Търсене

Начало Оживление Разградчанин 10 години пази уникален макет на разградската чаршия в гаража си
Разградчанин 10 години пази уникален макет на разградската чаршия в гаража си
04 August 2019

Знаменитата Разградска чаршия по своята уникалност нямаше равна на себе си в цялата страна...“. Това пише разградчанинът Кръстьо Арнаудов в своя труд „Щрихи от миналото на Разград“. Разказите му описват един отдалечен във времето Разград – град, в който следите от изминалите столетия са запечатани между каменните зидове на сградите паметници на културата. Нищо друго освен архивните документи и запазеното живо културно наследство не пази спомена за безвъзвратно изтеклите години, които бавно, но сигурно отмиват и последните спомени за някогашния облик на града ни...

05_08_2019_maket_2.jpg

От десет години в гаража на самоукия създател на макети Тодор Тодоров стои възстановеният на основата на исторически факти миниатюрен свят на чаршията на Разград – „Старият Разград през есента на 1939 година“. На пространство с размери от около едно спално помещение е запечатан миг от бита, начина на живот на разградчани от началото на миналия век, като са пресъздадени и характерните за епохата облекло, занаяти, архитектура.

05_08_2019_maket_8.jpg

Макетът пренася във времето, когато до джамията „Макбул Ибрахим паша“ се продават грънци и керамични изделия, хора се разминават с каруци, теглени от коне или биволи, а по-заможните се возят във файтони. Художествената галерия представлява Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Сградата на Общинския културен център все още не е построена, а на нейно място се намират кметството, турската баня, върху чийто покрив се е издигала гора, пожарната команда и общински канцеларии. Около часовниковата кула са наредени дървени магазини, съборени от паметното голямо наводнение през 1947 година. Други постройки, които отдавна не се намират в центъра на града ни, но са пресъздадени на макета, са Околийското управление, Историческият музей на Разград, общинската аптека. Това е единственият по рода си подобен макет, който пресъздава цял един район.

Всеки ден крачим по центъра на града, като малцина имат спомена за това как е изглеждал той например преди 70 години. Техните спомени са богатство, което не осъзнаваме каква стойност притежава в настоящето. До втръсване повтаряме, че трябва да съхраняваме и да помним миналото си, за да имаме бъдеще. В същото време обаче един подобен мащабен проект, като „Старият Разград през есента на 1939 година“ е обречен да остане достояние единствено на неговия създател. Причината за това според Тодор Тодоров е липсата на интерес от страна на местните власти, а защо не и от страна на заможен меценат, който да вложи средства, за да го откупи и да се изложи на обществено място.

Огромната по размери диорама, което означава умален макет, съдържащ фигури на хора и животни, в която са вложени изключително много усилия, е създадена в продължение на цели осем години с известни прекъсвания. Тодор е машинен инженер по професия, но винаги е намирал време за увлечението си към архитектурата и историята. Той се занимава с изработване на макети, диорами и релефни картини повече от 36 години. Идеята да пресъздаде някогашния облик на централната част на Разград се заражда съвсем спонтанно. Той сподели, че първоначално, през 2002 година, е изработил умалената версия на часовниковата кула за собствено удоволствие. Следващата година към макета се прибавя и джамията „Ибрахим паша“. Книгата „Щрихи от миналото на Разград“ запалва интереса му към безвъзвратно изгубената сградна архитектура. По това време е започнала реконструкция на училището „Св. Св. Кирил и Методий“, чийто тогавашен вид е искал да съхрани за поколенията. Това е моментът, когато решава да пресъздаде атмосферата на стария Разград. Изворите, от които черпи информация за реалистичното възпроизвеждане на епохата, са снимки и разкази на съвременници на столетието, материали от вестници и книги, архивът на къща музей „Димитър Ненов“, кадастрални планове на Разград, а за автентичното пресъздаване на цветовете е използвал картини на художници. „Смело мога да заявя, че знам най-много за сградите в Разград от онова време“, шегува се Тодор.

05_08_2019_maket_4.jpg

Годината, която е избрал да запечата, не е случайна. Желанието му е било да създаде зданието на Околийското управление, което се е намирало на мястото на сегашната Съдебна палата и което година по-късно изгаря при пожар, въпреки че Пожарната се е намирала в непосредствена близост и по това време се е снабдила с чисто нов пожарен автомобил, който също е пресъздаден на макета. Любопитен детайл е, например, че едно от все още живите дървета пред служебния вход на Общинския културен център се е използвало за тренировки на работещите в тогавашната пожарна команда. Сезонът на макета е есен, за да присъстват различни цветове, а и продукцията на пазара е разнообразна. Времето съвпада и с началото на Втората световна война, разказва творецът.

В макета са използвани 320 преработени фигури, като интересен щрих е, че гъдуларят, който води мечка, в оригиналния вариант е американски войник с автомат в ръце. Каруците, файтоните и над 900-те стоки на пазара пък са изцяло ръчна изработка. Тези именно детайли изискват изключително голяма прецизност и отнемат много време. Имало е идея да се направи подобен проект и на стара София, който за жалост не се осъществява.

Сред творенията, които са се запечатали в съзнанието му, ярка следа е оставило първото сътворено от него изобретение. За дванадесетия си рожден ден като подарък получава електрическо влакче. След това със спестените си пари купува един по един отделните вагони и постепенно разширява макета, като успява да пресъздаде различните елементи от ландшафта – дървета, тунели, мостове. Влечението му към релсовото превозно средство го отвежда до макет, на който успява да създаде влакови композиции, които се движат на фона на водопад, от който водата ефектно пада надолу.

Негова диорама на античната крепост край Разград може да бъде видяна в интерактивния музей „Абритус“. В сградата на Община Разград също се намира макет на старата община. Сред другите творби, за които разказва със специфичния за твореца пламък в очите, са макет на Балчик и на вила Армира. Тодор Тодоров е категоричен, че „Старият Разград през есента на 1939 година“ е най-трудното начинание, с което се е захващал, но е и негово любимо.

В началото, когато се е отдал на своето хоби, е бил изпълнен с желание, а според него трите неща, които човек трябва да притежава, за да е успешен в тази сфера, са време, умения и желание. Днес нещата стоят по различен начин и той вече е обезверен.

Ако идеята ми се беше зародила днес, нямаше да се захвана. Защо да го правя, трудът ми не се оценява и никой не иска да го купи“, с огорчение признава той. В същото време не съжалява, че го е сторил, защото според него никога няма де се поръча подобен макет, а той е важен за съхранението на историята на града ни. Основната идея на проекта, по негови думи, е заложена в сентенцията „Без да знаем миналото си, съвремието е сляпо, а бъдещето безславно!“. А инвестицията в работата му може да се окаже икономически рентабилно начинание. Възможни приходи биха дошли от събирането на входна такса, продажбата на рекламни и туристически артикули с изображения на макета...

През годините е получавал много запитвания къде на публично място е изложен макетът в Разград, за да се види. Подходящи според него места са Художествената галерия „Проф. Илия Петров“ или сградата на Община Разград, тъй като те се намират в близост до някогашната чаршия.

Защо пък макетът да не намери своя нов дом и в предстоящата да се ремонтира сграда на ДНА-то, предвидена за Областната администрация, или в джамията, след като бъде реставрирана. В края на краищата, и двете сгради са част чаршията на стария Разград.

За да се превърне тази идея в реалност, е необходимо да се изработи подмакетна маса, защитен капак от плексиглас и да се осигури собствено осветление, което да не зависи от осветеността на помещението. По този начин диорамата ще бъде предпазена от прах, влага и външни въздействия. При изявен интерес, би могло макетът да се разшири с допълнителни модули, за да се включат и други забележителности, като Момина чешма. Сигурно е обаче, че ако продължи да се съхранява далеч от очите на разградската общественост, в гараж с неблагоприятни условия, то скоро ще се сбогуваме с уникалната по своята същност изработка.

Отговорността, която Тодор е поел със създаването на диорамата, е огромна заради правилното от историческа гледна точка пресъздаване на епохата. Най-ценното е автентичността, която притежава макетът. Неговата стойност е изключителна най-вече за поколението, което не е свидетел на онова време – години, в които всеки чака реда си, за да използва единствената обществена баня, а автомобилите все още не са били непознати. Чрез него младите хора могат да се докоснат до архитектурата, бита и живота от онова време – един непознат и интересен свят. Макетът може да изпълнява важна роля за запазването и популяризирането на културното и историческо наследство, а и да събуди топли носталгични спомени у по-възрастното поколение.

Бъдещи проекти, които Тодор би могъл да осъществи, са възстановка на забравения символ на Разград – чешмата Баш Бунар и пресъздаването на битката между римляните и готите в околностите на Абритус, при която загива император Деций Траян. Желание се оказва има, но както в повечето случаи – въпросът отново опира до финансови възможности. „Тези идеи могат да се реализират едва след като макетът на стария Разград стане публично достояние“, категоричен е Тодор.


Десислава СТЕФАНОВА