Наскоро на книжния разградски пазар излезе „историйца“ /така я нарича авторът й Дулинко Дулев/, озаглавена „Разградска театрална история – спомени, личности и събития“. Прелюбопитно четиво! За това книжле, с достойнства на научен труд, в похвалното си слово в предговора дългогодишният драматург на Русенския театър Крум Гергицов пише: „Когато четях ръкописа, имах усещането, че историята е написана буквално на един дъх“, въпреки че тя е плод на дългогодишен събирателски труд, съчетан с личностни преживявания.

Факт е обаче, че тази книга се чете на един дъх и читателят е обогатен с познания не само за разградското театрално дело, но и за българския театър, защото на сцената в Разград в различни времена са работили или гастролирали най-големите театрали – артисти, режисьори, сценаристи на нашата страна.

Ще направя един паралел с наложилите се на Запад и Америка джобни формати на произведения от златния фонд на световната литература, като „Клетниците“, „Война и мир“ и ред други. Дулинковата книжка е джобен формат на „Антология на българския театър“.

Писал съм някога с любов за творчеството на Дульо и впечатляващите му попадения в мерената реч, за бунтарството му /речи го направо дисидентство/. Радвам се, че в посланието, което ми написа в книгата си, ме приближи в своя приятелски кръг.

Освен здраве /от което се нуждае/, пожелавам новата му книга да се нарича „поредна“, а не „последна“.

Росен ЛИЦОВ