Търсене

Начало Новини Гюнай Хюсмен възражда крупното говедовъдство в Исперих
Гюнай Хюсмен възражда крупното говедовъдство в Исперих
30 January 2008

Хората от Исперихска община са традиционно силни в отглеждането на животни. Може да се каже, че са единици семействата, живеещи на село или в градски къщи, без селскостопански животни. Да, но до тази година! Защото фуражна криза удари животновъдите. И рухна правилото две крави гледат цяла фамилия. Неблагополучната година сложи кръст на тази сметка. Реалностите подсказват парадокса: в екстремни условия оцеляват големите ферми с повече от 150-200 дойни крави.

А при 400-500 животни вече се печели и в криза като тази. Така е, защото този, който е тръгнал да отглежда много животни под един покрив, обикновено е и арендатор на земи и си произвежда фуража с по-малко разходи.
Един от най-големите фермери в Исперих и безспорен лидер в млечното говедовъдство на общината е Гюнай Хюсмен. В момента той е събрал под един покрив 160 дойни крави, от които всеки ден дои 2.3 тона мляко в зала тип “рибя кост” 2х7. Млякото отива във фирма “Старс къмпани” – Шумен за 70 стотинки плюс ДДС на литър.
Разбира се, като всеки крупен животновъд и фирмата на Гюнай Хюсмен арендува земя. От 60 000 декара, той е отделил за производство на фуражи
10 000 декара.
Постигнатото досега обаче не е таванът на възможностите на исперихския фермер. Той има къде-къде по-мащабни проекти, които само чакат пукването на пролетта, за да започнат реализация:
Едва ли има човек от нашата община, който да не ме познава, разказва Гюнай Хюсмен. Бях кмет на Исперих, но се радвам, че се откопчих от изпълнителната власт. Не е за мен тази работа. Започнах с животновъдство. Какво ли не гледах - кокошки, овце, биволици, свине. Не ми потръгна. Вие турчин да угоява свине виждали ли сте? Уж всичко по книга правя, ама не върви и не върви. Захванах се с крави. И разбрах, че това го мога.
Първото, което трябваше да направя след влизането ни ЕС, е да приведа кравефермата по европейските стандарти. Купих оборудване за доилна зала тип “рибя кост” и го монтирах. Помещението с хладилните вани е с нови агрегати. Процесите при доенето се наблюдават от камери. Излишно е да казвам, че всичко е във фаянс и теракота. Повече зор имаше с краварника. Трябваше старо помещение да се преустройва. Но съм доволен, получи се. Сега имам в стара постройка модерно свободно отглеждане на крави с хранителна пътека и скрепер за почистване на тора. Не сме забравили и раздела за хуманно отношение към животните. Нашите животни релаксират на джаз, опера. Имам тук един служител, който отскоро експериментира и с фолк. Да видим как ще им се отрази. Ветеринарният техник Васил Златев ми се кълне, че Чайковски успива животните и е най-добре за след доене. Сега търсим най-добрата музика, която да стимулира млекоотдаването.
Особено внимание отделяме на събирането на оборския тор. Имам специален камион-цистерна, който изсмуква съдържанието и го вози на полето, където го разпръсква.
Всички тези подобрения са направо убийствени, ако няма кой да те кредитира. Най-много разчитам на средства от еврофондовете по програмата за развитие на селскостопанските региони. Ако някой каже, че едро животновъдство у нас може да се прави единствено със собствени пари, да знаете, че или лъже или краде пари.
Но пък когато всичко се направи както трябва аз, като собственик, получавам освен печалба и удовлетворение от постигнатото. Ето, например, мога да се похваля, че след модернизацията във фермата вече са минало традиционните за животновъдството кофа и лопата. Няма, бе! Прибрахме ги, не са ни нужни. Сега дори обикновената бала слама не я пипа човешка ръка. Затова и работниците ми намаляха. За 160 дойни крави и 90 телета се грижат вместо досегашните 14 само 4 човека. Представете си колко е пораснала производителността на труда и съответно расте и заплатата. Обаче хората не трябва само да ги натискаш да работят, трябва и да се грижиш за тях. Вече е готова новата административна сграда, в която местя фирмата. Чакам само да се постопли и се нанасяме. Там ще има стол с безплатна храна, дневна и 6 стаи като хотелче на последния етаж, където да отмарят или да спят след смяна механизатори и животновъди.
Рентабилността и печалбата на всичко, което направих, досега ме амбицира за нови неща. Свързах се с германската фирма “Хермес” и те ми направиха проект на нов краварник за 400 дойни крави на свободно отглеждане и нова доилна зала 2х12 с бърз изход и много, много електроника. Гордостта ми, обаче, е единствената в областта инсталация за биогаз, на стойност около 3.5 милиона евро. Но пък от тора на кравефермата ще правя електричество. Само с 1/3 от произведения там ток ще си захранвам комплекса. Останалите 2/3 ще продавам на НЕК, с който може да се захранва малък жилищен блок с приблизително 18 апартамента.
Освен за строеж и оборудване, имам намерение да кандидатствам по САПАРД за купуването на 200 юници от породата Монбилиард, която е смесена за месо и мляко. Постепенно ще формирам и стадо месодайно направление говеда. Мисля, че бъдещето в говедовъдството върви натам. Сега само си мислим, че ядем телешко и говеждо, докато нещата в Европа и Америка са съвсем различни. А ние нали натам сме се запътили, с наше производство освен да нахраним България, да започнем и да изнасяме.

Сергей ДОЧЕВ