Търсене

Начало Новини Сирак не означава безнадежден
Сирак не означава безнадежден
04 February 2008
 

Дом „Лудогорие" в Исперих за деца, лишени от родителска грижа, е структуриран като „Коджакафалията" в Бургас, станал скандално известен с филма „Баклава". Тук децата спят, почиват и се хранят. За своето образование те разчитат на учебните заведения в общинския център.

 

04_02_2008_sirak.jpg Обитателите на приюта надхвърлят 74, колкото е реалният му капацитет. Свободни места няма. Всички са от региона, от околните нам градове и села сираци и полусираци. Попаднали са в Исперих заради смърт или болест на близък, заради недоимък или нищета.
Една значителна част от децата тук пристигат от дома в Осенец, нямат си близки, майки и бащи. Откакто се помнят, са живели в приюти. Някои искат да научат кои са биологичните им родители, за други това вече няма значение.
В „Лудогорие" има и момчета, и момичета от пет до двадесет години. За да може за тях да се създадат сравнително добри условия за живот, те са разделени на групи по възраст и социален статус. Всяка група сумарно надхвърля двадесет човека, които си разполагат с обособени спални помещения, трапезария, дневна стая с мека мебел и телевизор. Малките ходят под строй в близката забавачка, големите - посещават училище. Режимът е относително свободен.
Относително, защото храната се сервира в определени часове, а щом стане 21, входната врата се заключва.
Корелацията за правилата и изключенията важи и тук. Всяко нормално семейство с тийнейджър знае, че трудничко се задържа вкъщи младежката буйна кръв особено петък вечер. А в Исперих не са деспоти - позволяват час-два закъснение на големите ученици заради приятелски купони и веселби.
Купоните навън обаче са рядкост. По причини, тук децата са бедни. Бедността е фактор, който принуждава някои от обитателите на дома да изкарват пари „по недобър начин".
360 000 лева е годишната издръжка на приюта. Парите така трябва да се разчетат, че от тях да има заплати за 28-членния персонал, да има за храна, за консумативи, за дрехи, за учебници, за обувки, за оборудване...


С „джобни" децата не разполагат.
Държавата дава по три лева месечна стипендия на хлапетата до осми клас и по шест лева на батковците и каките. Което значи, че не дава нищо. Тук децата нямат привилегията да се нахранят сутрин, а към 10-11 часа да могат да подложат с вафла, кифла или чипс.
Големите ученици хапват преди училище полагащата им се закуска, а до към 14 часа, когато често приключва последният им учебен час, стоят гладни. Обядват чак като се върнат в дома. Същото се случва и с по-малките, с тази разлика, че те приключват училище по-рано.
„Чувствам се кофти, когато моите съученици ходят до лавката, а аз стоя настрана. Но вече съм свикнала с това", споделя 16-годишната Богомила от Варна. Заварихме девойчето във всекидневната стая да гледа поп-фолк телевизионен канал. То е тук от 9-годишно „поради финансови причини". Допълва, че баща му му изпраща пари, „когато има". Разбираме, че това не се чувства никак често.
Въпреки безпаричието си, момичето със символно име е категорично, че не би направило нищо, което да урони престижа и достойнството му. И давало „съвети на своите приятелки". „Искам един ден да създам семейство, не такова, каквото имам аз", допълва Богомила.


За свои си семейства мечтаят повечето големи младежи и девойки тук. Но мечтаят плахо и химерно. Животът им показва, че по-скоро мултиплицират модел на поведение, който преповтаря техните собствени съдби. Разбрахме, че бивша обитателка на дома е изоставила своето отроче в институция, малко след като то е проплакало на гръдта й. Друга девойка пък е заживяла със свой приятел, но няма усещане за семейни взаимоотношения с него.
Липсата на семейна среда се отразява, вече четири деца от приюта не са успели да се впишат в атмосферата на своите осиновители и са предпочели да се завърнат в дома, разказва директорката Звездица Пенева. Ако усещането за семейство е живо при децата, които си имат такова, то малчуганите, прехвърляни от приют в приют, го нямат въобще. Децата с близки си ги посещават в събота и неделя, другите си стоят постоянно в „Лудогорие".
Пенева е категорична, че няма проблеми с поверениците си, по-скоро има дребни, обичайни и присъщи за всяко едно семейство проблеми - закъснели деца, просрочили зададения вечерен час, дребни кавги или незначителни недоразумения.


Домът е пред задънена улица в решаването на сложен проблемен казус. В него е настанено момиче със сериозни психични заболявания. Майка му е починала, а баща му е на гурбет. 13-годишната девойка често става доброволна сексуална жертва на възрастни мъже и срещу „услуги" получава дребни пари. Диагнозата на детето показва, че то не трябва да остава в Исперих. В същото време обаче в България липсва институция, която да подслонява лишени от родителска грижа психично нездрави деца. Затова в „Лудогорие" си я гледат. Колкото могат.
Като цяло обитателите на дома са прилежни и разбрани. Преди около осем години, ако нещо лошо от субективен характер е сполитало Исперих, полицейски коли заграждали сградата и по презумпция търсели виновен именно там. Напоследък обаче нещата са променени - обществото започва да приема малчуганите и да ги толерира. Нито едно от децата тук не е регистрирано в педагогическа стая.


Всъщност генералната промяна и приемането на дома от обществото става бавно след 2000-та година. Дотогава той е по-скоро със статут на интернат. Децата живеят и учат на едно място, а така рядко има се налага да имат досег с външния свят, въпреки че са на пъпа на града. В момента, в който са постъпили в масовите училища, става ясно, че лишените от родителски грижи не са по-лоши от другите.
Сякаш напук на липсата на семейства и окриляност, обитателите на приюта се показват силни и оправни. 18-годишният Митко е в Исперих отдавна и е хванал юздите на собствения си живот здраво. Освен че учи, младият мъж работи в автосервиз. Изкараните там пари му дават възможност да се чувства пълноценен - може да си позволи да има GSM, да си купи телевизор и дрехи по собствен вкус. Колега му е Бейнур, също от дома, негов набор. Тази година двете момчета са абитуриенти. След няколко месеца адаптивен период в защитеното жилище, те най-вероятно ще хванат пътя към големия град.

По правило, малко са обитателите на дома, които остават в Исперих. Когато навършат пълнолетие, те търсят препитание в София, Варна или Бургас. Политиката на приюта е такава, че той се стреми да даде максимална подготовка на децата да живеят навън. Повечето от младежите имат някакъв занаят, добит в професионални паралелки или допълнителни курсове, с което могат да са конкурентни на пазара на труда. Има и такива, които успешно учат във висши учебни заведения.

Независимо от несгодите и безпаричието, децата тук не са озлобени и агресивни.
Знаят, че не мога да се глезят или отчайват. И че успехът им зависи от самите тях. Ако работят, докато учат, ще имат „джобни". Ако хленчат, първо ще хабят излишна енергия и второ - няма кой да ги чуе.
Сериозен фактор в живота на дома е неговата проектна инициатива. Последният голям проект тук е финансиран от ФАР. Всеки, който е писал разработки пред ФАР, знае колко е трудно те да минат ситото. Освен защитеното жилище в комплекса, тук се подготвя дневен център за работа със семейства и деца, напуснали приюта и семейно консултиране.


В Исперих не се притесняват от проверки и ревизии. Живеят със самочувствието, че се справят с предизвикателствата, а социалният сектор в региона потвърждава тази дума.
Само преди няколко години персоналът на „Лудогорие" бе на гости в Бургас да обучава своите колеги от „Коджакафалията". Последният скандал там показа, че в морския град просто не са били добри ученици.


Галина МАРИНОВА