Наскоро на книжния
разградски пазар излезе „историйца“
/така я нарича авторът й Дулинко Дулев/,
озаглавена „Разградска театрална
история – спомени, личности и събития“.
Прелюбопитно четиво! За това книжле, с
достойнства на научен труд, в похвалното
си слово в предговора дългогодишният
драматург на Русенския
театър Крум Гергицов пише: „Когато
четях ръкописа, имах усещането, че
историята е написана буквално на един
дъх“, въпреки че тя е плод на дългогодишен
събирателски труд, съчетан с личностни
преживявания.
 Факт е обаче, че тази
книга се чете на един дъх и читателят е
обогатен с познания не само за разградското
театрално дело, но и за българския
театър, защото на сцената в Разград в
различни времена са работили или
гастролирали най-големите театрали –
артисти, режисьори, сценаристи на нашата
страна.
Ще направя един паралел
с наложилите се на Запад и Америка джобни
формати на произведения от златния фонд
на световната литература, като
„Клетниците“, „Война и мир“ и ред
други. Дулинковата книжка е джобен
формат на „Антология на българския
театър“.
Писал съм някога с любов
за творчеството на Дульо и впечатляващите
му попадения в мерената реч, за бунтарството
му /речи го направо дисидентство/. Радвам
се, че в посланието, което ми написа в
книгата си, ме приближи в своя приятелски
кръг.
Освен здраве /от което
се нуждае/, пожелавам новата му книга
да се нарича „поредна“, а не „последна“.
Росен ЛИЦОВ
|