Търсене

Начало Оживление Разградски туристи вървяха до Захари Стояново, за да се натъкнат на много история
Разградски туристи вървяха до Захари Стояново, за да се натъкнат на много история
16 July 2019

Туристическо дружество „Буйна гора“ с председател Пенко Илиев се впусна в поредната си пешеходна авантюра през последната събота. Дванадесет любители на природата и на туризма тръгнаха от с. Езерче за с. Захари Стояново, Поповско. Организаторът на похода - Марин Георгиев, бе най-възрастният турист. На енергичния и неуморим бай Марин, който от 1961 г. се занимава с туризъм и ориентиране и има вече 130 похода и 1300 състезания по ориентиране, никой не може да му даде годините – а те са вече почти 80.

17_07_2019_zahari_3.jpg

Бягал е в три маратона по 100 километра, от 1968 до 1973 година е бил секретар и зам. председател на Българското туристическо дружество, а след това е работил и в Български съюз по физкултура и спорт. Предстои да участва в „Купа България“ по ориентиране в Стрелча, в Перник – за купа на името на Кирил Боянов, първия заслужил майстор на спорта по ориентиране в България, в състезание за ветерани, организирано от синовете на Боянов. А най-малката туристка на похода бе деветгодишната Виолина Илиева.

Най-високата точка, която разградските туристи минаха в своя преход, бе на 391 метра.

17_07_2019_zahari_2.jpg

Туристите извървяха седем километра, твърде малко за повечето от тях, свикнали с дълги преходи. Основното приключение обаче си заслужаваше – посещението на едно уж близко, но непознато селище с неговите традиции и обичаи. Посрещането в Захари Стояново беше изключително сърдечно, по стар български обичай, с хляб и сол. Там бяха кметът Исмет Кюллю, секретарката Стойка, поетът, с който Захари Стояново изключително се гордее – Иван Банев, и други хора от селото.

17_07_2019_zahari_1.jpg

От разказа на кмета гостите научиха, че това село е най-старото и най-голямо в района и има богата история. Разбраха, че селото, което се намира на 25 километра и от Разград, и от Попово, преди е принадлежало към Разград, Русе, а сега е в Търговищка област. През османската власт то е било кръстено на името на Юмер бей /Омур бей/. През 1934 година приема името на революционера и писателя Захари Стоянов, тъй като той е минавал по тези земи. Североизточно от селото са открити керамични фрагменти от рания неолит, останки от тракийски и римски селища, локализирани са антични селища. В местността Орлес се намира антична крепост. Открит е жертвеник на Херакъл – слънчев часовник, който сега се намира в музея в Търговище. Иманяри намират монети от римско, византийско и османско време. Преди две години при оран край селото трактористът Тахир Мехмедов се натъква на гърне с монети, събрани от различни епохи - семейно богатство, и го предава. Сега то е в Поповския исторически музей. Първият писмен документ от 1524 г. е в архива в Разград. В селото има църква, в която е идвал сегашният патриарх, когато е бил митрополит. Има и джамия.

„Тук българи и турци си живеем задружно и сме приятели“ – отбелязва кметът. Хвали се и с изтъкнатите личности на селото: „Най-силният мъж на света през 1899 година – Кара Ахмед, е от нашето село. На шампионата във Франция той става първият световен шампион по борба за България, побеждавайки полския, френския и руския борци. В негова чест днес се организират народни борби в Цар Калоян. Близо до кметството, се намира воденичният камък, вдиган от бореца, за да тренира“. Поетът Иван Банев добавя, че в този камък жените са биели жито за помен и сушен пипер. Той разказа как с бореца негови съселяни си правели майтап, как не му вярвали, че може да вдигне камъка. Един ден той грабнал камъка и го сложил пред портата на подигралия му се съсед, който не могъл да излезе с каручката си. И чак когато комшията се извинил на Кара Ахмед, той отместил на около 10 метра камъка... Дойде ред за изява и на 73-годишния поет, учил в селскостопанския техникум в Разград, в механотехникума в Русе, българска филология във Велико Търново, живял в Русе, а след пенсионирането си се е завърнал в Захари Стояново. С красивите и колоритни поетични образи на родната земя в миналото и настоящето, както и на хората, които я населяват, с патоса, с който ги пресъздаде, Иван Банев впечатли силно разградската публика.

После всички отидоха да се преклонят пред войнишкия паметник. Измежду българите войници туристите видяха изписано името и на турчин. Кметът обясни, че това е причината селото да реши вместо християнския кръст, на паметника да бъде изографисан орденът за храброст. Богатството на семейството, което е искало да откупи участието на турския войник във войната, не го е спряло да се бие за родината.

Накрая кметът покани представителите на ТД „Буйна гора“ да посетят Захари Стояново на 1 юни, следващата година. А причината: да се включат в похода „По стъпките на четата на Таньо войвода“, който всяка година минава през селото.

 

Веселина ЙОТОВА



До войнишкия паметник в селото

Най-възрастният турист и най-малката участничка в похода

Поетът Иван Банев разказва историята за бореца Кара Ахмед и камъка, който е отмествал