Търсене

Начало Интервю Трето поколение лекар се върна да работи в родния си град
Трето поколение лекар се върна да работи в родния си град
03 August 2018

 

Д-р Ангел Русанов завършва Медицинския университет във Варна, след което специализира кардиология в CБАЛK „Медика Кор“ – Русе. През 2016 година придобива специалност и работи в отделението по инвазивна кардиология на русенската болница и в ДКЦ-2 в дунавския град.


03_08_2018_kardiolog.jpg

Той е трето поколение лекар в семейния род, неговият дядо д-р Ангел Русанов е бил изпълнителен директор на разградската болница, баща му д-р Румен Русанов е специалист по вътрешни болести и хематология, а сестра му д-р Любомира Русанова е специалист по клинична лаборатория . Като наследник на известния лекарски род, д-р Русанов се връща в родния Разград, където отваря кардиологичен кабинет и предлага на пациентите професионална медицинска помощ и използва модерна високотехнологична апаратура. Подробности за един от най-големите бичове на съвременния човек – сърдечносъдовите заболявания, предпоставките за тяхното развитие и необходимостта от превенция, разказва д-р Русанов в интервю за „Екип 7“.


Д-р Русанов, защо решихте да се върнете в Разград, след като сте работили в голяма болница в Русе?

Поводът да се върна в родния ми град е личен, родиха ми се близначета, затова реших да практикувам в Разград. Близките и роднините ми са тук, градът е тих, спокоен и изключително подходящ за отглеждане на деца. В същото време искам да приложа знанията и уменията, които съм придобил в областта на кардиологията и да предоставя на хората качествена медицинска помощ.


Според статистиката, две трети от българите страдат от сърдечносъдови болести, кои са предпоставките и рисковите фактори за тяхното развитие?

Рисковите фактори за поява на сърдечносъдовите заболявания могат да бъдат разделени на две основни групи, коригируеми и некоригируеми. Към първата група спадат артериалната хипертония, повишените нива на холестерола, наднорменото тегло, обездвижването, прекомерната консумация на сол, злоупотребата с алкохол, диабет, емоционалния стрес, тоест това са фактори върху които може да се въздейства било то чрез медикаменти или промяна стила на живот. Установено е, че извършването на поне 150 минутна умерена физическа активност седмично ще намали с около 30% риска от развитие на коронарна болест. Към факторите, които не мога да се променят, са наследствената обремененост, възрастта и пола. Проблемът е, че липсва адекватна и навременна профилактика, пациентите не обръщат достатъчно внимание на здравословното си състояние и започват да търсят лекарска помощ, когато настъпят усложнения.


Вярно ли е, че мъжете са по-предразположени към сърдечни заболявания?

По принцип – да, до определена възраст. До настъпване на менопаузата жените са защитени от женските полови хормони и затова до настъпване на климактериума мъжката смъртност от ССЗ изпреварва женската, но след това нещата се обръщат. Мъжете са малко по склонни да неглижират здравословните си проблеми, твърде късно се обръщат за медицинска помощ и когато това стане най често е при вече възникнали усложнения.


Кои са групите, изложени на най-голям риск от заболяване на сърдечносъдовата система?

Както споменах в началото на разговора, в рисковите групи попадат пушачите, хора с наднормено тегло, които имат повишен холестерол, артериална хипертония и диабет.

Заради нездравословния начин на живот, вредни хранителни навици, ниска двигателна активност, от сърдечносъдови заболявания страдат все повече млади хора. Един от най-младите ми пациенти с инфаркт на миокарда беше на 20 години и проблемът при него беше предизвикан от употреба на стероиди. Сещам се за друг случай за 26-годишен мъж от Силистра с инфаркт, който по време на работа получава болка в гърдите. При него ключовите фактори за развитие на заболяването бяха фамилната обремененост, пушенето и наднорменото тегло.

След преживяно сърдечносъдово заболяване е задължително да се поддържа холестеролът в референтни граници, да се регулира кръвното налягане, за диабетиците оптимален контрол на кръвна захар и да се отстранят останалите рисковите фактори, ако има такива.

Много пациенти постигат резултати и без медикаментозно лечение, когато променят стила си на живот – започнат да спортуват, свалят излишните килограми, спрат цигарите, ограничат честата употреба на алкохол, престанат да консумират солени и мазни храни. Твърде често тези мерки се предприемат, когато хората прекарат инфаркт и промяната се оказва единствената им алтернатива за нормален живот.


Пациенти с какви заболявания се обръщат най-често към Вас?

Най-често това са хипертоници, пациенти със сърдечна недостатъчност и пациенти, преживели инфаркт на миокарда, които подлежат на задължително проследяване от кардиолог. При консултациите наблюдавам състоянието на пациентите, имат ли оплаквания, необходимо ли е да се коригира медикаментозното лечение.

След инфаркт повечето хора развиват сърдечна недостатъчност, започват по-лесно да се изморяват, затрудняват се в извършването на нормални ежедневни дейности.

Насърчавам пациентите да започнат да се грижат за собственото си здраве, на мен като лекар ми е най-лесно да се напиша една рецепта, но за цялостна промяна в навиците и начина на живот е нужна воля и ежедневни стъпки.


Какви специализирани медицински изследвания извършвате като кардиолог и работите ли със здравна каса?

Да, имам сключен договор с Районната здравноосигурителна каса в Разград. Извършвам

ехокардиография, при която се вижда структурата на сърцето и дава информация за нарушения в работата на сърдечния мускул.

Предлагам на пациентите извършване на Холтер-ЕКГ и Холтер за проследяване на артериално налягане. Холтер-ЕКГ представлява устройство, което прави постоянен запис на електрическата активност на сърцето. Обикновено се носи за 24 часа и по-рядко за 48часа. Устройството се поставя и сваля в лекарския кабинет, като през останалото време извършвате обичайните си активности. След това при анализа на резултатите се вижда дали са настъпили проблеми в работата на сърцето и при нужда се назначават допълнителни изследвания и лечение.


Когато идват на консултация при Вас пациентите, трябва ли да носят изследвания?

Да, препоръчително е да имат кръвна картина с показатели за бъбречната функция, холестерола, триглицеридите, като цяло това е базовият панел. След прегледа мога да се назначат и допълнителни изследвания.


Има ли признаци, които показват, че е време да потърсим кардиолог?

Болка в гърдите, неравномерен пулс , недостиг на въздух са алармиращи признаци, при които трябва да се потърси лекарска помощ. Препоръчително е като превантивна мярка веднъж годишно да се прави измерване на артериално налягане и кардиограма.

Всеки, който иска да бъде здрав, трябва да води по-активен начин на живот, да избягва солени и мазни храни, да спре цигарите и доколкото е възможно да ограничи стреса. Когато човек полага ежедневни грижи за себе си, вероятността да стигне до лекарския кабинет в пъти намалява.


Антония КИРИЛОВА