Търсене

Начало Институции Омагьосаният кръг на институциите докара уволнена жена до просешка тояга
Омагьосаният кръг на институциите докара уволнена жена до просешка тояга
27 February 2015

Омагьосаният кръг на институциите докара освободена от работа жена до просешка тояга.

Допреди шест години животът на Мариана Йорданова от Разград си вървял в обичайното за средностатистическия българин русло – и тя, и съпругът й работели, а заплатите им били достатъчни, за да си покриват разходите и да си позволят да изтеглят и да плащат безпроблемно жилищен ипотечен заем.


27_02_2015_beitula-sali_2121.jpgБейтула САЛИ, кмет на община Самуил:


Няма как да я върнем на същата длъжност, предложихме й друга

Запознат съм казуса на Мариана Йорданова, няма как обаче да я възстановим на поста директор, макар че може би много й се иска да се върне на него. Градините бяха преобразувани във филиали по финансови причини, децата са малко. Затова й предложихме да стане учител в градината във Владимировци, само там има свободно място. Но тя отказа. Колкото до обезщетението – още когато излезе съдебното решение съм разпоредил да й се преведат парите. Не знам защо не е направено, ако е вярно твърдението, че няма плащане. Още утре ще се погрижа този въпрос да бъде изчистен. За трудовия стаж не съм в течение, но утре и това ще проверя и каквото се иска от нас, ще бъде свършено.

27_02_2015_trudov-9.jpgДнес 45-годишната Мариана и мъжът й нямат собствен покрив над главата си, безработни са и преживяват някак благодарение на милостиви роднини, които им дават храна и подслон за известно време. А след това се налага да почукат на вратата на други свои близки.

Животът на семейството се преобръща с краката нагоре на 14 януари 2009 година, когато новият общински кмет на Самуил Бейтула Сали издава заповед, с която освобождава Мариана от поста директор на ЦДГ „Детска радост“ - село Голяма вода и обявява нов конкурс за мястото. Нея обаче не допуска до участие, тъй като дипломата й била за завършено полувисше образование. Факт, който не е бил пречка от 2003 година до фаталния януари да заема същата тази длъжност.

27_02_2015_trudov-1.jpgИ така се започва една дълга съдебна сага, в която делото на Мариана преминава на два пъти през трите възможни инстанции – Районен съд-Исперих, Окръжен съд-Разград и Върховен касационен съд-София. В граждански процес жената се опитва да докаже, че е освободена неправомерно от поста си и трябва да бъде възстановена на него, както и да й бъде присъдено обезщетение. Според Кодекса на труда при незаконно уволнение служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца.

Трудово-правният спор на Мариана продължава не шест месеца, а шест години. Първоначално води делото си срещу кмета на общината, тъй като той е човекът, който я е освободил от работа.

Битката си спечелва обаче само пред първата инстанция – Исперихски районен съд, който излиза с решение, че освобождаването й незаконосъобразно и следва да бъде възстановена на длъжност.

Както й че дипломата й е приравнена по законов ред на степен „бакалавър“.

27_02_2015_trudov-4.jpgСледва обжалване от страна на ответниците в Окръжен съд-Разград, който приема, че не кметът, а детската градина е работодател на Мариана и делото трябва да се води срещу учебното заведение. Следва ново обжалване пред последната възможна инстанция – Върховен касационен съд. Той, оказва се, няма решение на казуса поради липса на единна практика и започва едно дълго чакане на тълкувателно решение, което в крайна сметка потвърждава становището на разградските съдии – работодател е детската градина. И така, делото от ВКС се връща отново на „кота нула“ в Исперихски районен съд през 2012 година, ответникът вече е ЦДГ „Детска радост“ - Голяма вода. Малко след повторния старт на процеса, на своя сесия Общински съвет – Самуил

взима решение от самостоятелни звена градините в Голяма вода и още три села да станат филиали на ЦДГ „Радост“ - Владимировци. По тази причина в хода на делото ответникът отново е променен, но този път това не спъва процеса. С решение, което е потвърдено от ВКС и е в сила от 2 октомври 2014 година, жалбата на Мариана е уважена. Месец по-късно – на 5 ноември, тя получава препис от него, в който се посочва, че е възстановена на преди заеманата длъжност „директор с група с место на работа в ЦДГ „Радост“ - село Голяма вода. Градината пък е осъдена да й плати 3840 лева обезщетение или шест брутни работни заплати, както и 100 лева разноски по последното дело.

И тъй като два месеца слез влизане в сила на решението, Мариана все още не получила парите, на 5 декември 2014 година вади изпълнителен лист за дължимата сума. За да пристъпи съдия-изпълнител към събиране на вземането обаче, жената трябва да плати 54 лева такса. Сума, каквато Мариана не е виждала в ръцете си от доста дълго време насам. Затова се налага да се оправя сама. Започва да звъни в община Самуил, зам-кметът обещава да й преведат парите, това обаче така и не се случва. Следват разговори със счетоводителя на администрацията, който на всяко позвъняване дава нов срок, в който обезщетението ще бъде изплатено. От седмица на седмица и до днес парите все още не са постъпили по сметката на Мариана. Нещо повече – на 19 ноември 2014 година кметът на Самуил издава заповед тя да се допусне до работа на възстановената длъжност. Посочва, че препис от заповедта трябва „да се сведе до знанието на съответния служител за сведение и изпълнение“. Да, ама не – такава длъжност вече не съществува, тъй като градината е станала филиал. „Съответният служител“, който трябва да изпълни кметската заповед се оказва директорката на ЦДГ „Радост“ - Владимировци. И така ден по-късно Мариана получава покана от нея да започне работа като учител. Не в Голяма вода, а в градината-майка във Владимировци. Мариана отказва. Първо, защото не това се разпорежда в съдебното решение по делото й, и второ, защото Владимировци е село, до което липсва какъвто и да било превоз. И това отново не е всичко... Вече месеци наред жената чака уволнението да бъде заличено в трудовата й книжка и да й бъде нанесен стаж за изминалите шест години.

Нищо, че срокът, в който според закона трябва да се случи това, е двуседмичен. Топката се прехвърля от кмета към директорката във Владимировци и обратно и накрая Мариана решава да се обърне към Инспекцията по труда, откъдето също биха могли да попълнят трудовата книжка. И там обаче удря на камък. За да се пристъпи към такава крачка трябвало да има писмен отказ да се извърши вписването от работодателите. А такъв, разбира се, няма.

Докато години наред се върти в този омагьосан кръг, банката отнема жилището на Мариана и съпруга й, тъй като спират да погасяват вноските си. И двамата вече са безработни. Наемат ги по различно време и за определени периоди и сигурен приход няма. Заживяват на квартира, но миналата година се случва така, че по едно и също време двамата остават без работа. Междувременно излиза съдебното решение в полза на Мариана и тя, изчаквайки да получи обезщетението си, натрупва сметки. Заради което хазяинът им сменя патрона на вратата, заключвайки малкото покъщнина и дрехи, които имат. И семейството остава на улицата. Започва да ходи по роднини, от врата на врата, за малко, за по-дълго, където колкото ги изтърпят.

Заради липсата на средства воденето на нови дела, за да защити правата си се оказва „мисия невъзможна“.

Мудността, бездействието и действията на институциите ме докараха до просешка тояга. Имах работа, жилище за 60 000 лева, което изгубих, сигурно още толкова са ми загубите от неполучени заплати. Разбих си здравето и семейството. След толкова години в съдилищата ми присъдиха обезщетение от 3840 лева и дори него все още не мога да си взема. Не ме възстановяват на работа. Пари да водя нови дела нямам, а и каква е гаранцията, че като ги водя и спечеля нещо ще се промени? В положение съм да ям колкото и каквото ми дадат близките ни, защото никой не ни е длъжен. Не зная утре къде ще се наложи да нощувам и събирам фасове от улиците. Ножът не е опрял до кокал, в кокала е. Не ви търся, за да си отмъщавам на някого, а от безсилие, защото държавата ми е обърнала гръб, вече не мога да разчитам, че институциите ще ме защитят, съдебните решения се оказаха просто лист хартия без стойност, на ръба на пропастта е Мариана.

След като разговаряхме с нея, потърсихме кмета на Самуил, който обеща да се погрижи за обезщетението и трудовия стаж „още утре“ /б.а. - четвъртък/. Дали ще удържи на думата си предстои да видим.


Мила КЮЛЮМОВА