Търсене

Начало Новини Млад мъж със 100 % инвалидност оцелява въпреки държавата
Млад мъж със 100 % инвалидност оцелява въпреки държавата
03 July 2015

Докато вече трета година Специализираната прокуратура разследва кой направи над 200 здрави души инвалиди на документи, за да получават пенсии, един много болен и напълно безпомощен млад мъж се мъчи да оцелява въпреки институциите. Създадени уж да помагат.

47-годишният Иван Иванов от Побит камък е най-яркият пример за това, че живеем в държавата на абсурдите и бездушието. Той е първа група инвалид със 100 % нужда от придружител.


03_07_2015_invalid-7.jpgСтрада от псориатричен артрит, няма оросяване на ръцете, движи ги трудно и си помага с тях пряко сили. Обикаля по мъките и институциите от 2000 година насам, а оттогава досега единственото, което са направили за него е да признаят, че е пълен инвалид и да му отпуснат месечна пенсия от 278 лева.

„Отначало ходех на ТЕЛК през две години, за да ми актуализират решението. Като че могат да ми пораснат крака“, с ирония си спомня Иван. През 2006 година го удостояват с високата чест да му издадат пожизнено решение и поне да си спести периодичните прегледи, до които едва се добира.

Нито пожизненото решение, нито пенсията обаче могат да компенсират липсата му на пълноценен живот. Единственото спасение за Иван е електрическа, а не обикновена инвалидна количка. Живее в най-ниската част на Побит камък и за да стигне до света, който за него се заключава в центъра на селото, е невъзможно да се придвижи с рингова количка. Невъзможно е да върти колелетата и с болните си ръце, защото силата му стига колкото да се храни и да се подпре на патериците си за две-три минути, колкото да са придвижи от единия до другия край на къщата. Не така обаче смятат членовете на ТЕЛК, пред която Иван вече втори път се явява, за да получи становище че трябва да му бъдат отпуснати средства за електрическа количка.

03_07_2015_invalid-14.jpg„Първият път като ходих д-р Джурова видя, че имам патерици и ми каза: „Ами ще се научиш да вървиш!“. Това ако не е цинизъм, не знам“, огорчен е Иван.

Разбрал че държавата няма да му помогне, болният човек решил да търси решение сам. Разказвайки неволите си на познати и приятели. Така за него разбира бизнес дама от Разград, която му подарява ползвана, но работеща електрическа количка. И животът за Иван станал малко по-лек. За него останала само задачата да си осигурява скъпоструващите батерии, задвижващи стола, които се подменят на всеки девет месеца. Тях на половин цена и на изплащане започнал да му осигурява шефът на частния СОТ в Разград Боян Николов.

Радостта за Иван обаче не продължила дълго. На 7 юни миналата година пороен дъжд се изсипва над Побит камък и наводнява десетки имоти. Вода, около метър и половина залива и къщата на Иван. И компютърът на спасителната му количка изгаря и се поврежда. Непоправимо. Наводняват се стаите на дома му. Вълната изкъртва портата на двора и помита всичко по пътя си, събаря тоалетната, навеса за птици, всичко. По време на бедствието Иван и 73-годишната му майка Живка с големия усилия успяват да се качат на втория етаж, за да се спасят.

03_07_2015_invalid-9.jpgСлед пороя за тях животът от мъка става ад.

„От социалното ми отпуснаха 325 лева еднократна помощ. Тези пари обаче не стигнаха за нищо. Мои съученици и приятели събираха пари за ремонта, приятели от селото ми помогнаха, и с материали, и с труд. За някои неща обаче трябваше да викам майстори, нямаше как. От една мебелна къща ми подариха матраци за леглата. Така се оправих, с добри хора. Останах обаче без най-важното – електрическите ми крака“, спомня си Иван.

Тази година отново отива да кандидатства за количка, от ЛКК му дават протокол, уверяват го че отговаря на всички изисквания, за да я получи. От социалното обаче му казват, че обжалват всички становища за помощ над 3000 лева. А количката на Иван струва 3019 лева... Предложили му пак рингова. И го изпратили на ТЕЛК. Там обаче получава нов отказ. Интересното е, че Иван се явил пред комисията на 22 април, а решението за отказ е с дата 21 април. Коментарът е излишен.

И така, за болния мъж всичко започва отначало. Започва да търси приятели и познати и усилията му отново дават резултат. С лични средства количка, втора употреба, му осигуряват бизнесмените и общински съветници Мирослав Грънчаров и Теодор Ролев. И сега Иван отново може да се движи без чужда помощ. Но батериите пак си купува сам, защото количката не му е дадена от държавата.

Заради финансовите трудности синът му прекъсва следването си. Тъй като майката на Иван взима 197 лева пенсия и месечните приходите заедно с неговата пенсия са по-малко от 500 лева, момчето се отказва от студентството, за да работи и да му помага.

Днес Иван има количка, но живее със страх – да не би нов порой пак да залее къщата и да го върне на нулата. Причината – само на няколко метра от имота му минава рекичка. Преди няколко месеца дошли работници да почистят дерето. Но вместо да обезопасят безпомощния човек, те му направили още по-голяма тапа. Натрупали пръстта на отсрещния бряг.

„Ако по коритото дойде една голяма вода, ще ни залее отново, тъй като няма как да отиде към улицата. Като са решили да правят насип, да бяха сложили от нашата страна, поне малко щеше да ни предпазва. Казах им, но те казаха, че така са им поръчали“, разказва Иван.

Тъй като цялото корито вече отново се е напълнило с папур и друга избуяла растителност, Иван пуска юрдечките си в реката и така, поне пред къщата му те вече са прочистили. Кметицата на селото Росица Станчева обаче му се скарала, че ги пуска в реката и прегражда за по няколко часа на ден близкото мостче, за да не му избягат.

„Не знам в каква държава живея. Отчаян съм вече от всичко. Добре че имам близки и приятели да ми помагат. Когато ми отказаха през април количката се прибрах и се разплаках. От безсилието и от несправедливостта. Аз отказвам личен асистент, тъй като майка ми ме гледа. Отказвам им и рингова количка, макар че ми се полага, но защо ми е ако ще стои безполезна. Отказвам, за да не ощетявам държавата. А тя мен всеки ден ме мачка, макар че животът ме е смачкал достатъчно“, отчаян е болният мъж. И оцелява психически само, защото се е научил да се майтапи със себе си.

„Хайде, довиждане, благодаря ви че ме изслушахте. Аз да бягам към вкъщи“, каза ни на изпроводяк Иван. И не побягна, но закуцука към вкъщи. С патериците, на един крак. И той отрязан.

 

Мила КЮЛЮМОВА