През годините за Момина
чешма са писали автори като Стоян
Стоянов, Христо Стойков, Ара Маргос,
Нели Николова и др. Изяснени са много
подробности за произхода на скулптурата
и годините, когато е открита чешмата,
доста детайли все още убягват на
изследователите и тепърва има да се
проучват.
Оказа се, че населените
места с посестрими на Момина чешма са
много повече. Срещат се в редица градове
и по-големи села в Чехия, Словения, Полша.
Това са Uherské Hradiště, Osoblaze, Mohelnicе, Branná,
Příbor, Pardubice, Štramberk, Obec Bohušov, Blansko, Dašice,
Ostrava, Rokycany.
Заедно с Разград,
чешмите/фонтаните са в 16 населени места.
Моделът на фонтаните
(чешмите) е стилизирана древна статуя
на богинята Хигия от френския Лувър.
Хигия (на гръцки: Ὑγιεία или Ὑγεία,
латински: Hygēa или Hygīa) в древногръцката
митология, римски еквивалент – Салус,
е дъщеря на Асклепий (бог-лечител). Тя е
богиня на здравето, чистотата и хигиената
(и по-късно на Луната). Заема важна роля
в култа на баща си. Докато Асклепий се
асоциира по-пряко с лечението, тя се
свързва по-скоро с предпазването от
заболяване и поддържането на добро
здраве.
Въпреки, че Хигия е била
обект на местен култ от поне 7 в. пр.н.е.,
той не се е разпрострял докато делфийският
оракул не я признал след опустошителните
заболявания от чума в Атина през 429
пр.н.е., 427 пр.н.е. и в Рим през 293 г. пр.н.е.
Статуи на Хигия са били изваяни и от
известните древни скулптори Скопас,
Бриаксис и Тимотей. Тя често е представена
като млада жена, хранеща голяма змия,
увита около тялото ѝ. Понякога змията
пие от съд, който тя носи. Нейното име е
в основата на думата хигиена. Последователите
на Питагор се поздравявали с думата
„Хигия“, в смисъл на „Здравей“.
Долни Логатец /Dolnji
Logatec/ сега e централна част словенския
град Логатец. Населението е от 8910 човека.
Логатец е мястото на три известни масови
гроба по времето или след Втората
световна война. Намира се на 25 километра
югозападно от столицата. Няколко близки
села се обединяват през 1972 г. и образуват
града и общината. Чешмата се намира от
дясната страна на пътя за Vrhnikа и Любляна.
На словенски език фонтанът се нарича
„Litoželezni vodnjak“ или „Nimfe z vrčem“. Според
сайта на община Логатец „Litoželezni vodnjak“
е дарен от виенската компания Waggenforer,
строяща местните водопроводи през 1897
г.
Град Vrhnikа /Връхник/ се
намира на 21 км от Любляна. Има 8700 жители.
Разположен е на река Любляница.
Osoblaha е село, разположено
в окръг Bruntál, близо до границата с Полша.
Там живеят около 1100 жители.
Mohelnice е град в Оломоуцкия
регион. Той се намира в плодороден басейн
(Mohelnická brázda), заобиколен от три планини
(Hrubý Jeseník, Zábřežská vrchovina), през които тече
река Морава. Там живеят около 9 200 жители.
Мишленице /Myślenice/ е град
в Южна Полша, Малополско войводство.
Административен център на Мишленишки
окръг, както и на градско-селската
Мишленишка община. Част е от Краковската
агломерация. Населението е 18 365 човека.
През 1893 г., на мястото на един стар извор,
от който местното население изобилно
ползвало питейна вода (очевидно чиста
и студена) е изграден кладенец във
формата и подобието на чешма. Обектът
е увенчан със статуя на древна гръцка
жена, поставена върху солиден, чугунен
постамент и цокъл. Нарекли чешмата
„Терезка“. Поставили я през 1893 г. Намира
се на пазара в Myślenice. Градът има население
17821 човека.
Štramberk е град в
Моравско-Силезкия край на Чехия.
Населението на града е 3432 жители. Той е
живописен град в подножието на планината
Beskyd в североизточната част на Чешката
република с право се нарича моравски
Витлеем.
Пардубице /Pardubice/ е град
в Източна Бохемия, Чехия на река Лабе,
на 104 км източно от Прага, административен
център на Пардубицки край. Население
88 000 души.
Obec Bohušov e село, което се
намира в средата на северозападната
част на Моравско-Силезия, в долината
на река Osoblaha, има 413 жители.
Dašice е град, разположен
в равнинната част на низината на Елба,
на двата бряга на река Loučná, на 10 км
източно от Пардубице. В него живеят
около 2300 жители.
Острава /Ostrava/ е град в
Източна Чехия, административен център
на Моравско-Силезкия край. Населението
на града е около 300 000 души. Разположен
е на река Одер. Чугуненият фонтан се е
намирал на площад Масарик. Той е висок
3,35 метра и тежи хиляда и сто килограма.
През 1900 г. град Ostrava е заплатил 1948 корони
за производството му. През 1960 г. при
ремонт на площада фонтанът е преместен
в музея на града и до сега стои там.
Гражданите настояват да бъде върнат на
мястото си. На върха на фонтана е имало
газов фенер. Изчислено е, че възстановяването
и поставянето ще струва 2000000 крони.
Blansko е град в Южноморавски
край, Чехия. Населението му е 20 664 души.
Всички чугунени фонтани са отлети в
леярната фабрика на града в последното
десетилетие на XIX в. В Бланско моделиерът
Павел Веверка (1826-1899) работел заедно с
моделиера August Wendler, който му бил нещо
като началник. По време на тяхната работа
произведенията отивали направо от
фабрикaта по своите предназначения от
поръчителите и не стояли на склад.
Семейство Веверка имало доста деца.
Един от тях наследил занаята на баща си
и доживял дълбока старост - Отокар
Веверка (1857-1954). Павел Веверка (а не
Ваверка) напуска художествената
чугунолеярна в Бланско през 1894 г. Той
бил наследен в работата си от Julius Krill
(1868-1950). Именно той произвел редица
конфекции на Момини чешми, така че нашата
чешма е негово дело като изработка, а
самият модел е на Павел Веверка.
Рокицани /Rokycany/ е град
в региона на Pilsen, на 16 км източно от него.
През града минава главната жп линия
Прага - Пилзен и магистралата Прага -
Пилзен – Розвадов, на север от града. В
него живеят около 14 хиляди жители.
Uherské Hradišté е град в
Злинския край на Чехия, административен
център на едноименния окръг. Исторически
център на Моравска Словакия. Населението
на града е 25 515 жители. Градът е основан
през 1257 г. от бохемския крал Отокар II
като крепост на спорните с Унгария
територии. Първоначално градът носи
името Нови Велехрад, но в хрониките се
срещат названията Храдиште („Крепост“)
и Храдище, които в немските текстове се
превръщат в Радиш (на немски: Radisch).
Съвременното име за първи път се среща
през 1587 г. Фонтанът първоначално е стоял
на Palackého náměstí (площад Палас) близо до
автогарата на градчето. Отначало чешмата
е служила като източник на питейна вода
за жителите. По-късно станала по-скоро
с декоративна функция. След небрежна
маневра на един шофьор на автобус, тя
е била силно повредена и премахната.
По-късно е била възстановена от скулпторите
Jiří Habarta и Zdeněk Tománek, преподаватели от
средното училище в Uherské Hradiště. Поставена
е през 1993 г. (по случай 100 г. от производството
ѝ в Бланско) на ново място в Зеления
пазар. Този малък площад, който носи
името си още от Средновековието, е бил
реконструиран в началото на 90-те години.
Чешмата обаче е с влошено състояние, с
повредена повърхност и липса на някои
от оригиналните детайли. Според чешките
изследователи, стилът на чешмата е Ар
Нуво (на френски: art nouveau, „ново изкуство“)
или Моде́рн (от фр. moderne – съвременен).
Това е стил в архитектурата, изящните
и приложни изкуства, който е най-разпространен
през последната декада на XIX и началото
на XX век (до началото на Първата световна
война). В Чехия този стил се нарича
Secese.
Чешмите са обикновено
два вида. Единият е като тази в Разград,
а другият със съд над главата. Някои от
тях са със запазен газов фенер , както
е била разградската чешма през 20-те и
30-те г. на ХХ век.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Чугуненият фонтан в
Oстрава
Чешмата в замъка в
Бланско. В художествената чугунолеярна
в града са произведени много реплики
на „Момата“, разградската е една от
тях, като най-вероятно е отлята през
1896/97 година...
Чешмата в Рокицани.
Колелото е за изпомпване на водата.
Чешмата в Пардубице
Чешмата в Dašicíchе
Чешмата в Особлазе
Чугунената чешма в град
Uherské Hradiště
Момина чешма в Разград
