Търсене

Начало Интервю Отец Кънчо БОЯДЖИЕВ:Докато дишам, ще нося знамето Христово
Отец Кънчо БОЯДЖИЕВ:Докато дишам, ще нося знамето Христово
15 February 2008
 

Отче, честито за високото звание „Почетен гражданин на Разград", с което току-що бяхте удостоен. Вие сте популярен не само в града и региона, а мисля и в страната. Хората Ви знаят, но все пак разкажете сам нещо за себе си.


Благодаря. Роден съм на 5 януари 1933 г. в село Островче. На 5-годишна възраст съм останал без родния си баща.


15_02_2008_pop_kyncho.jpgСлед това майка ми се омъжва повторно в Благоево и попада на много добър човек - Стефан Бояджиев, който ме осинови и нося неговата фамилия. Много е важно при кого израства човек. Аз съм наследил от втория си баща мо-та-мо всичко онова, което ми е предал. Станах духовник много отдавна - през 1957 г., когато мнозина се чудеха как приемам този кръст.

 

Тогава не беше модерно да си свещеник, както е сега.


В тия години не беше на мода. Сега е на мода. Тогава всички те гледаха с презрение. Три-четири пъти подавах молба да стана кооператор, за да работя на нивата, тъй като имах много свободно време. Не ме приемаха, само защото съм духовник.

 

Колко време отдадохте в служене на Бог?


От 1957 г. без прекъсване. Смятайте.

 

След връчването на наградата, Вие казахте мъдри думи, например, „аз съм от люлката до гроба". Имате ли някаква представа приблизително колко деца сте кръстили, колко двойки сте венчали?


Не съм си водил сметки. Може би съм кръстил над 1000 деца, венчавките са повече от 400, погребенията не може да ги избегне никой - те идват непланувано.

 

Благодарение на Вас, много хора от региона са опознали много кътчета в България - църкви, манастири и други исторически забележителности? Как се организираха тогава такива екскурзии?


Бях наистина организатор на много екскурзии. Даже ме канеха от „Балкантурист". Нямаше кой да организира групи и като закъсаше, директорът Стойчев ми вика: „Айде, за там ни трябва човек, да организираш група. И аз я организирах. Мисля обаче, че хората оставаха доволни и сигурно още помнят къде сме ходили и какво сме видели.

 

15_02_2008_nagrada.jpgЗначи сте помагали и на „Балкантурист" да си изпълни плана?


Където и с каквото можех, помагах на всички. Но това е човещината. Бъди човек винаги, при всички обстоятелства.

 

Какви хора посещаваха църквата преди 1989 г.?


По онова време в храма влизаха предимно по-възрастни хора. Младите имаха страх от наказание - да не ги пренебрегнат там, където работят.

 

А след 10 ноември?


След като дойде свободата, всички се отпуснаха. Бентът се отпуши. Даже при мен идваха бивши партийни работници и ме питат: „Ти мен видя ли ме, бях на църква".

 

Няма ли пък сега залитане в другата крайност?


Има и такива, които ходят на църква, защото вече е модерно. Но, най-често хората се обръщат към Бог, когато нещо ги постигне. Един пътешественик влязъл по вечерна доба в храма и намира само певеца и свещеника. Пита: „Тук няма ли вярващи?" Свещеникът отговаря: „Има, всички са вярващи, но търсят Божията помощ само когато нещо им се случи."

 

Какво ни дава вярата в Бога? Трябва ли да вярваме?


Още Волтер е казал: „Ако нямаше Бог, щяхме да си го създадем и да вярваме в него". Трябва да имаме идеал, към който да се стремим. При всички случаи този идеал ще ни направи по-добри. А какъв по-голям идеал от Бог?

 

Досега религията е съхранявала българщината през различни исторически периоди. Актуална ли е тя сега, във времето на глобализация?


Религията винаги е била за добро. Ако си добър християнин, ти ще бъдеш добър гражданин на страната, изпълнител на всички закони. Защото знаеш, че Бог те вижда отгоре и ти трябва да изпълняваш всичко онова, което трябва да го направиш като истински християнин. Говоря не като духовник, а като обикновен човек.

 

Трябва ли според Вас да се въведе в училище предмет „Религия"? Знаем, че навремето вероучението е било задължително.


Да. От малко детето да се научи да вярва, че Бог го вижда и че ще бъде наказано, ако извършва недобросъвестни неща. Това ще бъде спирачка, въздържание от лошите неща.

 

Каква е причината да се оттеглите от активно църковно служение?


Аз никога не съм казвал, че се оттеглям. Винаги ще бъда с Бога, с църквата. Докато дишам, твърдо ще държа знамето Христово. Така съм закърмен. Засега служа само в църквата в Гецово. Гецово ми е второ венчило. Благодарение на това, че дълги години бях архиерейски наместник, начело на духовната околия, ме познават много хора. Но, мисля, че мен ме познават най-вече заради моята човечност. Винаги съм бил готов да седна и да приказвам с всеки. Както Тургенев срещнал един просяк и го прегърнал с думите „Прощавай, братко, че нямам и копейка да ти дам". Просякът се разридал от радост - за това, че бил наречен „братко", нещо, което никога дотогава не му се е случвало.

 

Как възприемате идеята за строеж на втора църква в Разград? Има ли нужда от още един храм?


Ако е само да го отчетем, Разград може и да има втори храм. Но и сегашният се пълни само два пъти в годината. През останалото време даже и той ни е голям.

 

За пръв път в Разград свещеник е удостоен с най-високото местно отличие „Почетен гражданин". Как възприемате тази награда?


Като признание за моя над 50-годишен труд, през които години, както вече казах, винаги съм се отнасял човешки и така ще продължавам докато мога. Никога не съм делял хората на такъв или онакъв. За мен най-важното е да се отнасям чисто човешки към всеки. А отнасяш ли се добре към всички, тогава раят ще настъпи на земята. Истинският рай.


Димитър КИРИЛОВ