружество „Буйна гора“ с председател Пенко Илиев. Главни организатори бяха неуморимият Марин Георгиев, който е най-възрастният от нас – почти на 80 години, и винаги усмихнатата и лъчезарна Снежана Карабелова. Най-малкият турист бе деветгодишният Калоян Йорданов.

05_08_2019_tur_4.jpg

С автобус и пеша ние пътувахме не само в пространството, но и във времето, в което ни пренесе Родопа планина, разкрила пред нас чудни природни картини и много мистериозни места.

Първият заплануван обект на посещение бе Александровската гробница. Оказа се, че оригиналът в село Александрово е недостъпен, но посетихме Музея на тракийското изкуство в Източните Родопи, дарение от японското правителство, където се намира копието на гробницата. В Хасково ни впечатли внушителната по размери статуя на Света Богородица. Висока 14 метра и тежка 80 тона, тя се намира върху 17 – метров постамент, който отвътре представлява параклис. С тази статуя през 2004 година градът влиза в раздел „Религия“ на Книгата на Гинес като най-високата статуя на Богородица с Младенеца. Разбрахме, че Дева Мария е смятана от столетия за покровителка на града и затова Рождество Богородично, което се отбелязва на осми септември, е неговият празник.

05_08_2019_tur_2.jpg

„Пътниче от далечни земи, добре дошъл на Перперикон! Тук някога бе прорицалището на Дионис, известно не по-малко от това на Аполон. Тук Александър Велики разбра, че ще завладее света, а римляните разбраха, че ще станат империя.“ Този надпис ни посрещна на следващото свещено място, което посетихме. Всеки от нас очакваше с нетърпение да стъпи в древното селище с много неразгадани тайни. Надпреварвахме се кой пръв да седне на големия трон, изсечен високо в скалите, и да се изкачи на свещените камъни. Присъствахме и на сватба и то без покана. Но не бързайте да ни упреквате! „Каменната сватба“ е природен феномен, намиращ се до село Зимзелен и на 5 километра от Кърджали. Той се е образувал по начин, подобен на каменните гъби – скалистите образувания се оприличават на младоженци и сватбари. Мястото, на което нощувахме, също беше свято. То се намира там, където Отец Боян Саръев и презвитера Красимира Саръева изграждат Православно духовно средище „Успение Богородично“– една неповторимата атмосфера на спокойствие, чист въздух, изящно подредена градина, красиви стенописи с библейски сюжети.

05_08_2019_tur_1.jpg

Втория ден отново посетихме светилище. Този път на най-великия певец, поет и музикант, живял по нашите земи, на чиито омайни песнопения и вълшебна музика никой не можел да устои. Счита се, че в скално-култовия комплекс край село Татул е гробът на Орфей, превърнат в светилище. Снимахме се пред саркофага с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред множеството мегалитни паметници, регистрирани от археолозите на територията на България и по света. До огромния по своите размери Стоундендж в Англия, наричан от някои осмото чудо на света, не сме имали възможноiтта да отидем. Но бяхме в „Българският Стоундехендж“ – тракийско светилище кромлекс, което се намира в село Долни Главанак, който със сигурност крие не по-малко мистерии и излъчва не по-малко енергия от английския си еквивалент. Кромлексът представлява мегалитно съоръжение с култово предназначение и в превод означава кръгъл камък. Вярва се, че за да те зареди това място, трябва да отидеш позитивно настроен, за което се постарахме и ние. Счита се, че подредбата на огромните камъни действително наподобява на тази в Англия.

Третия ден посрещнахме с надеждата да намерим скъпоценни или полускъпоценни камъни, защото знаехме, че следващият град от нашия маршрут – Маджарово, и околностите му са богати на такива минерали, защото местността е била в дъното на вулкан, изригнал преди повече от 35 милиона години. Е, не ни се сбъднаха очакванията, но все пак си намерихме доста красиви и блестящи камъчета край река Арда. Затова пък в Бориславци видяхме невероятна изложба на скъпоценни камъни в Историко-етнографския музей на Христо Чолаков и в работилницата на баш майстора бай Кольо. Разбрахме, че селото се слави не само с камъните си. В таханджийницата на Николай Зафиров опитахме сусамов тахан, произведен по стара автентична технология.

В Тракийския пантеон край Маджарово, вторият малък град след Мелник, посетихме друг времеви пласт. Зданието се състои от параклис „Света Петка Българска“, чешма и костница с паметна плоча, на която пише: „На това място на 4 октомври 1913 година бяха зверски избити от турския башибозук над 1800 българи, прогонени от родните им места в Беломорска Тракия“.

В предпоследния ден от нашето пътешествие се потопихме в една вълшебна приказка – имахме честта да се докосннем до света на богати собственици от римско-тракийско време. Бяхме очаровани от най-пищно украсения частен дом – дворец в страната ни от тази епоха, както учените наричат античната вила Армира, близо до Ивайловград. Привлякоха вниманието ни многото издигнати статуи, наречени херми на името на Бог Хермес, изящните мозайки с най-различни орнаменти и рисунки - на собственика и на децата му близнаци, на свастики, които според древните носели щастие и късмет, интересни сцени от гръцката митология. Предполага се, че вилното място е подарено на богата тракийска фамилия заради заслугите пред римската власт.

Продължихме разходката си във времето в Тракийската крепост в село Мезек и Тракийската гробница, открита след намирането от иманяра Ангел Чобана на 177-килограмовия бронзов глиган, който сега се намира в музей в Истанбул, тъй като тогава сме били в пределите на Османската империя. Във винарната Мезек се запознахме с технологията на производство на популярното вино и естествено, се изкушихме да си купим от екологично чистото питие.

На другия ден, последния от нашата екскурзия, посетихме Етнографския музей в града, където видяхме уникални автентични народни носии и научихме, че Стефан Караджа и Индже са от този край. Изуми ни фактът, че в миналото елховчани са ползвали услугите на коне, теглещи вагони по жлезопътната линия, и на камили. В манастира „Свети Спас“ бяхме посрещнати от гостоприемен и сладкодумен свещенослужител, от когото научихме много. Стана ясно, че манастирът е, построен след Освобождението от руските войски по нареждане на генерал Михаил Д. Скобелев, след като предишния манастир бил опожарен по време на априлското въстание от турските войски. Посетихме и манастира „Рождество Богородично“.

Последната ни спирка във времето бе тракийският град Кабиле – вървяхме по стъпките на тракийски царе и войски, римски легионери, на Филип Македонски и сина му Александър.

Веселина ЙОТОВА