Търсене

Начало Искам думата Големият български гьол и обществената му значимост
Големият български гьол и обществената му значимост
16 July 2019

Преди много години моите съселяни направили гьол на края на селото, за да събират поройните пролетни води от околните дерета. Инициативата била на селската управа, обсъдена и одобрена с вишегласие от общоселското събрание.


17_07_2019_dimitar-alexiev1.jpgОт протокола на учредителната сбирка на инициативния комитет е видно, че гьолът ще бъде направен с доброволен труд на населението, без да са отбелязани политически аргументи и икономически обосновки. Като например „Съботник, посветен на вожда“, или „Да изчистим боклука за един ден“, или каквито и да било други подобни посвещения, призиви и аргументи. Простичко и ясно е казано, а селският писар добросъвестно е записал, че гьолът ще се направи за доброто на хората.

На откриването на гьола, депутатът от тогавашната управляваща партия приветствал местната общественост и тържествено обещал, че след прокопаването на плавателния канал „Дунав-Черно море“ гьолът ще се преустрои в най-голямото черноморско пристанище. Каналът не бил прокопан и от гьола пристанище не станало, но около него се зародил, както казват нашенци, гичимът на хората. От най-напред селяните започнали да си киснат гръстите за конопено влакно, липовите кори за лико и кожите за свински цървули. По подир из околните вековни крушаци запладнували безбройни стада от крави и овце, а през горещите летни дни гьола се напълвал с породисти биволици. Най-подир на горния край на водоема открили манифактурна работилница за тухли, кирпичи и цигански керемиди. Нарекли работилницата високотехнологично предприятие за керамични изделия.

 

За превръщането на гьола в блато


Преди време /не се наемам да кажа точно кога, защото според класическите философи времето не съществува, а е следствие от това как хората си представят нещата/ водата в гьола завря. От дъното започнаха да излизат големи мехури пълни с въздух, пукаха се и осмърдяваха на запъртъци околното пространство. Тинята излезе на повърхността, а бистрата вода остана под нея. Жабите изплуваха от дъното, показаха си само главите /зараждащото се блато още криеше своите тайни/ и запяха жабешките си хвалебствени песни. За необичайното събитие първи коментар направи бай Минчо стражаря, който ежедневно получаваше най-актуалната информация от своя приятел, селския глашатай бай Славейко медията. И понеже всяко геофизическо явление бай Минчо си обяснява винаги с международната политика и световната конспирация, рече: „Започнаха геополитически, властови и стратегически размествания на земните пластове“. Може и да е бил прав човекът, не знам! Върху плодородната тиня израсна буйна блатна растителност, от която не личеше къде е батак и къде е здрава земя. Пътека през блатото не беше трасирана и всичкият добитък, както и много хора, се издавиха.

 

За селската управа, която направи от гьола блато


Границите на селската управа са обозначени от три върха. Правите линии свързващи върховете очертават един тъпоъгълен триъгълник, който съселяните ми наричат триъгълника на властта. По средата на тъпоъгълния триъгълник са запазени за бъдните поколения останките от някогашните огнища на българската духовност-читалището и училището.

Първият връх е Селският народен съвет на депутатите на трудещите се, или накратко казано Селсъветът. Така наричали общината в миналото и въпреки преименуванията през годините на Общински народен съвет, Общински съвет, малък парламент и прочие, в разговорната си реч хората продължават да я наричат Селски народен съвет на депутатите на трудещите се или Селсъвет. И макар че в селото народ почти не остана, а трудещите се хванаха пътя за чужбина, депутати има в излишък, поради което в народната памет името на общината от миналото се запази. В Селския съвет представител на селяните е бай Дичо гайдаря, тъй като само той може да надува гайдата. На всяка общинска сесия оврещява орталъка, но никой не го чува. Гайдата не се ползва с необходимото депутатско внимание и уважение. Тя е от най-простите народни музикални инструменти и се състои от една одрана без главата ярешка кожа, пълна с въздух под налягане, ручило, надуялка и пискуни.

Вторият връх е таблото на противопожарната охрана. Най-отгоре на таблото е изписано „Не се гаси туй, що не гасне“, а под надписа са закачени кирка, крива лопата, пробита кофа и метла от габрова вършина. Освен за гасене на пожари, метлата служи и за замитане на боклуците, събрани от улицата. До метлата тъмнее мястото на пожарогасителя, който някой предвидливо беше прибрал за собствена употреба. Под закачените оръдия на противопожарния труд се мъдри друг надпис: „Всичко на тоя свят е временно, само пожарите са постоянни“.

Третият връх е сградата на пазителите на закона и на обществения морал. В нея се помещават бай Минчо стражаря, бай Петко пъдаря, бай Ристо горския, Коцето пезевенгина и глашатаят бай Славейко медията. С тридесетгодишния си трудов стаж и с признанието си за четвърта власт, бай Славейко медията е неформалния лидер сред селската стража. Винаги ходи със стара униформена фуражка на главата за респект, и за да козирува на всяко ново управление. Плащат му на човека от държавния бюджет, за да обикаля с барабана си из селото, да разнася клюките и да обяснява на селяните какво е казала или какво е искала да каже управата в поредната си заповед.


За блатото, което погълнало Византийската империя


Векове наред във Византийската империя доминирала регулиращата роля на държавата. Една от последните реформи е целяла пълното утвърждаване на частното предприемачество. С него корупцията масово навлязла във всички етажи на имперската власт. Социалното разслоение в обществото добило чудовищни размери. С политически и икономически средства управниците умело го манипулирали, за да запазят личното си влияние и привилегии. Егоизмът и алчността надделели над мъдростта и разума Настъпил пълен разпад на ценностната система. Хазната започнала да заплаща на околните племена и държави данък "спокойствие". Византия загинала.

 

Послеслов, който дава отговор на въпроса къде отиваме...


Петър срещнал Исус Христос и го попитал: „Господи, къде отиваш?“. „Връщам се в Рим, за да бъда разпънат отново на кръста“, отговорил Христос.

 

Димитър АЛЕКСИЕВ