Костанда пък се учила
да свири на пиано в родния си град Шумен
при Елиза Пастернак – майка на големия
български композитор Панчо Владигеров.
Влечението и на двамата към изкуството
и красотата ги отвежда в Италия с
екскурзия, организирана от Художествената
академия. Тук, в град Флоренция, в двора
на галерия Питти, има кладенец, който
сбъдвал мечтите. Костанда и Жорж, вече
годеници, хвърлили в него малка монета
и си пожелали един ден детето им да стане
голям музикант и да дойде в Италия. Ето
така още преди да се роди, синът им бил
орисан на музиката.
Бащината къща на Жорж
в Разград става дом и на младото семейство.
Тук на 23-ти май 1912 г. се ражда първата им
рожба - Влади. В тази къща той чува за
първи път музиката от пианото на майка
си и от цигулката на баща си.
През 1922 г. Илия Бърнев
дирижира първия симфоничен концерт в
Разград. За това колко бързо се е развивал
талантът на младия цигулар Влади
Симеонов, съдим от факта, че почти
10-годишен, той участва заедно с баща си
в този особено значим за града концерт.
Изпълнени са Симфония № 8 от Шуберт
„Недовършена“ и Увертюра „Егмонт“
от Бетовен. Този концерт е важен по две
причини. Първо, защото с него се слага
началото на Разградския симфоничен
оркестър и на симфоничното дело, и второ,
защото участието на Влади Симеонов в
него е основанието З0 години по-късно
да пристъпи към създаването на своето
голямо дело – Детско-юношеската
филхармония „Пионер“.
В края на 1926 г. 14-годишният
Влади е класиран на първо място от
комисията за прием на цигулари в
Музикалната академия. Това е и началото
на неговото професионално музикално
обучение. Негов преподавател по цигулка
през тези първи няколко години става
отличният чешки музикант, цигулар и
педагог проф. Ханс Кох.
След завършването на
Музикалната академия през 1934 година,
Влади Симеонов продължава да свири в
Академичния симфоничен оркестър до
1940 г. Следват специализации по оркестрово
дирижиране в Римската музикална академия
„Санта Чечилия“ при Бернардино Молинари
и във Виенската музикална академия при
Леополд Райхвайн. Специализацията във
Виена завършва с дирижиране на два
концерта пред виенската публика в
световноизвестната зала „Музикферайн“.
Професионалната си
диригентска кариера започва като
основател на Симфоничния оркестър в
град Пловдив – 1945 г. и на Симфоничния
оркестър на Българското радио – 1951 г.
В периода 1954-1962 г. Маестрото е диригент
на Софийската филхармония.
Безспорно името на
българския диригент се свързва най-вече
с първия и единствен по рода си
детско-юношески симфоничен оркестър –
Филхармония „Пионер“, който той създава
през 1952 г. и дирижира до последните дни
на живота си. Оркестърът има концертни
изяви в Русия, Белгия, Австрия, Германия,
Италия, Бразилия, Франция, Швейцария,
Англия, Шотландия, Мексико и САЩ.
Филхармония „Пионер“ е носител на
голям брой национални и международни
отличия и получава световно признание.
По личната покана на Генералния секретар
на ООН Курт Валдхайм, на 10 декември 1979
година в Залата на ООН в Ню Йорк Филхармония
„Пионер“ изнася тържествен концерт
пред представители на над 140 страни,
закривайки Първата международна година
на детето. На репетицията преди концерта
присъства и пожелава да дирижира състава
самият Ленард Бърнстейн. Възхитен, той
написва: „Това не е „пионерски“
оркестър, това е върхът на цивилизацията!“.
Единадесет години след
първото си участие като дете в Разградския
симфоничен оркестър, Влади отново
участва в концерти на оркестъра, дирижиран
от Илия Бърнев, но вече като изявен
цигулар.
Вестник „Разградски
новини“ от януари 1933 година помества
статия със заглавие „Концерт на
виолиниста Влади Симеонов“, в която
четем следното: „Влади Симеонов е
роден в Разград, син на бившия наш
съгражданин г-н Георги Симеонов, тогавашен
учител по рисуване и музика в местната
гимназия, а сега такъв в София. Той
възпита своето дете и му даде насока в
областта на музиката. И разградчани
могат да си спомнят как малкият музикант,
още нетръгнал на училище, се представи
на разградска сцена и изпълни няколко
музикални номера с цигулката“.
През месец ноември 1933
година Влади Симеонов пак е гост на
Разградския оркестър, този път като
солист и концерт-майстор. Акомпаниран
от оркестъра, под диригентството на
Илия Бърнев, изпълнява „Меланхолична
серенада“ от П. И. Чайковски.
Отново през 1933 г. Влади
Симеонов среща в София първата си и
голяма любов – Мариета Бертоли, която
е от италианско семейство. Сватбата е
малко късно – през декември 1940 година,
и е в църквата „Сан Лоренцо ин Лучина“
в Рим.
Мариета учи в Италия
филология и става доктор по тази
специалност. Изпращат я през 1941 г. за
учителка в Разград. Преподавала
италиански език в гимназията „Екзарх
Йосиф I“. През лятото на следващата
1942 г. двамата отново се събират във
Виена. По това време Влади вече е започнал
втората си специализация във Виенската
консерватория. Тридесет и една годишният
Влади се завръща в България с две дипломи
от специализациите си по оркестрово
дирижиране в Рим и Виена, с увереността
на професионален диригент, изпълнен с
енергия и огромно желание за творческа
работа и реализация. Съпругата му вече
е в София и те отново са заедно. Той става
лектор в Музикалната академия, а тя
преподавател в италианското училище.
Поради започналите през месец януари
на следващата 1944 година тежки бомбардировки
над София, те се евакуират при роднини
на Влади в разградското село Беловец.
Във вестник „Русенска
поща“ от 31 март 1944 г. има следната
дописка: „Село Беловец... Местният
народен хор „Д. Христов“ при читалище
„Светлина“ на 25-ти т. м. изнесе първия
си хоров концерт, дирижиран от лектора
при Музикалната академия – София, Влади
Симеонов. Приходът е за пострадалите
от въздушните нападения“.
Същият вестник от месец
април в рубриката за културно-просветна
дейност публикува съобщение: „С.
Черешово. На 30-ти март тази година 30
хористи от с. Беловец изнесоха тук
подбран концерт, дирижиран от г-н Влади
Симеонов - лектор при Музикалната
академия – София. Приходът е за
пострадалите от въздушните нападения“.
От програми за концерти,
изнесени през летните месеци на 1944 г. в
град Разград, е видно, че Влади Симеонов
е оползотворявал творчески активно
времето до есента на същата година.
Участвал е в концерти, организирани от
Разградското музикално дружество
„Железни струни“. Дирижирал и хора при
читалище „Развитие“, с който се
изпълняват предимно песни от български
композитори – Петко Стайнов, Добри
Христов, Петър Бояджиев, а също и
произведения от Бетовен и Бах. Сформира
струнен квартет в състав: Влади Симеонов
- цигулка, Георги Вачев - цигулка, Цанко
Николов - виола и Любен Стоянов -
виолончело, с който изнасят редица
концерти.
През есента на 1944 г.
Влади Симеонов и цялото му семейство,
заедно с майка му и баща му, се завръщат
в София.
Тук няма място да се
представи целият творчески път на Влади
Симеонов (1912-1990), но всички факти за
присъствието му в музикалния живот на
Разград дължим на дъщеря му – Лучия
Влади Симеонова, която написа прекрасна
книга за живота му „Музиката моя съдба“
. Тя е написана през 2012 г. и същата година
на 13 юни бе представена и в Разград. В
съобщението на в. „Екип 7“ е цитиран
големият разградчанин: „Родният град
и любовта на неговите хора ме накараха
да повярвам още когато правех първите
си стъпки в музикалното изкуство, че
това е единственият правилен път за
мен. Те ми вдъхнаха увереността да
продължа по този път и занапред. Оттогава
изминаха много години, но Разград е
винаги с мен“.
Проф. д.п.н. Пламен
РАДЕВ
Залата на ООН в Ню Йорк
– проф. Влади Симеонов на репетиция за
концерта на Филхармония
„Пионер“. Тогава самият Ленард Бърнстейн
казва: „Това не е „пионерски“ оркестър,
това е върхът на цивилизацията!“...
Влади като млад цигулар
Родната къща на Жорж
Симеонов в Разград
Първите уроци на Влади
в Разгра
Жорж и Костанда Симеонови
Учителят
Петър Дънов и Влади Симеонов
