Търсене

Начало Спорт Млад треньор оживи стадиона в Исперих
Млад треньор оживи стадиона в Исперих
26 June 2019

Сунай Хакъ е на 37 години. Завършил е специалност „Физкултура и спорт“ в Шуменския университет, профил футбол. Трупал е опит като състезател на „Добруджа“ в „Б“ група и е с над 350 мача за състави от „В“ група. Преди време беше играещ треньор на исперихския отбор в един от малкото сезони в последните 20 години, в които градът имаше отбор. Отличен изпълнител на статични положения с много добър поглед върху цялата игра и с не малко голове, въпреки че не е чист нападател.

26_06_2019_trener_1.jpg

26_06_2019_trener_2.jpgПреподавател по физкултура и председател на училищния спортен клуб към Професионалната гимназия по селско стопанство „Хан Аспарух“ в Исперих. Като треньор по волейбол изведе момчетата, 11-12 клас, от същото училище до 5-то място на Републиканско първенство. Син е на дългогодишния централен защитник, който също остави следа и като треньор впоследствие Мехмед Хакъ - Тато от успешния исперихски тим, участвал за първи път в „Б“ група преди повече от 40 години.

26_06_2019_trener_3.jpg

Един млад треньор от Исперих дава добър пример как и сам воинът е воин, когато каузата си заслужава, а целта е спортната култура у подрастващите. От тази пролет Сунай Хакъ – Пайчо организира тренировки по футбол за деца с желанието да ангажира свободното време на учениците и да ги разсее от мобилните приложения на смартфоните им.

„Захванах се с това, след като няколко родители ми споделиха, че искат децата им да тренират футбол, но няма къде и не виждат кой би се заел – споделя младия специалист. – Така реших, че може би е добре да се направи нещо в града и започнах на абсолютно доброволни начала без подкрепа от никого“.

В Исперих няма отбор. Хакъ идва на градския стадион, където детска школа е имало през два кратки периода от 1998 година насам. Заварва буренясали трибуни, неокосена трева на терена и 8 стари конуса отпреди 20-30 години. Така започва с първите инвестиции от собствения си джоб. Купува 25 топки, които по думите му са по-добри от онези, с които тренират в детските школи дори на някои отбори от „А“ група. Заплаща и уреди за подобряване техниката и бързината, жалони, тренировъчни потници, врати и мрежи. Все неща без които не може и за които Сунай е убеден, че половината клубове от „В“ група нямат.

„До момента съм платил мои собствени средства, които са 4-цифрена сума. Общината осигурява тока и водата на стадиона и съм благодарен, че пращат човек да коси терена. Премахнати бяха и бурените по трибуните и стадионът заприлича на място за спорт и отдих, а не както беше преди това“ – казва Пайчо.

Той сам очертава линиите на игрището, погрижил се е за облика на съблекалните. В освежаването им среща помощ от строителната фирма „Стоян Стоянов“ и „Агротайм“, което е добре дошло, но крайно недостатъчно за мащабите на идеята.

Младият треньор показва завидна амбициозност, с която заразява и тези близо 50 деца, разделени в две възрастови групи под негова опека. Наставленията му са на човек, отдаден на намерението тези деца да получат един добър шанс за развитие като футболисти. Малките футболисти се вслушват в съветите на специалиста, който не спира с наставленията и окуражаванията като истински техен приятел и педагог със съответния подход към тях. И напредъка в техническите и тактически умения у тези деца е видим само след месец влагане в тренировъчния процес. Докосванията им до топката се шлифоват, пасовете и ударите се подобряват.

Покрай тези тренировки стадионът живна. С децата идват и техните родители, а и не само, за да постоят и погледат или също да разпуснат с други спортни занимания. Подобна глъч тук не се е чувала отдавна.

Сунай Хакъ не крие желанието си тези деца да имат и шансове да участват в турнири, за да се поддържа тръпката у тях, защото както знаем резултати се постигат само в условия на конкуренция, но за един турнир са нужни по около 500-700 лева.

„Идеята ми е тези деца да изградят както спортни качества, така и характер. В града няма почти нищо, което да задържа младите, а спортните мероприятия са отчайващо малко. Загубиха се традиции. Тези деца имат потенциал, който остава да се развие и аз съм готов да поема тази отговорност. Надявам се да срещна подкрепа“ – споделя амбициозният професионалист.

И тук идва моментът институциите и местната общност да се включат, за да бъде проектът устойчив във времето и да се възроди футболът в града поне на ниво детска школа. Този човек предоставя на децата от Исперих и региона уникална възможност да тренират любимата игра организирано и на високо ниво. Всичко това е в полза на обществеността и като една алтернатива на обездвижването сред младите.

Сега остава тази общественост да му помогнат в името на едно добро дело. Исперих има достатъчно мощни компании, земеделски фирми, държавни и общински структури, чиито управници би било добре да отделят средства, с които децата на Исперих да водят здравословен начин на живот в условия на каляване на характери. А когато някое дете постихне успехи, знаем как всеки после иска да се снима с него. Въпросът е как е постигнат успеха - заради помощта или въпреки липсата на такава от хората с възможности?


Драгомир БОГОМИЛОВ