Търсене

Начало Интервю Емине САДКЪ: Изкуството е най-красивият дар за човека
Емине САДКЪ: Изкуството е най-красивият дар за човека
14 September 2018

Изкуството е най-красивият дар за човека. Чрез изкуството можем да оформяме действителността около нас, да възпитаваме, да обединяваме, изразявайки себе си, без да се притесняваме от норми на поведение. Това ни казва младата исперихчанка Емине Садкъ. Тя е основен двигател на тридневния фестивал „В шепите на Демир баба“, който ще се състои от 14 до 16 септември в Историко-археологическия резерват „Сборяново“ край Исперих.


14_09_2018_emine_sadka.jpg
 Емине Садкъ е от Исперих. На десетгодишна възраст става част от литературния клуб „Жарава от етноси“, участва активно в спортните клубове към ОУ „Васил Априлов“ в Исперих. Във Велико Търново завършва Хуманитарната гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“. По време на гимназиалното си образование е носител на редица награди от национални литературни и публицистични конкурси. След завършване на гимназията, се отдава на пътуване и доброволчество по фестивали, културни центрове и галерии и трупането на опит в неформалното обучение. В момента следва „Връзки с обществеността“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. От тази година е председател на Български младежки форум - Велико Търново, към който създава „Лаборатория креативно общество“, чиято философия е свързана с възможността на изкуството да обединява всички хора, независимо от тяхната възраст, етнос, пол, език, религия и история.

Първият празник за съвременно изкуство и култура е организиран от Български младежки форум - Велико Търново и Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие“, със съдействието на Община Исперих и Историческия музей в града. В програмата участват артисти от различни възрасти, етноси и направления в съвременното българско изкуство. Те ще представят музика, поезия, театър, литературна и социална критика, дервишки танц, беседи за местността, културен туризъм.

Емине сподели, че не за първи път организира подобно мероприятие, но в този случай е водена от любовта към родния си край. Програмата и подборът на творци за празника за съвременно изкуство и култура са изцяло вдъхновени от местността и нейното богато културно-историческо наследство, пъстротата на населението и обаятелната природа.


Как се роди идеята за организиране на празника на съвременното изкуство и
култура?

Идеята не се роди, тя си прелиташе в красив полет около местността. Просто трябваше да ни кацне на рамото. Така и стана. На моето рамо беше кацала и преди, но бях прекалено малка и разсеяна с други неща, за да я видя и осъзная.

Защо нарекохте мероприятието „В шепите на Демир баба“? Каква е символиката?

Човешкият род е обречен да бъде в нечии нечисти ръце, пипала, шепи... И така, заглавието дава отговор на въпроса: защо един път не бъдем в нечии истински и честни шепи, които са толерантни, помагат и обичат всички? Знаем, че Демир баба е бил чудотворец, който държал вселенските истини в ръцете си, по този начин е изцелил от болести хората. Спасявал ги от чудовища, вдъхвал им вяра, мъжественост, допринасял за берекет и се е явявал господар на природните сили. Повелител на въздуха, водата и огъня, велик войн за справедливост. В такива шепи искаме да бъдем.


Каква е мисията на екипа, който организира празника?

14_09_2018_demir_baba.jpgМисията на екипа е да създаде културна вихрушка, която да завихри и свърже съвременно изкуство с историческите ни и културни наслагвания. Историята е тази, която ни обединява, но липсата на съвременна културна среда в малките градчета и подобни местности обрича на гибел бъдещето на младите хора в тях. Последните предпочитат да живеят и работят в по-големи градове, в които могат да бъдат социално и културно свързани с други хора. Липсата на културни мероприятия на подобни места като Исперих и стимулантни външни среди, които да идват и да представят различни гледни точки, опит и философия спира потенциала на тези места и на младите хора в тях. И подобна местност като резервата „Сборяново, с над 140-те си обекта, който има потенциала да бъде най-голямата открита музей-галерия в света трябва да се използва в културен аспект, за да се създаде гостоприемна сцена, на която да взимат участие артисти от цял свят и да го желаят. Да знаят, че те имат място и са добре дошли да творят в мистиката и сърцето на Делиормана.

Кои са акцентите в програмата, какво съчетава тя?

Акцентът, според нас, е самото събитие и мястото, където се случва, а именно пред Демир баба теке, първият празник за съвременното изкуство „В шепите на Демир баба“ – литература, музика, театър и културен туризъм. Програмата е изцяло вдъхновена и взаимствана от местността. В петък започваме с ембиънт концерти на Калоян Иванов (TFSL) и Мирян Колев (E.U.E.R.P.I.). В събота, на 15 септември ще има беседа за Железния баща на Демир баба теке и ритуалите, които се изпълняват там. Азиз Таш ще представи свои стихосбирки, а Васко Тосев ще потопи присъстващите в магията на дервишкия танц. Комплекс „Свещоливницата“ ще е домакин на беседа за краеведа Борис Илиев и неговото дело. Непосредствено след това ще бъде представена пиесата „Велможата“, в изпълнение на театрална трупа „Борис Илиев“ от Исперих.

Съботната вечер ще продължи с представяне книгата на Митко Новков „От Мърквичка до Минотавъра“, а Митко Таралежков и Ивелина Узунова са музикалните акценти в края на вечерта. В неделя сутринта любителите на лириката могат да се срещнат с Денис Нуф и неговото творчество. Входът за всички събития е свободен. Извинявам се, просто наистина всички тези артисти за мен са акценти, защото не съм виждала нещо подобно в нашата местност.


На какъв принцип избрахте участниците?

Принципът е следният: артистите да бъдат представители на различни възрасти, етноси, различни жанрове и философии в изкуството. На повечето фестивали цялата тази пъстрота липсва и така публиката се ограничава само до едно или най-много две от тези комбинации. Както виждате тук успяхме да комбинираме всичко.


Кои са съпътстващите събития на празника?

Освен всичко, което изброих като програма, която е доста динамична, в неделя имаме свободна програма и гостите ни могат да си избират кои исторически обекти да посетят. На всички обекти има представители на Историческия музей в Исперих. Алтернативи са Свещарската царска гробница, Къщата с дърворезбите в село Малък поровец, Етнографският музей в Исперих и много други. Има какво да се види.


Лесно ли се организира мероприятие от такъв характер? Кое се оказа най-трудно за Вас?

Лесно и трудно. Всеки ден е различно. Понякога намираме приемственост, друг път не толкова, това е балансът. Най-трудно се оказа да мобилизираш местните младежи да бъдат част от организацията и изграждането на събитието. Младите са страшно скептични и апатични към институции, не вярват, че такива събития може да докарат други млади хора от страната и чужбина в нашата местност. Изморени са от нищослучването. Разбира се, намерихме и доста активни младежи, на които много благодарим. Но в по-голямата част - цари апатия и скептицизъм. Просто трябва да се разбере, че ако ние не правим нищо, няма кой да ни го направи.


Имате ли подкрепата на институциите?

Да, за щастие и Община Исперих, и Историческият музей в града приеха идеята и показаха приемственост, което показва, че институциите не са толкова безразлични към културното ни развитие. Без тяхното одобрение не можехме да започнем от никъде, за което много им благодарим.


Какво е за теб изкуството? Какво те вдъхновява да работиш по организирането на такъв форум?

За мен изкуството е всичко. Изкуството е това, което ни отличава от четироногите. Изкуството е най-красивият дар за човешкия вид. Чрез изкуството можем да оформяме действителността около нас, да възпитаваме, да обединяваме, изразявайки себе си, без да се притесняваме от норми на поведение. В изкуството няма правила и задръжки. Изкуството е най-социалната форма на комуникация, която в по-голямата си част, не изисква излишна реторика, лъжи или обещания. То е такова, каквото е. Разбира се, то трябва да предизвика реакцията на публиката, да я предизвика, да я променя. Точно такива творци, които вярват в силата на изкуството участват „В шепите на Демир баба“, за което сме изключително щастливи.


Да очакваме ли второ издание на празника?

Много хора питат за това. Не ни се иска да приключим в самото начало, постоянството поражда добрите резултати...


Садет КЪРОВА