За възрастните ни съграждани Разградският театър някога /заедно с двете ни кина и Симфоничния оркестър/ беше единственото място, където хората ходеха като на празник с новите си дрехи и цветя за любимите си артисти.

Такива бяха, дето се вика, времената! Хем нямаше по двете български телевизии нито турски, нито индийски, нито бразилски сериали /„Робинята Изаура“ и „Фортуната и Хасинта“ се появиха чак през 1985-86 г./, но хем пък имаше абсолютно запазените за партийните и окръжните другари 6-ти и 7-ми ред в салона, без които спектакълът не можеше да започне и при пристигането им бяха аплодирани… Както и да е!

Пак за тия времена сред възрастните ни съграждани има спорове - кога театърът ни е бил най-престижен и качествен. По-старите казват, че това е било при директора Иван Зоин, по-младите си спомнят Станьо Михайлов и особено Ангел Геров, а още по-младите - Христо Минчев, но това са вътрешни спорове. Истината, че един от най-престижните провинциални театри в страната по онова време беше именно Разградският и това можеше да се види и разбере на ежегодните конкурси за стажант-артисти, на които идваха „кандидати за славата“ таланти, красавци и красавици от цялата страна. Само мимоходом ще споменем, че популярната все още в Разград Радка Кузманова /Спасова/ от Смолян така започна при нас и после беше директор на Разградския театър и на театрите във Варна и Шумен… Нашият съгражданин Петър Петров и до днес е директор на Търговищкия театър… Красавицата Красимира Игнатова игра основна роля във филма „Кладенец“ и даже беше съпруга по едно време на популярния Любомир Киселички. Режисьорите Владимир Николов /от Пороище/ и Румен Велев /от Разград/, също започнаха като стажанти, после завършиха ВИТИЗ и Владо, освен режисьор, бе директор на Русенския куклен театър, Драматичния театър в Пазарджик и преподавател в Пловдивския университет, а Румен - щатен режисьор в Разград и в Бургаския театър… Можем да изброяваме и още, като например Пешо Мустака /Петър Петров/, Валентин Траянов, Сашо Божанов, Марияна Бранкованова, Тенко Кунев и други, които всички познаваме, но не е необходимо - който помни тия времена, знае за какво става въпрос, а който не ги помни – няма да ни разбере!...

Долу-горе за тия неща си говорихме с нашия гост Димитър Варадинов, участник в новата премиера на Разградския театър - комедията „Слънчевите момчета“ от Пьотр Кшемински, постановка на популярния режисьор Андрей Калудов, в която той си партнира с Павел Поппандов в ролите на двама позастарели комедийни артисти. Да говорим за Поппандов е излишно, но за нашия приятел Варадинов все пак трябва да кажем нещо по-конкретно.

Роден е той на 21 юли 1952 г. в София. Започва театралната си кариера в Кюстендилския театър като стажант-артист, но когато чува за конкурса в Разград, веднага преминава стотиците километри и не сбърка. Три сезона беше при нас, от 1978 /при директора Гаврил Маслев/ до 1981 г./при Станьо Михайлов/. За стажант имаше завиден успех в нашия град! Още през първата си година игра една от основните роли в „Избор по вариантната система“ на Кольо Георгиев – Дочо Десподов, после пак беше сред основните герои в „По-големият син“ на Александър Вампилов - Вася Кадимов, игра в „Ха, да видим кой кого?“ на Иванка Милева – Даковска, Влахо в „ Дундо Марое“ на Марин Држич, Дуобалик в „Как Румцайс стана разбойник“ на Вацлав Четвертеки пр. Но тава, да кажем, е статистика, а читателите днес повече се вълнуват от по-пикантни подробности и ето им една такава. В театъра сред другите красавици Татяна Радева, Красимира Игнатова, Анастасия Кърова, Елена Страшимирова, Елена Андреева, Йорданка Попмилачкова и пр. се появи и едно красиво и миловидно момиченце на име Божана Богданова от Варна, далеч от агресивната хубост на колежките си и на! ….Любов!

Ожениха се двамата в Разград с Варадинов и после Божана замина заедно с него /вече като Варадинова/ в Кърджали. Така и те се наредиха сред разградските театрални семейни двойки, като Петър Слабаков-Стефка Стефанова, Иван Кондов–Милка Томова, Иван Гайдарджиев – Цеца Новакова, Емил Пенчев–Станка Пенчева /з.а./, Иванка и Петьо Драганчеви, Радка Кузманова и Спас, Васил Господинов и Крася, Йорданка Попмилачкова и Стьопата, Сашо Божанов и Светла, Марияна Спасова и Бранкованов, Дочка Братованова и Енчо Дечков, та чак до з.а. Ангел Геров и Юлия...

Това го казваме само, за да се знае, че по онова време в театъра ни имаше вопиюща „семейственост“, но Божана и Димитър Варадинови я пренесоха нея и в Кърджалийския театър и около цели 38 години бяха неизменно заедно там – той като пръв и основен актьор, носител на наградата „Дионисий“ – за най-добър актьор на театрите от Южна България /през 1994 г./, тя в неговата сянка, но винаги с него.

Варадинов завърши после НАТФИЗ, което е чисто формален акт, тъй като вече имаше актьорско звание и признанието на публиката. Днес е пенсионер и вече живее и в Кърджали, и в родния си град София, а съпругата му още е в състава на Кърджалийския театър.

Останалото нека да си го преценяват зрителите, които са го гледали на 10 май на премиерата на „Слънчевите момчета“, която е нещо като познатите ни филми „Сърдити старчета“ – пълна със смях, но и с тъжен хумор! От срещата ни с него в Разград с изненада констатирахме, че въпреки изминалите десетилетия, той все още е помнен от остарялото вече някогашно разградско театрално поколение….

Заради това и написахме настоящите редове! Ще добавим само, че беше голям приятел с известния ни художник, карикатурист и плакатист Велко Велков, който в ония години за пръв път се реализира и като сценограф в постановките „Съкровището на Силвестър“, „Дунсо Марое“ и „Как Румцайс стана разбойник“…

Дулинко ДУЛЕВ

Димитър Варадинов в „Избор по вариантната система“ и в „По-големият син“, заедно с големия актьор Васил Кирков.