Търсене

Начало Политика Изгубените бастиони – предупреждение или началото на края на ДПС в областта?
Изгубените бастиони – предупреждение или началото на края на ДПС в областта?
09 December 2015

 

Тежка плесница получи от гласоподавателите си в Разградска област Движението за права и свободи на отминалите местни избори. Макар че от претърпяната загуба мина повече от месец, темата все още е актуална и още дълго ще бъде такава. Защото размерите й бяха с такъв мащаб, че няма да е пресилено, ако бъде тълкувана и като началото на края на ДПС тук.

Основания за това дават два много съществени факта. На първо място това е политическата география на краха – Разградска област години наред беше определяна като един от бастионите на Движението и превземането й е равносилно на постигането на военна капитулация.

Втората, но не по значение важна символика, е от кого претърпя поражение в крепостта си партията на Местан, а именно от бивши съратници. Да те бият довчерашни „свои“ не само боли, но е и много опасно, защото познават отлично и оръжията, и тактиките ти. Още по-опасно става, когато имат личен мотив да те поставят на колене – такъв категорично бе случаят с изключения от партията Гюнай Хюсмен. В Исперихско той тръгна на своеобразен кръстоносен поход, а в него на своя страна привлече не само вечните опоненти на ДПС, но и достатъчно хора от редиците на Движението.

Така той отпуши един процес, който години наред партията, нарекла себе си „Движение за права и свободи“, успяваше да потуши сред хората си, всявайки страх – Хюсмен им даде възможност да се почувстват сигурни и свободни да избират.

09_12_2015_dps.jpgБез да подценяваме качествата му на силен играч обаче, трябва да отбележим, че резултатите нямаше да са такива, ако ДПС само не беше осигурило благодатна почва за разцвета на опонентите си. Действайки и този път на принципа „може и да не Ви харесва, но каквото ние кажем, това ще става“, хората на Местан без да се усетят прекрачиха прага на търпимост на избирателите си. Кметските кандидатури, които издигнаха и в Исперих, и в Кубрат, бяха проява на изключителна арогантност.

В Исперих за втори мандат беше предложен Бейсим Басри, по-известен с бракониерските си подвизи, отколкото с делата си на управник. Последните две години от кметуването бившият борец изкара в съдебните зали в качеството си на обвиняем. Прокуратурата го подведе под отговорност за опит за убийство и за заплашване на трима държавни служители, извършено с цел да осуети изпълнението на задълженията им по залавянето му като нарушител и бракониер.

По по-тежкото обвинение той на два пъти беше оправдан, след едногодишна разходка между Апелативния съд във Варна и Окръжния съд в Разград, в крайна сметка за Басри делото завърши с наказание от две години лишаване от свобода при пет години изпитателен срок. Магистратите тук измениха по-лекото обвинение в още по-леко – приеха, че кметът не е употребил заплашване, стреляйки с карабина по ловните надзиратели с цел да осуети изпълнението на задълженията им по залавянето му като нарушител и бракониер, а само противозаконно им е попречил да изпълнят задълженията си.

09_12_2015_dps1.jpgПроизводството все още е висящо, факт е обаче, че осъдителна присъда има, а дори и да нямаше, Басри не биваше да бъде предлаган за нов мандат. Уронването на престижа на институцията, която представляваше, докато ходеше да бракониерства и да стреля по държавни хора в защитен резерват, беше повече от достатъчна причина той да бъде изпратен в заслужен отдих. Като знак, че ДПС все пак уважава законите на страната. Това не само, че не се случи, а от Движението абсолютно неглижираха общоприетите ценности и демонстрираха, че морал в политиката им няма.

Предложиха за кмет на Кубрат човек с фалшифицирана диплома за средно образование. Макар че още по време на кампанията разследващите органи се самосезираха по медийни публикации и образуваха досъдебно производство срещу Гюнан Халил, ДПС не оттегли доверието си от него. Което някак предизвести резултатите от изборите. 

За победата на издигнатия от „Време за промяна“ Бюрхан Исмаилов помогна също доскорошен човек на ДПС – дългогодишният им кмет в Кубрат Ремзи Халилов. След дълги години вярна служба на партията, без да има явен повод, на този местен вот той бе оставен на резервната скамейка. Това го провокира да се кандидатира самосиндикално за кмет. На първи тур Халилов събра сериозна подкрепа, която със сигурност дойде от избиратели на ДПС – с 2184 гласа подкрепа той стана трети по резултати. 2596 души гласуваха за Бюрхан Исмаилов, а 2633 – за кандидата на ДПС. Тук, само за съпоставка ще припомним, че на местните избори през 2011 година Ремзи Халилов на първи тур спечели убедително с 5951 гласа. Лукс, който оттук нататък за ДПС ще бъде само болезнен спомен, защото няма да се повтори. На балотажа сега за техния кандидат бяха пуснати 3081 бюлетини, а промяната за Кубрат стана факт, след като Ремзи Халилов открито призова своите избиратели да гласуват за опонента на ДПС Бюрхан Исмаилов. И така му осигури победата – човекът на „Време за промяна“ събра на втори тур общо 5818 гласа.

Подобен сценарии се разигра и в Исперих – там още на първи тур човекът на Гюнай Хюсмен Бейсим Руфад получи повече гласове от Бейсим Басри. Макар разликата им да бе само 103 гласа /5265 срещу 5162/, знакът беше ясен. Балотажът завърши в полза на Руфад. Достъп до кметския стол му дадоха 6859 души, близо 1000 гласа по-малко получи Бейсим Басри. Избирателите го пратиха на мястото, на което ръководството на ДПС трябваше да го постави преди окончателно да е изтървало управлението на влака.

Някак логично, резултатите за общински кметове донякъде се мултиплицираха и по селата. С други играчи на същите отбори.

В Исперихска община, където ДПС държеше властта на 21 от общо 22 села, сега успя да се пребори за 15. А сред загубените населени места имаше и такива, които бяха знакови за влиянието им. В Йонково, където кмет беше младежкият лидер на партията Кямуран Абдурахим, изборите спечели кандидатът на партията на Илияна Раева Обединена България, чрез която Гюнай Хюсмен легитимира хората си. Любопитен щрих за Абдурахим е, че бе в най-близкото обкръжение на Бейсим Басри, не само по линия на партията, а и на лова, което му донесе статут на свидетел по бракониерското дело.

Освен в Йонково, ДПС изтърва кормилото на Голям поровец, Лудогорци, Драгомъж, Малък поровец, Райнино и Свещари. В няколко други села разликата, с която спечелиха, бе критично малка. Единствената победа за партията, която може да бъде отчетена в общината, е от Китанчево – там в последните четири години управляваше БСП, сега кметът ще е на ДПС.

Двойно по-малко населени места от 2011 година взе Движението в Кубратска община.

От общо 15 села под управление на ДПС досега бяха 12. След последния вот обаче техни остават само шест. „Време за промяна“ стъпи в Божурово, Звънарци, Севар, Сеслав и Мъдрево, изборните резултати в последното село все още оспорват от Движението по съдебен ред.

В Медовене властта им бе измъкната от ГЕРБ, а в Бисерци от кандидат на инициативен комитет.

Победа ДПС отбеляза само Беловец, където досега кметът беше от ГЕРБ.

Обобщението на изборните резултати на ДПС в областта показва, че спрямо 2011 година избирателите му тук са намалели от 31 567 на 25 481. Разлика от 6086 гласа всъщност е отлив на близо 20% от гласоподавателите, които години наред ходеха до урните под строй, а ръководството на Движението не пропускаше да се похвали с този факт.

Картината не изглежда толкова критична, ако кажем, че при 63 села в областта, спечелени от ДПС през 2011 година, сега са 56. Заслуга за това уравнението да не изглежда фрапиращо тревожно са две други разградски общини, които можем да определим като отличници на Движението, защото на тазгодишните избори постигат пълен монопол.

В Завет за нов мандат беше преизбран старият общински кмет Ахтер Велиев, от когото очевидно хората са доволни, а има и видни добри резултати. Успех бе записан и като цяло в общината, която той ръководи – ДПС победи в шест от шест села, като си върна Брестовене, където кметът в последните четири години бе от БСП.

С умели тактически ходове беше спечелен и мачът в община Самуил – там Движението взе 12 от 12 села, през 2011 година свои кметове имаше в 10 от тях. Разликата дойде от Богданци и Хърсово, а промяната бе малко формална. В Богданци кметица остана Емине Хамид, която на миналите избори беше издигната от инициативен комитет, а сега просто бе номинирана за поста от ДПС. В Хърсово пък досегашният селски първенец, който през 2011-та бе предложен също от инициативен комитет, не се кандидатира за поста. Основният опонент на ДПС бе от ГЕРБ и изгуби след балотаж.

По подобен начин с още един селски кмет Движението се сдоби и в община Цар Калоян – в Езерче партията издигна като своя кандидатура досегашният кмет, лансиран от инициативен комитет през 2011 година.

Като нулев може да бъде определен резултатът в община Разград – и преди, и сега кметове ДПС ще има в шест села, макар и в малко по-различен формат. Партията загуби властта от ГЕРБ в Киченица, но пък спечели в Раковски за сметка на БСП.

Подобно е положението и в община Лозница, където има общо 11 села. До момента в ръцете на ДПС бяха девет от тях, след изборите те са десет. Последният съдийски сигнал обаче още не свирен, защото съмнителната победа с един глас в новото им владичество – Каменар, беше оспорена по съдебен ред, а магистратите обявиха изборите за незаконни. И кой ще е кмет не е ясно. Иначе ДПС взе Гороцвет от Партията на зелените, но пък се даде на ГЕРБ в Трапище.

Движението запази и общинските кметски места в Самуил, Цар Калоян и Лозница.

Персонално старият нов кмет на Самуил Бейтула Сали получи по-малко гласове от миналите избори – минус 167. Общият му резултат обаче бе достатъчен за пореден четиригодишен мандат.

В Цар Калоян за Дауд Аляовлу гласуваха около 300 души по-малко, отколкото за предшественика му Ахмед Ахмедов.

В Лозница Айхан Хашимов събра около 180 гласа повече от 2011 година, конкурентите му сега обаче бяха по-малко, което би могло донякъде да обясни възходящите цифри.

Така или иначе, общите резултатите за ДПС в областта, са с отрицателен знак. И със сигурност грешката не е само в телевизора на областния лидер Ахмед Ахмедов, защото, както всички знаем, решенията в ДПС винаги са се взимали в София. Прави впечатление, че неприятностите за Движението по места започнаха след оттеглянето на Ахмед Доган и идването на Лютви Местан. Не само в Разградско. Подобна е картинката и в съседната ни Силистренска област.

Разликата между двамата лидери на ДПС е с класи. Доган беше стратег, манипулираше избирателите си с финес, а думата му бе повече от закон за хората в партията. Наследникът му обаче се оказа експериментатор и голяма част от опитите му завършиха неуспешно.

09_12_2015_dps2.jpgЗа разлика от Доган, който не толерираше издънките и избягваше провокациите, Местан демонстративно ги поощрява. Нещо повече, позволява си да участва в тях. Типичен пример за това е „музикалният инцидент“ от откриването на националната предизборна кампания на ДПС на 26 септември. Той се състоя именно в изтърваната по-късно община Исперих. Там в присъствието на Местан, а най-вероятно и по негово указание, популярната българска песен за Райна Княгиня бе изпята на турски език. Ехото от тази подигравка с националната ни гордост отекна в цялата страна. Раздразни и избирателите на Движението, за които етническата толерантност е важна. Част от тях предпочетоха да дадат гласа си за кандидати не на ДПС.

Със сигурност случилото се активира и повече избирателите българи да излязат да гласуват на балотажите. Не срещу турците, а против Движението. За да е ясно, че с тази тема шега не бива.

Изтича ли времето на ДПС и трайна ли е тенденцията към намаляване на влиянието му, ще си проличи съвсем ясно на следващите избори.

Мила КЮЛЮМОВА