Търсене

Начало Спорт „Трявна ултра“ - репортаж от другата страна на масата
„Трявна ултра“ - репортаж от другата страна на масата
22 July 2019

Тази работа не е за всеки и същевременно всеки може да я върши.

По-ясно от това не мога да го обясня. Ето пример: две деца и една жена носят тежки стекове. Преди да се стъмни, те и още трима възрастни трябва да построят подкрепителен пункт с палатки, шатри, знамена. Нощта се спуска, в Балкана има мечки (поне така казва горският, който ни оставя с багажа в покрайнините на с. Селце, община Мъглиж), освен това в Балкана има и 102 бегачи от състезанието „Трявна Ултра“, които ще пристигнат при нас след полунощ.

22_07_2019_dani_2.jpg

Предстои им да бягат цяла нощ, цял ден, а някои ще бягат и втора нощ, тоест общо 141 километра сам в нищото. Първият бегач на нашия пункт се очаква в 3 ч. след полунощ, дотогава трябва да има казан със супа, маси с храна, медикаменти и будни доброволци. Пунктът, за който отговаря „Зелена стъпка“, е на 85 км разстояние от старта на състезанието, организирано за пета поредна година от варненския клуб „Irun”.

22_07_2019_dani_4.jpg

Доброволците са най-ценният капитал на всяка организация. Моторджии, туристи, запалени къмпингари, ловджии, журналисти, пожарникари, пенсионери, студенти, военни, учители, счетоводители, деца … помагат безвъзмездно и с този текст се опитвам да обясня защо го правят. Ето например Иван Радев е журналист, природозащитник, учредител на „Зелена стъпка“ и … бегач. И именно защото знае какво е, много често застава от другата страна на подкрепителния пункт като доброволец. Други доброволстват защото са чели твърде много индиански книги като малки (нощувка под звездите, разпъване на шатри, будуване на смени, в племето всеки си има задача, всеки се грижи за всеки и т.н.). Още не знам, че една от жените е работила в най-добрата българска медия, вестникът, а впоследствие списание, което следя вече 20 години. Да, определено аз съм доброволец и заради запознанствата с ценни хора.

22_07_2019_dani_5.jpgЗа кратко оставаме сами с децата, защото всички други отиват да готвят супа в ловната хижа на километър от пункта. Хлапетата си разказват истории за вампири, пияна компания крещи от близката махала, отново се сещам за мечките и ме хваща страх. Всички преминаващи коли забавят ход, шофьорите отварят прозореца и аз постоянно съм на нокти, очаквайки проблеми с местните. Всъщност всеки от тях без изключение спира, за да ни поздрави. В планината поздравяваш всеки срещнат. На следващия ден вече и ние го правим. Това е третата причина, поради която съм доброволец – за да си спомня, че хората са добри и да изгоня от главата си просташката градска мнителност. Възможно е на пункт да ти се падне нов доброволец, който постоянно мърмори, калкулира труда си и го сравнява с усилията, положени от другите, но не трябва да му се обръща внимание. Рано или късно всеки започва да се чувства добре, че е полезен и се научава да поема товар тогава, когато другите не издържат повече.

Когато почти не издържаме на безсънието и вълнението, с джип пристигат ръководителят на пункта и радистът, вдигат антена над джипа, бензиновият агрегат започва да бучи, а радиостанцията - да стърже и да се обажда с гласове от всички пунктовете в Централния Балкан. Малко преди дисциплинирано да заспим (защото трябва да бъдем будни и трудоспособни в 2.30 ч.), получаваме съобщение от приятел, че когато на пункта ни пристигне Димитър Маринов с номер 1066, трябва да му предадем поздрави от Разград и да му пожелаем да победи в ултра маратона. Следва смразяващата кръвта информация, че в момента Димитър изкачва връх Шипка. В 22.34 ч. той се движи сам в планината, само на светлината на челника си, защото е дръпнал на два часа преднина пред основната група бегачи! Но пък от радиостанцията разбираме, че на връх Шипка посрещат бегачите с гайда и тъпан!

22_07_2019_dani_1.jpg

Така започва 24-часовото ни дежурство на пункта. Появата на Димитър Маринов в 4.30 ч. е обградена с благоговейно мълчание, поздравите от Разград са предадени, но му помагаме мълком, за да не го изморяваме с въпросите си. Това не е правилно. Доброволците трябва да аплодират бегача, да му предложат храна, лимони, сол, витамини и минерали, трябва да успеят да го накарат и той да поговори, за да разберат дали е в кондиция да продължи. В шатрите има постелки, където изтощени бегачи могат да поспят, но кинезитерапевтът казва, че ако заспят на средата на 141-километровото трасе, няма да имат сили да продължат. Има термо одеала, защото нощните преходи водят до преохлаждане, а дневният пек може да причини топлинен удар. Доброволецът трябва да разпознава симптомите на дехидратация и да знае кое помага при крампи. Трябва да знае какво значи, ако на бегачът са му изтръпнали устните, или не може да артикулира добре думите. Трябва да е наясно какво има в аптечката. Трябва да знае, че от един момент нататък водата не се усвоява, ако бегачът не е поел сол. И че лимоните помагат за дишането. Доброволецът трябва да е супермен.

След час се появява вторият бегач, а радистът казва, че третият бегач е австралиец и вече е тръгнал към нас от предходният пункт. Австралиецът яде диня със сирене и с вълнение обсъжда проблемите на малките населени места в България. В шест сутринта застъпва отпочинал доброволец, а нощната смяна, заспивайки в палатката, чува, че четвъртият бегач бил японец. През целия ден гледаме на бегачите като на извънземни, но вече контактуваме активно с тях – подсказваме им какво има на пункта и деликатно се съобразяваме със състоянието им на крайно изтощение. За да достигнат до нас, те вече са пробягали двойна маратонска дистанция (2 х42 км) и им остава малко повече от един маратон до финиша. Нахъсваме ги с изказвания от сорта: „На нашия пункт нямаме отказал се състезател, трябва да продължиш, по-трудното мина“. Пробваме и с „Никой не ни харесва и затова никой не се отказва при нас, защото после ще трябва да ни търпи, докато организаторите го извозят“.

Много от бегачите са предшествани от поддръжници – приятели, които пристигат на пункта малко преди своя човек, за да го окуражат, да потичат с него 10-тина километра, или за да му донесат храна, ако бегачът е на специален хранителен режим.

Четвъртата причина да станеш доброволец е заради контакта с бегачите и с поддръжниците им. Повтарям, тези хора са извънземни. Един от поддръжниците разказва, че докато неговият приятел бегач е участвал в състезание по билото на Пирин, той, помагачът, се е качвал с колата си до всеки пункт, до който има шосе. Така, докато бегачът в планината минал разстояние колкото от Русе до Варна, поддръжникът навъртял километри колкото от Варна до Москва. Помагачите и семействата на бегачите ги следват на всички маратони, това всъщност правим и ние – доброволците.

На 22-рия час от дежурството всички доброволци са си разказали личните истории, учат езици, правят упражнения, спят в одеяла направо на поляната, на майтап се карат кой да обслужи следващия бегач, берат еньовче, намерили са всички четирилистни детелини в района, разговарят с местните, струва им се, че цял живот са били на тази поляна до тази беседка и до тази рекичка край това село.

Последният час на пункта е моментът, когато можеш и да се сринеш, да станеш кисел и неприятен от преумора, ако не си спазвал някои основни правила. Ето, изведох ги след пет години доброволстване и много нервни сривове от неподготвеност.

Преди състезание е задължително да си осигуриш:

Достатъчно сън. Ти трябва да си в кондиция, защото бегачите имат нужда от теб. Ако искаш да изпробваш границите на своята издръжливост, запиши се на триатлон, а щом си се записал за доброволец, трябва да си бодър, нахранен, подсигурен с топли дрехи за себе си и за бегачите, ако се наложи. Ръководителят на нашия пункт, Никола Сапунджиев разказва, че една година раздал всичките си дрехи на състезатели, защото ултра маратонът се случил в дъждовно време и имало по 10-тина отказали се на пункт заради преохлаждане.

Диалогичност. На пункта доброто настроение е най-тонизиращо. При общуване с останалите доброволци използвай всички неконфликтни начини за разпределяне на задачите и за изразяване на мнение, защото умората може да те накара да се дразниш на дреболии.

Без скромничене. Ти си супер готин. Има много хора, които не могат да вършат тази работа дори и срещу заплащане, а ти я правиш само заради емоцията (и заради пътуванията, и заради запознанствата, и заради снимката с джипа на радиста, и заради десетките бегачи, които после ти искат приятелство в социалните мрежи). Тези велики хора, бегачите, те гледат с възхищение. Стигайки до пункта, те едва дишат, но непременно държат да те развеселят с нещо забавно. Понякога трудно се движат, но щом видят фотоапарата, скачат и правят маймунджилъци в твоя чест… Участвали са на наши състезания и искат да се снимат с нас, защото са фенове на „Зелена стъпка“!

Най-малкият човек на нашият пункт беше 7-годишен, а най-големият - една огън-жена, която вдругиден ще навърши 70 г. А пък тийнейджърката, която постоянно изпитваше вина, че не е нарязала достатъчно дини и намазала достатъчно филии с лютеница, се оказа единственият човек, който въвеждаше номерата на бегачите в специалната програма. Така де, лютеница може да маже всеки, но никой друг нямаше правилната комбинация от смартфон, мобилни данни, обхват и умения бързо да се ориентира в нов софтуер.

Казах вече, че тая работа не е за всеки, но на пункта всеки е уникален и незаменим.


П.П. „Зелена стъпка“ набира доброволци за предстоящия „Лудогорски маратон“. За щастие, нашите състезания се провеждат през деня, а ангажиментът на доброволците ще бъде от 100 минути до няколко часа (според пункта).

Даниела КУМАНОВА