В книгата са събрани
спомени на 28 съвременни български
режисьори и актьори, които познават
работата на Рада Спасова като актриса
и директор. Идеята за подобно издание
е на нейния съпруг Спас Спасов.
„На сцената беше мощна
фурия. Нищо не подсказваше, че животът
й е минал из провинциалните театри. Жена
с характер. Актриса, която търси промяна...
Смела, рискуваща, понякога ловко
балансираща, но винаги с идеи и план за
действие. Рада Спасова не се отказа да
води своята трупа в трудните битки за
оцеляването на театъра. Притежаваше
интуиция за път и посока“, пише редакторът
Георги Тошев в предговора към книгата.
На представянето във
Варна той каза още, че тя има важна роля
в българския театър през 90-те години и
е пример за добър мениджър с визия и
широк поглед за театъра. Свои спомени
за работата си с Рада Спасова разказаха
Василена Радева, Илко Ганев, актрисите
Стефани Лечева от Шуменския театър и
Грациела Бъчварова за периода, в който
Рада Спасова е била директор на Варненския
театър – „когато трупата е в период на
криза“.
Сред от 28-те автори на
спомените за Рада Спасова, събрани в
книгата е разградчанката Мая Кисьова
– актриса и драматург, която сега живее
и работи в София, както и известната
рижисьорка Възкресия Вихърова, също
разградчанка.
Книгата „Спомен за
Рада. Бележки към един живот“ запознава
читателите с личност, която не е толкова
медийно популяризирана приживе, а
професионалистите в сферата на театъра
и особено заемащите ръководни постове
могат да почерпят известен опит.
Сериозният път в театъра
на родената в Смолян Рада Спасова започва
от Разград, където тя идва през 1972 г.
Първата й роля на разградска сцена е на
Валерия в „Женитба с препятствия“ на
Панчо Панчев, постановка на Юксел Чаушев.
После играе Големанова в пиесата
„Големанов“ на Ст.Л.Костов и участвува
в създаването на „Младежка сцена 123“
към Окръжния младежки дом. Първоначално
дублира колежката си Йорданка Попмилачкова,
а после стана основната изпълнителка
в сложната роля на Малама /едва 29-годишна,
играе възрастна и властна жена/ в пиесата
на Антон Страшимиров „Вампир“, в
постановката на Христо Кръчмаров през
1974 г.
По-нататък почти няма
спектакъл в театъра на Разград без
нейното участие. Така е до 1991 година и
след нея, когато стана първият директор
на Драматичен театър „Антон Страшимиров“,
който бе издигнат от средите на неговия
колектив и преминала всичките стъпала
на театралната йерархия с общо 24 години
творчески стаж на разградска сцена - до
1996 г.
Беше дълги години
председател на дружеството на Съюза на
българските артисти в театъра, след
Разград беше директор на Варненския
театър и завърши житейския си път в
Шумен, където за заслуги към местната
култура като директор на театъра бе
обявена за почетен гражданин на града
през 2005 г.
Беше известно време
общински съветник в Разград и председател
на комисията по културата и духовните
дейности в Общинския съвет.
Възстанови и задълбочи
в града ни връзките на театралния
колектив с театъра на град Орел /после
продължи това и в Шумен/, установи
контакти с Нов български университет
- театрален департамент, и с него представи
пред разградската публика „Домът на
Бернарда Алба“ на Лорка, постановка на
режисьорката с разградски корен Възкресия
Вихърова, и пр.
С ръководения от нея
Шуменски театър, тя се появи отново в
Разград през 2003 година с постановката
на Димитър Шарков „Криворазбраната
цивилизация“, като по тоя начин отново
се вписа в историята на театъра ни, като
довела тук първия колектив от чужд град
на сцената на новия ни театър.
Почина внезапно през
2008 година в Шумен.
Рада Спасова - с нейния
творчески и организаторски талант и
труд - отдавна вече не се приема само
като театрал от Разград или Шумен, а е
име в българския национален театър!
Това е и основният смисъл на книгата за
нея.
