Редакторите на най-добрите разградски вестници в миналото могат да бъдат наречени будители. Местни или временно местни общественици, просветни или културни деятели, патриоти на своя град, те вземат перото, осъзнавайки своята мисия и отговорност да се борят за високи обществени идеали, за по-добра съвременна действителност според своите виждания, за по-добър живот на разградчани.

Димитър Страшимиров /легналият вляво на голямата снимка, а малката е от зрялата му възраст/ заедно с колеги учители в Разградската гимназия през периода 1888-1890 г. По това време списва първото в Разград печатно издание – обществения журнал „Съвременник“. По-късно става изследовател на Българското възраждане, като трудовете му са актуални и до днес. В подготовката на първия брой на „Съвременник“ е участвал и братът на Димитър Страшимиров – бъдещият писател Антон Страшимиров – тогава 17-годишен ученик в Разградската гимназия.

Независими или партийно обвързани, те смятат, че тяхното дело е най-правилно, най-необходимо за своето време. И отстояват възгледите си праволинейно и твърдо. А това създава една разнообразна и богата картина на живота в съответния момент. И ги прави будители за своите граждани.

Сред личностите от национален мащаб редактори на местни издания са Димитър Страшимиров, Петър Драгулев, Петър Даскалов, Стоян Русев, Велико Йорданов, Христо Миндов и Никола Панчев...

Когато заедно с Ев.Емануилов Димитър Страшимиров списва първото печатно издание в Разград – обществения журнал „Съвременник“ /1 окт. 1889 – 1 ян.1890 г./, той е учител в разградското петокласно училище /1888-1890/. В Берн, Швейцария, завършва литература и история с докторат по история. Бил е учител и училищен инспектор, депутат, директор на Народния театър, зам.-директор на Народната библиотека в София. Публицист и белетрист, той написва крупни исторически трудове като „История на Априлското въстание“ в 3 тома, изследвания за съдбата, дейността и идеологията на най-видните представители на националноосвободителните борци на българския народ през XIX век – Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски. Завоювал си е име на изследовател от голям мащаб. Още в ранните му работи в „Съвременник“ проличава силата на перото му като изследовател и общественик. Изданието се радва на популярност не само в Разград, защото според думите на брата на Димитър Страшимиров - Антон Страшимиров, е „събитие тогава в духовния живот на цяла България“. „Съвременник“ бичува смело и талантливо още незатвърдената, но с наченки на диктатура, власт на Стамболов. Така Разград в оня момент е светилник на цяла България. И естествено е това издание да не бъде оставено да излиза дълго време.

Снимка на делегати на журналистическа конференция, проведена във Велико Търново /вероятно през 1925 година/. Григор Попов /в средата с бялото сако/, макар и още доста млад, е сред най-авторитетните имена в българския регионален печат. Издава цели 22 години най-добрия вестник преди 1944 година - „Разградско слово“.

Мирови съдия в града е Петър Драгунов, когато редактира първия вестник в Разград - „Белий Лом“ /2 май 1892-11 септ. 1893 г./. Когато напуска Разград, развива активна обществено-политическа дейност като борец за освобождението на Македония и Тракия. Бил е редактор и сътрудник на редица вестници. Председател е бил на Втория конгрес на Съюза на провинциалните журналисти през октомври 1925 г. в Търново. Живее и твори във Варна. „Белий Лом“ е вероятно първият вестник, на който е редактор, но още в него са наченките на бъдещото му развитие като журналист, виден юрист и общественик. А с деловите си качества вестникът поставя началото, едно завидно начало на разградската вестникарска традиция.

Иван Свирачев не е само редактор на някои от старите разградски вестници. Той е и сред основоположниците на културния живот в града – бил е например цигулар в оркестъра на Алексей Шулговски, член на музикално дружество „Железни струни“, любител-театрал. По негова идея и с активното му участие, през 1901 г. е създадено дружество „Лес“ и градският парк, един от първите обществени паркове в страната. Околийски началник в Разград 1895-1898, 1902-1903 г., после и на Трявна и Силистра. В началото на градския парк днес има негов паметник...

Никола Панчев е сред издателите на няколко вестника в Разград през 20-те години на миналия век. После заминава за София и от 1939 до 1944 година е редактор на вестниците „Вечер“ и „Нова вечер“, издания, ангажирани силно със защитата на българската кауза в Южна Добреджа и Македония. След 9 септември 1944 г. е убит без съд и присъда, после получава доживотна присъда от Народния съд в процеса на журналистите, писателите и публицистите. След 10 ноември 1989 г. е реабилитиран от Върховния съд...

Петър Даскалов е разградчанин, който започва творческия си път като поет. Активен сътрудник е бил на списание „Мисъл“. В Разград е редактор на опозиционния вестник „Напредък“ /5 септ.1898-30 апр.1899 г./. По-късно се установява в София, където е депутат, известен журналист, виден политик от Либералната партия – радослависти, сетне Народнолибералната партия. Бил е редактор на софийските вестници „Възраждане“, „Свободна дума“, „Народен глас“, „Вечерна поща“, „Независимост“ и др. Под неговото редакторство „Напредък“ е „най-гласовитият“ разградски вестник, първият политически вестник в града. Той слага началото на дейността на Петър Даскалов като виден представител на българския политически печат.

Почти по същото време с „Напредък“ излиза и вестник „Хвърчащ лист“ /1 ян.-4 окт.1898 г./. Негов редактор е адвокатът Стоян Русев. Роден е в с Опака, Поповско, той завършва Разградската гимназия и постъпва във Военното училище в София, където дружи с Гоце Делчев. Изключен от училището заради социалистическите си възгледи, той се посвещава на обществена дейност. След като завършва право в Швейцария, идва в Разград и става адвокат и журналист. Заради статиите си към княз Фердинанд и съдебни деятели е даван неведнъж под съд. Вестник „Хвърчащ лист“ се отличава със симпатии към социалистите. Не е разбран и от своите. Не е приет за делегат на VI конгрес на БРСДП. Обявил се е против взетото на конгреса решение, че освен „Работнически вестник“ никой друг вестник не може да се издава от членове на партията. Впоследствие /през 1911 г./ е избран за депутат. Заема важни длъжности в София като юрист.

В края на XIX и началото на XX век Велико Йорданов е учител по български език и литература в Разградската гимназия. Бил е учител на бъдещия голям литературен критик и историк Боян Пенев, на литературния критик Малчо Николов. Велико Йорданов и Анастас Изворов са редактори на списание „Развитие“, издавано от читалище „Развитие“ /авг.1902-ян.1903 г./ Редактира материалите в „Юбилеен сборник по случай 35-та годишнина на разградското читалище „Развитие“ /1869-1904 г./. След разградския си период /1899-1907 г./ е учител в София, след това – на отговорна работа в Министерството на народното просвещение. Редактор е бил на сп. „Училищен преглед“ /1921-1928 г./, директор на Народната библиотека /1928-1934 г./. Автор е на редица литературни статии и изследвания. Публикува девет книги.

Макар и не като редактор, а като активен сътрудник на вестник „Млада България“ /4 дек.1910-3 март 1912 г./ се проявява разградчанинът Христо Миндов, по-сетне известен български писател. Във вестника той се изявява като публицист и автор на стихотворения, епиграми и прозаични творби. В Разград излизат и първите му книги „Метежи. Волни песни на волна младост“ /1909 г./, „Преображение на лъжата. Притчи и легенди“ /1921 г./ и „Фрагменти“ /1921 г./.

След преселването си в София е секретар на Окръжния съд. Автор е на сборници с разкази, на пътеписи, повести и мемоарни творби. Сътрудничеството във вестник „Млада България“ е икона за перото му.

В редактирането на вестници участва младият силистренец Никола Панчев, преселил се в Разград след като Добруджа става румънска територия. През 1924 г. той е редактор на вестник „Разградски ратник“ /26 авг.-25 ноем.1924 г./ През 1926 г. участва в редактирането на вестник „Разградски новини“ /излязъл само в 5 броя/. През 1927 г. е сред основателите и активните сътрудници на вестник „Разградски новини“ /11 ян. 1927-24 ноем.1942 г./. Разградските провинциални рамки се оказват тесни за него и той заминава за София. През 1939-1940 г. е редактор на вестник „Вечер“, през 1940-1944 г. - на вестник „Нова вечер“. След 9 септември 1944 г. е убит без съд и присъда, после получава доживотна присъда от Народния съд в процеса на журналистите, писателите и публицистите. След 10 ноември 1989 г. е реабилитиран от Върховния съд в началото на януари 1994 г.

Изявени и местни редактори са обществениците Иван Свирачев, Анастас Изворов, Деню Добрев, Григор Попов, печатарят Петър Антонов.

Иван Свирачев е роден в Чирпан, но с Разград е свързана голяма част от живота му. Участва в Старозагорското въстание /1875 г./, лежи в турските затвори и цял живот остава борец за правда и справедливост. Участва в Пловдив в Съединението на Княжество България и Източна Румелия /1885 г./. Заселва се в Разград, редактор е на първото печатно издание, излизало в нашия град – обществения журнал „Съвременник“ /1889-1890 г./. Бил е околийски началник в Разград и другаде. Дълги години е участвал във всички културни прояви в града. Основател е на дружество „Лес“, което създава градския парк. Редактор е в началото на XX век на още 3 периодични издания – вестниците „Разградски бюлетин“ /1903/, първите „Разградски новини“ /1904-1907 г./ и „Нов живот“ /1913-1914 г./.

Анастас Изворов завършва богословие в Киевската и Одеската духовни семинарии, а после право в Московския университет. Бил е околийски началник в различни градове. Завръща се в Разград и се отдава на обществена културно-просветна и книжовна дейност. Като председател на читалище „Развитие“ организира първото тържествено честване на читалището – 35-годишнината му през 1904 г. Става редактор заедно с Велико Йорданов, на юбилейния сборник, издаден по този повод, пръв по рода си сборник в България. Изявява се като писател, изследовател, преводач, публицист и литературен критик, особено след изселването си в София /след 1908 г./. В продължение на 35 години сътрудничи на столичния вестник „Мир“. В Разград е редактор на 4 периодични издания – вестниците „Правда /1899 г./, „Народно стремление“ /1901 г./, „Седмичен лист“ /1902-1903 г./ и на сп. „Развитие“ /1902-1903 г./

Книжарят Деню Добрев издава в периода 1907-1910 г. пет книги, през 1921 г. - още една и с това оставя името си в разградското книгоиздаване. Един от основателите на местната организация на Радикалнодемократическата партия. Бил е председател на читалище „Развитие“ и през 1914 г. дава идея да се създаде фонд „Постройка на нов читалищен салон“. Фондът е събиран от дарения и приходи от дейности на читалището няколко десетилетия, докато сградата стане реалност. Но главното дело на живота му е издаването на вестник „Гражданско съзнание“ /9 ян.1908-21 юни 1914 г./. Отначало Деню Добрев е негов стопанин, в продължение на три години и негов редактор. Вестникът е опозиционен, един от най-силните разградски опозиционни вестници.

Григор Попов има наследствеността и възпитанието на възрожденското семейство на просветителя и книжовника Никола Икономов и на първата българска поетеса Станка Николица Спасо-Еленина. Участва в македонските националноосвободителни борби, дружи с Гоце Делчев и П.К.Яворов. Яворов в „Хайдушки копнения“ като описва навлизането на четата им в Македония, споменава за сподвижника си Григор Попов, разградчанин... Бил е професионален актьор в пътуващ театър, после – чиновник в София, където сътрудничи на хумористичните вестници „Барабан“ и „Смях“, близък приятел е бил на Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев и на други млади поети и писатели. През 1922 г. Григор Попов се завръща окончателно в Разград. С 300 лева в джоба и 200 лева, взети назаем, той започва да издава вестник „Разградско слово“ - най-дълго излизалият някога вестник в Разград - 22 години и един от най-дълго излизалите седмични вестници в страната /рекордът по продължителност на издаване на „Разградско слово“ бе подобрен едва през 2015 година от „Екип 7“/. Редакторът му Григор Попов е бил уважаван от колегите и неведнъж бил избиран в ръководните органи на Съюза на провинциалните журналисти. „Разградско слово“ е върхът на разградската журналистика до 1944 година.

Петър Антонов съвсем млад започва да учи печатарство. Според спомени на дъщеря му Ричка Петрова, е бил член на БРСДП /тесни социалисти/, после на БКП. Печатницата му е била най-голямата в Разград след войните и в нея се печатат материали на Комунистическата партия – апели, позиви, бюлетини. Това се върши тайно от властите. През 1927 г. Петър Антонов започва да издава вестник „Разградски новини“, независим обществен вестник. В началото под главата на вестника се посочва: „Урежда редакционен комитет“. От брой 328 /1938 г./ е посочено, че редактор-стопанин е Петър Антонов, а от брой 334 – че е редактор, а вестникът се урежда от редакционен комитет. „Разградски новини“ е вторият по дълго излизане вестник в Разград – 15 години, до 1942 с известно прекъсване през 30-те години. Петър Антонов е бил избиран в ръководните органи на Съюза на провинциалните журналисти.

Личности с такава подготовка и с такива качества са издавали в Разград стойностни и запомнящи се вестници. В тях „диша“ пулсът на времето, животът с неговите стремления и проблеми. Някогашните редактори на вестници не са се смятали за будители. Всъщност и понятието будители възниква доста по-късно. Но със своите стремежи и дела те наистина могат да бъдат наречени будители. Защото будителството е било в сърцата им.

Божидарка ЗЛАТАРЕВА