Търсене

Начало Искам думата Разградският комплекс „Орел“ и българската работа – свършена-недовършена...
Разградският комплекс „Орел“ и българската работа – свършена-недовършена...
19 July 2019

По-голямата част от живеещите в жилищен комплекс „Орел“ в Разград приеха с недоверие предложения им през изминалата 2018 година „Проект за паркоустрояване на зелените площи.

Имам чувството, че проектантът е ползвал Градоустройствения план на гр. Разград, нанесъл го е едно към едно върху своето творение /проект/ и получил тлъст хонорар за това, без да идва на терен. Не само аз, но и други мислят така.

На 2 юли тази година тържествено бе обявено откриването /с рязане на лента/ изграждането на „Южен парк „Орел“.

19_07_2019_orel_1.jpg

19_07_2019_simeon-krastev.jpgНие не сме черногледи.

Живеещите в комплекса се радваме на стореното от Общинската администрация, начело с кмета на община Разград д-р Валентин Василев, по изпълнението на споменатия проект.

Вярно е, че жк „Орел“ постепенно придобива облик на населено място с граждани, тръгнали по неотъпкания път за европейско развитие, доста е свършено, а несвършеното /недовършеното/ е повече.

Знам, че уважаваният от мен кмет г-н Василев ще каже – още не са завършени строително-монтажните работи по проекта.

Не зная какъв е срокът за довършителните работи, но вече сме в сезона на лятото, на летните отпуски и почивки, много се съмнявам, че пак ще се реже лента, но ще останат много кусури.

Ето някои от тях.

При купуване на жилища в жк „Добровски“, днес „Орел“, от тогавашната /през 1977 г./ Стопанска дирекция „Изграждане на селищните системи“, в договора между продавач и купувач е записано, че „Новопостроеното жилище №..., находящо се в жилищна сграда..., построено върху ДЪРЖАВНА земя, парцел..., кв..., местност...“.

По пътя на логиката, всеки трезвомислещ и запознат що-годе с правните постановки на законите в Република България, си прави извода, че щом сградата е построена върху държавна собственост, то и околоблоковото пространство е държавно. С годините може би държавната собственост е станала общинска, но ако е станала частна, то живеещите в сградата трябва да притежават нотариален акт.

При проведената среща /не помня месеца, дали беше февруари или март 2018 година/, на членовете на т.нар. пенсионерски клуб с г-н Василев, кмет на община Разград, при поставен от мен въпрос - защо пред блок 3, между входове „Д“ и „Е“ - между двете новоизградени пешеходни пътеки, не са премахнати старите тротоарни плочи, кметът отговори /цитирам недословно/: „Тази територия /околоблоковото пространство/ е собственост на живущите в жилищните блокове и те сами, със свои средства, трябва да закупят плочки и ги поставят на мястото на старите.“

Нека любезните читатели направят извода на казаното от кмета.

На всички граждани на Разград, и на тези на жк „Орел“, е известно, че стопанските предприятия на община Разград - за чистота, паркове и градини, строително-ремонтни и др., се грижат за околоблоковите пространства на останалите жилищни комплекси и квартали на града.

Същите предприятия трябва да се грижат и за чистотата, озеленяването на площите и в жк „Орел“, чиито данъкоплатци са с хиляди.

В сегашно време, когато е открит „паркът“ на комплекса и на града, пак по думите на кмета Василев, е необходимо увеличаването на щатните бройки към паркове и градини и по чистотата.

Доколкото виждам, за тази цел в комплекса почистват 3-4 бройки с един началник. Почистването се извършва по „войнишки“ чрез „уборка“ със заострени пръчки и то само на едрите хартиени отпадъци.

Тук е мястото да апелирам и към жителите на комплекса и на съседните нему квартали, да пазят чистота, да провеждат самоконтрол и критично да подхождат към недобросъвестните хора. Както казва кметът, „този парк и комплекс е ваш и наш“.

По изграждането на пешеходните пътеки и тротоари в комплекса не мога да кажа нещо хубаво. Строени са от некомпетентни „майстори“. Основите не се „валираха“ предварително, постланият едър пясък /един човешки пръст дебелина/ е причина за поникването между паветата на трева. Самите павета са подредени така „вълнообразно“, че когато ходиш по тях, стъпваш ту нависоко, ту наниско и имаш чувството, че играеш балет.

В повечето случаи не е положена споечна смес между паветата и получените странично /между бордюрчетата и паветата/ фуги. Повечето бордюрчета бяха положени и укрепени с бетон през студените, мразовити зимни дни и сега в топлото се рушат, а не са подсилени и с пръст.

Между пътеките до входовете се очертаха /заградени от бордюрчетата/ ниски площи, които при обилен дъжд се пълнят с вода. Кой ще попълни и затреви тези площи?

На много места при премахването на старите бордюри и поставянето на нови се образуваха дълбоки траншеи, които или останаха празни, или бяха напълнени от строителите със строителни отпадъци, с което унищожиха доста зелени площи.

Питам се, а и много хора като мен се питат, къде отидоха извадените стари, но запазени бордюри и тротоарни плочки. Отговор трябва да даде пак уважаваният от нас кмет.

Ако не се затреви стръмната площ на новопостроената площадка за „скейтборд“, има опасност /при тези обилни дъждове/ пръстта под оградата да „отиде“ на пешеходните пътеки в парка.

Поставиха се осветителни тела пред местата за паркиране, но ще се подмени ли тротоарът от улица „Борис Йончев“ до улица „Ивайло“ /до магазин „Ками“/ и оттам, по улица „Ивайло“ до ресторант „Шалеви“, и ще се подновят ли стълбовете за уличното осветление по тези улици?

Ще се „озвучи“ ли жилищният комплекс, за да могат жителите му и тези на съседните квартали да слушат Радио Разград, провеждането на общоградските мероприятия, тържества, новини, та гражданите им да се чувстват наистина като европейски граждани, а не на „гето“, изолирано от града.

Омръзна ми да пиша, преди на бившия кмет Бояджиев и на сегашния кмет Василев, за необходимостта не от игрална зала, а за Културен клуб на пенсионера, които трябва да са не един, а поне два, като се има предвид, че само в комплекса живеят най-малко 700-1000 пенсионери. Записаха се около 30 членове, но като видяха, че в този „клуб“ могат да се поберат, седнали и правостоящи, двадесетина пенсионери, се отказаха следващите месеци от посещението му. Да не говорим, че за участието на жени пенсионерки в този клуб, това е табу. Горките женички, зиме и лете висят по пейките на „пазарчето“, а сега ще седят по пейките на новия парк. А има толкова интелигентни между тях, които искат да разполагат с широко, удобно помещение /както тези в останалите клубове в град Разград/, да създадат хор, да празнуват рождени дни, национални и религиозни празници и т.н. Но Бог е високо, а кметът е далеко. Няма кой да се погрижи за тях.

Ако през мандата на който и да е кмет на община Разград, през първата година Общинският съвет, чрез решения, бе определ „петно“ за изграждане на обществена сграда, в която да има място и за голям, просторен и обзаведен Културен клуб на пенсионера, на втората година ако се бе приел „идеен“, на третата - „работен“ проект и средства за строителство и обзавеждане, отдавна да имаше в комплекса такъв клуб...

Проблемите на хората от комплекса и съседните му квартали са много и разнообразни.

Наложително е да се назначи зам.-кмет на община Разград, който, наред с други „ресори“, да отговаря за проблемите на комплекс „Орел“. При невъзможност за откриване на щат, поне да се отдели една щатна бройка от Общинската администрация на служител /както беше навремето назначен Добрин/, на когото канцеларията и работното място да бъдат в жк „Орел“.

Не се монтира допълнително „заслон“ на автобусната централна спирка на автобус № 5 за жк „Орел“ и обратно.

Не се поддържа пешеходната зона от първата площадка на Ларгото до стария хотел „Разград“, сега „Саrtoon“. Между плочите на стъпалата, във фугите, има поникнала трева, диви орехи, тръни. Има счупени плочи на стъпалата. Не се почистват както стъпалата, така и железобетонните съоръжения /резултат от грандоманската политика на недалечното „татово време“/.

Не съм видял това гигантско съоръжение, което е „глътнало хиляди левове на данъкоплатеца, да се ползва от майки с детски колички и от пенсионери, лица с увреждания.

Кога ще се укрепят, заварят люлеещите се парапети на пешеходната пътека от спортна зала „Лудогорец“ по ул. „Дондуков“ до ул. „Жеравна“, а стъпалата са заприличали на зъбите /изпочупени/ на клетите пенсионери.

Наближават изборите за местна власт. Свършените и недовършени мероприятия, решени и нерешени проблеми на хората, са атестация, с която „независимите“ хора от комплекса ще решат, отивайки към изборните урни, дали ще дадат следващ мандат на сегашната управа на община Разград – кмет и общински съветници, или, освободени от „държавната хранилка“, и те ще станат като нас „независими“ и напразно, като мен, ще пишат за нерешените проблеми, неразбрани от „местните велможи“, за които говори премиерът Борисов.


Симеон КРЪСТЕВ

Разград


П.П. Когато в днешно време г-н Борисов говори за „местни велможи“, си спомням за една стара поговорка - „Вълкът козината си мени, а нрава – не“.

Нима се връща старото време на велможите? Нима още ги има вълците, които смениха кожата си от комунисти на демократи. А горките овце, все още вярват на онези политици, които, както казваше героят на Алеко Константинов, търсят келепира и всички са „маскари“.

Ние, овцете, сме си виновни, затова гледаме на телевизионния екран не заседания на парламента, а „театър“ и надпревара кой кого ще обиди, наклевети, кой ще присъства заради кворум, а след това ще отиде да си гледа бизнеса, а други няма да въобще да участват, но ще получават платата си.

Рядко ще изфабрикуват нов закон в Англия /те съществуват от над 400 години/, докато при нас народните ни избраници все пре-преремонтират старите закони както им е удобно. А след тях пък новите ще отменят или допълнят нови текстове, уредени за тях.

O, tempora, o, mores! /О, времена, о, нрави!/, бих викнал и аз...