Търсене

Начало Оживление Емил ЖЕКОВ, сумист, чревоугодник и кулинар:Облизвам си пръстите само след българско ястие
Емил ЖЕКОВ, сумист, чревоугодник и кулинар:Облизвам си пръстите само след българско ястие
06 February 2009

 

След като вече имаме от няколко години един отличен българин в професионалното сумо като Калоян Махлянов, логично е и целокупният български народ да е спец по тази древна японска религия. Малцина, обаче, вече си спомнят първите. А тъкмо там имаме повод за местна гордост. Защото трудния път към европейските и световни върхове трасира именно феноменалният разградчанин Емил Жеков.

 

06_02_2009_zekata5.jpgСлед като му сервираха печалната новина, че за него няма вече категория в спорта, който е тренирал досега - борбата, той намери призванието си в тъкмо прохождащото българско сумо. Там поне категории няма. Можеш да си растеш на воля. И дори е желателно. Японците, които са измислили този спорт, са го превърнали в религия. И не само спорта, ами и най-важното в него – храненето. Хем да си с впечатляващи размери, хем да не ти се пръсне сърцето от напрежението по време на двубоите. Затова и единоборстава в сумото рядко продължават повече от минута.

Ето това пасна на натурела на Емил Жеков. Малцина знаят, че добрякът с впечатляващи габарити е проходил в самуилската борцова школа е и страстен кулинар. Затова Жеката за кратко време вдига килограмите и става не само най-тежкият сумист на България, а и е втора “тяга” на световния непрофесионален кантар след негъра Емануел Ербрух.

В момента Емил Жеков е съдия по сумо, международна категория и консултант на българския национален отбор. Той работи в охранителна фирма “Поликомерс” във В.Търново, но идва в родния Разград винаги, когато наоколо има народни борби и празненства. Отворен, приветлив, добродушен 226-килограмовият гигант е готов с поредната весела история или с готварска рецепта. За него и за прочутата му шкембе чорба ресторантьорката Диана Славова, стопанка на “Кръчма за приятели” може да говори много. Но да чуем сладкодумния и вкусен разказ на Жеката:


06_02_2009_zekata4.jpgОще като борец обичах да си хапвам. А когато човек обича да яде, неминуемо идва и моментът сам да си приготвя нещата, които най му се услаждат. Сумото бе добре дошло за мен, тъй като не трябваше да се пазят диети. Напротив! С Лили Кънева сме едни от учредителите на българската федерация по сумо. Оттогава до сега активно работя за българското сумо, макар да прекратих спортната си кариера. Този спорт ми даде много. Едно от най-важните неща беше познанието по културата и кухнята на различните народи. От всичките ми митарства по света съм се убедил, че от българската народна кухня по-хубава няма. Не обичам китайската и японската. Те готвят с разни сладко-кисели сосове, които не възприемам. От италианците възприемам само някои рецепти за спагети. Французите с техните префърцунени сосове пък са ми много смешни. В Тайланд щяха да ме уморят с люто. То и аз обичам, ама това тяхното е прекалено. В Бразилия пък наблягат на телешкото. Могат да го правят. Със съответната марината се получава добре. Харесва ми унгарската кухня. Много голям почитател съм и на немската с техните наденичкки с кисело зеле. А пък най ми допада сръбската.

Питали са ме учудено - как се хранят сумистите, така че да имат хем маса, хем да имат и впечатляващ аеробен капацитет. Разковничето се изразява с една дума - “горене”. Много ядат, но и много тренират. Започват в 14 ч. Много тренировки. Предимно избутвания, основен прийом за този спорт. После следва физическа подготовка. После релакс. И така до 21 часа. През това време наоколо врат казани с рибена или пилешка чорба, втори - с ориз и трети - с пилешко или свинско месо. Точно на часа започва голямото ядене. Сядат и докато не изпразнят казаните не спират. Това продължава до изгрев слънце. Следва здрав сън до 16 ч. и всичко се повтаря. Просто се редува стабилно хранене със стабилно “изгаряне” на енергията. Аз не мога да издържа на такова темпо. Опитвал съм, когато сме били на подготовка в Япония. Невъзможно е. Не мога да възприема и някои техни специфични деликатеси като пилешки зародиши или червеи, например.

Голям любител съм на българската народна кухня. Няма какво да се лъжем, по вида ми личи - падам си по месата: свинско, телешко, пилешко. Телешкото си го приготвям варено и задушено в гювеч. Свинското ми е любимо в гювече и нашата си родна капанска капама. С много краве масло и зеленчуци.

На агнешкото отделям особено внимание. В едно търновско село – Кесарево, си купих къща. Направих си огромна пещ. И в нея мятам предимно ярета. Правя ги с ориз и специални подправки. Да знаете, всичко в пещ е вкусно. Бавно става, ама си струва.

От пилешките ястия любимо ми е фрикасето. Обичам и супите, ама по-гъстичките. С фиде или с ориз. Да има и много подправки.

От постните ястия често си правя миш-маш. Любимата ми постна чорба е боб чорбата в гърне с люто и джоджен.

Рибата е друга страница от моята кулинарна история. Аз съм и рибар, и ловец. Хващал съм 75 кг сом на Тунджа и 80 кг на Янтра. За мен кулинарно значение имат сомът, бялата риба и щуката. Тя става за плакия идеално. От шарановите обичам само диваците по реките. Хибридите нямат вкус. Хубаво е рибената чорба да е от няколко вида риба, хищник и мирна.

От ловните ми излети най-често съм удрял заек. Дивечовото месо може да бъде много вкусно, но му трябва специфична обработка. Първо десетина часа се кисне във вода. После 24 часа прекарва в марината с много целина, морков, бяло вино. Обичам заека в гювече с много зеленчуци. Месото първо се запечатва на тиган и после се задушава в гювеч за около 3 часа.

Както вече казах, обичам сръбската кухня. Голям приятел съм с майстор Миро. Той прави един страшен боб. Първо го вари, после го пече. Ама покрай него забравих за скарата. А неговата скара е ненадмината. Мога само да се уча. Защото човек трябва да се усъвършенства постоянно. Във В.Търново фирма “Поликомерс”, в която съм технически директор стопанисваме една кръчма “Хайдушка среща”. Там готвач е Ангел Тодоринов. От него много се уча. Пък и аз влизам в кухнята от време на време да се пробвам.

Но макар и във В.Търново, моето сърце винаги ще си остане с приятелите в Разград, с които започнах в спорта. И винаги ще се връщам тук. Искам да поздравя с новата година Музафер Мустан, Иван Илиев, Али Салиев, Юмер Фикриев и да ги уверя, че не съм ги забравил.


06_02_2009_zekata1.jpgДиана СЛАВОВА, стопанка на “Кръчма за приятели”: Навремето проядох шкембе чорба благодарение на Емо Жеков

Докато беше в Разград, бяхме комшии. Гледах телевизионната му изява при Кеворк Кеворкян. Разговорът стига до кулинарните му уклони. Аз си го знам какъв е чревоугодник и майстор в кухнята и чакам сакралния въпрос на водещия: “Какво е любимото ви ястие?”. И Емо изръсва ни в клин ни в ръкав “постен гювеч”. Щях да падна. Като знам как се готви в тях в голямата тава зеле с много месо…

А за неговата шкембе чорба мога да разказвам много. Той ме научи да ям такова нещо. Но и досега не мога да хапна ничия друга, освен неговата. Но нека той си каже рецептата.


Както рече Диана Славова, аз я научих да яде шкембе чорба. Ето една моя рецепта: Първото важно нещо е шкембето да е българско. Може да не е съвсем чисто, ама си е вкусно. И трябва да го има дамара. Общо излиза някъде около кило. Сварявам шкембето за около 2.5 часа с глава лук срязана на четири и един морков. Това отнема миризмата. Нарязва се на по-едричко. Така обичам аз. Маха се от бульона лука, а моркова се пасира и се вкарва отново вътре заедно с късчетата шкембе. Прибавя се 200 милилитра прясно мляко. Това ври още 20 минути. В сгорещен тиган се запържва брашно с малко червен пипер за цвят, люто и кисело, който обича. Преди да се свали от огъня, в тенджерата се прибавя бучка чисто масло. Така се постига и нужната гъстота и блажност.

 

Сергей ДОЧЕВ