Търсене

Начало Политика Българи и турци: „Само да не ни разбутват отгоре!“
Българи и турци: „Само да не ни разбутват отгоре!“
08 February 2016

Доскоро тука „ДОЛУ“, което е противоположното на онова там „ОТГОРЕ“ (БАН, МОН, „висши“ чиновници и политици), понятието „турско робство“ наистина не будеше приятни чувства нито сред българи, нито сред турци, но се приемаше като част от реалността на общото им минало. И когато обективно се опитвах да проуча днешната реалност, установих, че представите за робството (а не за владичеството!) оказват все по-малко влияние върху отношенията между българи и турци.


08_02_2016_vesko-iordanov-3.jpgВеселин Йорданов е журналист и краевед. Родом от Опака, Поповско, дълги години е работил в различни регионални издания в Североизточна България. Последно беше отговорен секретар на вестника във Велики Преслав. Проявява особен интерес към народопсихологията на българите, както и към взаимоотношенията между различните етноси и етнографски групи. Данните, които днес публикуваме, са от негово изследване, които предстои да излезе в книга. Става дума за отношенията към местните турци от страна основно на българите, както и от представители на ромите, а също и за това как българите оценяват своята общност, сравнявайки я с турския етнос.

08_02_2016_graf_1.jpgЗатова със съвсем слаби опасения, но с голямо раздразнение, възприех тези дни две злополучни и посредствени отворени писма – едното на „плеяда“ отчайващи ме като българин историци от БАН, другото на някой си Мустафа от Кърджали.

Още по-силно дразнят и ни поставят в неудобно положение антитурските писания в интернет на „смели“ наши сънародници кухненски пишман-патриоти, които се смятат за пример на останалите 90 или 99% от българите.

Отхвърляне на израза „турско робство“ от посредствени според мене историци; реакцията на неособено умни и добронамерени турци (примерът от Кърджали); ксенофобската реакция на още по-глупави и недобросъвестни „ербап“ българи – тези причини ме подтикнаха да споделя неколкогодишните си наблюдения (за моя книга) върху междуетническите отношения в нашите смесени райони. Българо-турската част на тези отношения е изразена в резултатите на последователно проведени от мене анкети (сондажи) в общините Шумен, Търговище, Попово и съвсем наскоро в Разград.

Преди да се е появил там ГОРЕ излишният спор „робство-владичество“, написаното (в още неизлязлата книга) през декември 2015 г. за мненията тука ДОЛУ, в Разград, какви са нашите турци е следното.


„Макар и проведен години по-късно (2014-2015), социологическият сондаж в община Разград само потвърди изреченото и отбелязаното в Шумен, Търговище и Попово за нашите, т.е. за българските турци. Тенденцията турците да се изказват по-освободено и по-критично за себе си се беше запазила и особено отчетливо изпъкна в Разград. Близо една трета от анкетираните там турци дадоха за общността си смесени, а не само положителни оценки, както биваше 5-10 години по-рано в Шумен. Имаше и една негативна. Просто не ги обичам аз амуджите – каза през ноември 2015 г. 57-годишна туркиня от Разград. Никой не изказа по-дълга от тази „изчерпателна” негативна (авто)характеристика. Нямаше кървави ятагани, поробители, пет века…

Общо лошите мнения за турците се оказаха около 14%; без тези на турците, а дадени само от българи и цигани – 15%; само от българите в общината – 11%.

Покрай раздразненията и опасенията, топлото, сърдечното, уважителното отношение на българите от община Разград към нашите турци беше показано даже и чрез изразени смесени (с плюсове и минуси) оценки. Изказаха се и по-откровени самооценки: работливи и издържливи сме, бяхме по-добри, има още добри, но вече повечето сме лоши, станахме алчни и завистливи (вероятно от тактичност не каза „алчни и завистливи като българите“ този 61-годишен турчин); ние сме по-единни, по-честни, по-трудолюбиви и по-прями от българите, но напоследък ме притесняват и лоши наши черти (41-годишна туркиня); добри хора са, ама все повече тарикати (54-годишен циганин); търпят една партия, но вече се отдръпват от нея. Вече сме по-образовани, по-културни, все така работливи и честни, но заблуждавани и използвани от нечестни политици (45-годишен разградски турчин, който от години работи в София); вече сме други – и по-способни, и по-възпитани и образовани, но и по-алчни, нечестни, завистливи (турчин на 63 г.); мнението ми е хубаво, само че е имало и пак има и лоши между нас (туркиня на 60 г.); добри, уважителни, трудолюбиви и глупави като нас (българка на 45 г.); работливи и услужливи, но последните години нашите турци са с дразнещо високо самочувствие. В Турция са по-уважителни, по-възпитани и културни (33-годишен българин)…

От всички участвали в анкетата 75 пълнолетни от община Разград близо една четвърт (към 24%) дадоха смесени оценки за турците; само сред българите и циганите такива оценки изчислих на 23%; изразените само от българите – около 21%.

От всички участвали в разградската анкета през 2014-а и 2015 г. 62 на сто изказаха положителни оценки за турците ни. Дадените само от българите и циганите позитивните оценки се оказаха приблизително също 62%, а само измежду българите изпъкна доста по-висок процент на одобрение – 68.

Работливи, добри, услужливи, отзивчиви - такива характеристики за нашите турци дадоха доста от анкетираните в Разград. Но такива мнения от страна на българите не са нещо ново, нещо странно или нещо изолирано в тази община. Чували сме ги и ги чуваме май навсякъде в България. Хубави колежки туркини имам в работата, както и сърдечни комшии, каза 53-годишна българка. Сега нашето турско население се доближава по темперамент и добродетели до старите наши българи – турците са по-учтиви, по-толерантни, по-скромни, по-непретенциозни, по-гостоприемни, по-работливи и по-честни. Но ми се струва, че и при тях съревнователният дух прераства в завист както при нас (българка на 77 г.); комшулукът с турците е по-добър, прави те по-сигурен, може да се разчита на тях, те са със силно развито чувство за благодарност (българин на 89 г.); добри и сърдечни хора, работни и честни, но политиците ги манипулират (58-годишен българин); добродушни, добронамерени, сърдечни, но да не ги настъпиш (българка на 65 г.); сплотени, учтиви, услужливи, по-човечни от нас, но им мътят главите (27-годишен българин); симпатични, приятно странни, кадърни, но политическото им поведение ни кара да сме нащрек (българин на 24 г.); работата не ги плаши – яко работят, не се глезят. И държат на думата си, честни са (42-годишен циганин); способни и добронамерени на битово ниво, вече осъвременени, но ме плаши сляпата им вяра в политически лидери (българка на 38 г.); и турците ни са добри, и циганите ни, стига да им се осигурява достойно съществуване (75-годишен мъж). Помагат! Помагат даже без да ги молиш – добри хора (българка на 54 г.); имаме се с турците, тъй казваха и родителите ми – имаме се (българин на 71 г.); ний тука с турците се разбираме – с убедително спокойствие и малко развълнувано изрече българин на средна възраст. И допълни: хубавото е, че и те казват същото – ний с българите се разбираме. Само да не ни разбутат отгоре!“...


Само да не ни разбутат ОТГОРЕ! Сегашният такъв вероятно непреднамерен опит в София на хора с чиновническо мислене буди само раздразнение.

 

 

 

08_02_2016_graf_2.jpgМного от разградските българи уважават съгражданите си турци повече, отколкото своята общност


Всичките сме хубави хора, живеем в разбирателство, ама са ни лоши големците – казва в анкета 65-годишен турчин * Станахме мързеливи, крадливи и завистливи – смята 73-годишна българка от Разград


В община Разград през лятото на 2014-а и есента на следващата година с въпросите „Какви са нашите турци?“ и „Какви са българите?“ събрах мненията на 45 българи, 22 турци и 8 цигани.

Половината (51%) от всички тях се изказаха общо-взето положително за качествата и поведението на обикновените българи, докато само сред разградските българи позитивната им самооценка се оказа по-ниска – около 45 на сто. И в този ярко изразен център на толерантност и взаимно разбирателство над три четвърти от турците охарактеризираха българите с хубави изрази: харесвам българите, моят кръстник е българин (65-годишен турчин); българите са хубави и уважителни, самата аз се смятам за капанка (57-годишна туркиня, преселена от с. Топчии!?); хубава нация сме, ние сме едно цяло, харесва ми отношението на българите (61-годишен турчин, произхождащ от Завет); съвременните българи сме разединени и смутени, но добри и работливи. Аз вярвам в нашето добро бъдеще (жена на 77 г.); не съм видял лошо от българите (циганин на 54 г.); българинът не е лош, но сега е без самочувствие, без пари, без възможности за реализация, но със съхранени ценности. Той не вярва в държавата, но има потенциал, потенциалът са младите (българин на 58 г.); лоша е държавата, не народът. Днес никой на нищо не вярва, няма ред, пада българският дух. Българите сме обезверени, но морално запазени, работливи, способни, толерантни, добри. И жилави – пак ще се издигнем (74-годишна българка); топли и сърдечни, гостоприемни, трудолюбиви, устойчиви сме (24-годишен българин); не обикновените българи, държавата ни е лоша (българка на 71 г.); разбрани и културни хора, добри съседи, живеем заедно в разбирателство и взаимопомощ, лоши са ни големците – 65-годишен турчин); България – криворазбраната цивилизация с неразбираемата демокрация. С тихи, скромни, непретенциозни, издържливи и добри хора – българи и турци. Българите и турците са хубави, лошото им е, че търпят управниците (45-годишен турчин, който от години живее в София и който също се самоопредели като капанец – вероятно за да изтъкне принадлежност към региона).

В Разград и около града обща смесена оценка за българите дадоха 39%, само от българите – 43%. Ето някои от тях: българите са трудолюбиви, услужливи, толерантни, но завистливи (41-годишна туркиня); работливи сме, ама блъскаме като глухи петли. Добри, но и завистливи (45-годишна българка от Дряновец); дойде по-прагматично поколение – преди работехме за идеята, сега само за пари, няма преданост към България. Оправданието е, че тука няма работа за българите (89-годишен българин от Осенец); не сме крадливи, има буйни, има плашливи, младите ни са разглезени, не им се работи (българка на 65 г.); работливи и честни сме, но объркани, прекалено търпеливи, свити, разединени (българин на 27 г.); старите не, но младите българи са мързеливи (20-годишна туркиня); прекалено сме търпеливи, като овце (30-годишен българин); не ги деля – познавам два вида хора – добри и лоши (63-годишен турчин).

Приблизително всеки десети анкетиран изрази лошо виждане за българите, а като лоши се самоописаха към 12 на сто от етническите българи: Българите са загубени хора, вече 25 г. забатачват държавата. Интелигенцията им е от ашлаци (циганин на 76 г.); мързеливи и безпарични сме (30-годишен българин); крадем, не работим, мърморим, но не се надигаме. Без национална цел сме, без дух, без самочувствие (32-годишна българка); станахме лоши, алчни, мързеливи, бездушни и апатични (56-годишен българин); мързеливи, завистливи, крадливи сме, в селата още работят, а и по-честни са, в града се шири алчност и непочтеност (българка на 73 г. от Разград).

Какво показва сравнението с другото питане в Разград – какви са нашите турци? И тъй, 12 на сто от разградските българи оценяват негативно характера и поведението на съплеменниците си, а 11 на сто имат негативно мнение за тукашните турци. Същевременно 45% от българите се изказват положително за облика на собствената си етническа общност, докато цели 68 на сто пак само от българите почти възторжено дават хубави оценки на турците, с които дават пример за трайно и спокойно съжителство. Социологическите сондажи разкриват (и графиката подсказва), че така е и в смесените общини Шумен, Търговище, Попово, а вероятно и в цяла България.


Веселин ЙОРДАНОВ