Търсене

Начало Оживление Разградчани на GRAND PRIX на Италия
Разградчани на GRAND PRIX на Италия
19 September 2008

Младен ЦОНЕВ: Бях на “Монца”!!!

 

Малко неща има в този свят, които един истински ферарист просто е длъжен да стори, за да е спокоен, че е изживял живота си пълноценно в червено. Да знае всичко от историята на любимата марка, да получи автограф от Михаел Шумахер, да седне в състезателно “Ферари F1” и да се поклони на легендарната писта “Монца”. Един такъв запален наш съгражданин е Младен Цонев, собственик на фирма за пътна помощ. Още преди години яко вдъхва изгорелите газове на ферарито на Михаел Шумахер. Това става на “Имола”. Миналата седмица той започва своя личен фераристки списък от легендарната “Монца”. След кратко гости на приятелското семейство Тесовски - разградчани, избрали да живеят в Италия, Младен, дъщеря му Цветослава и Даниела са на подстъпите към пистата. Младен разказва:



19_09_2008_f1.jpgТъй като е автомобилен спорт, всичко, що касае четиритактовите машини, е нетипично за италианците перфектно уредено. Огромен паркинг ти предлага услугите си. Пътни полицаи на всеки няколко метра учтиво те предупреждават, че ако продължиш напред, може да попаднеш в задръстване. Спираш, паркираш, дават ти билетче. С него се качваш на автобус и той те отвежда точно на мястото, откъдето искаш да гледаш. На връщане пак със същото билетче стигаш точно до твоя паркиран сред множеството от 10-15 000 автомобила.

На пистата влизаме срещу билет от 65 евро. Свободен си да отидеш където искаш, освен във VIP-ложата, в питлейна и на централната трибуна. Имаме малко повече време до старта и започваме с историята. „Монца“ просто е пропита с велики моменти. На входа се е изправила бронзовата фигура на Хуан Мануел Фанджо до легендарния си “Мерцедес”. В обширен павилион са изложени болидите на Шумахер от различните победни години. Там той е легенда. Затова и появяването му досами нас на хеликоптерната площадка ни изпълни с благоговение. Скромен, само с двама съпроводители, но 7 пъти световен шампион, той се отправи към питлейна и надяна алените слушалки. Амбициран съм да сменя някоя гума на червения болид. Така де, няма само нагънати катастрофирали коли да извлачвам от канавки и долища. За жалост, щандът с тренажора щеше да работи след 15 минути. Ща-не ща, обърнах внимание на конкурентите от “Макларън”. Влязох в кокпита и веднага усетих колко много са 2000 км с “Опел”-а от България до Италия.

19_09_2008_monca1.jpgНеповторимо ще остане преживяването ми в тренажора на “Рено”. Той симулира пистата в Барселона. И то до най-малката подробност в звук и вибрации. Дори там, където има кръпка на асфалта, тренажорът “реагира”. А бе, накратко, бях готов да извъртя поне половин състезание на пистата “Каталуня”.

Време беше да загърбим развлекателната част на “Монца” и да заемем места покрай трасето. Застанахме пред правата на легендарния завой “Параболика”. Разпънахме българското знаме и знамето на “Ферари”. От Венеция си бяхме купили сини дъждобрани. Всичко червено този уикенд в Италия бе свършило. Огледах се наоколо – червено море. Само ние – синьо островче. Ами, ако ни скочат. Но това при феновете на „Формула 1“ не става никога. Парадокс, но привърженици на Хамилтън и на Маса рамо до рамо дерат гърла всеки за своя си човек. Допълнителни емоции на нас, зрителите, ни донесе лошото време. Точно пред нас се завъртя един “Ред Бул”. Кими постоянно се качваше на бордюрите и се чуваше как колата му губи обороти.

19_09_2008_monca.jpgСлед състезанието малко преди награждаването публиката нахлу на пистата и окупира подиума. Най-много бяха поляците и италианците, привърженици на Робърт Кубица. Макар и да не бе сред първите, полякът бе спечелил сърцата на италианците. И те тайничко се надяваха от 2010 година да го видят във “Ферари”. Когато пуснаха химна за победителя, тълпата направо полудя. За първи път откакто Шумахер се бе оттеглил, звучеше добре познатата комбинация на немския и италианския химн. Отдавна вече немските фенове неофициално величаят Себастиан Фетел като наследник на Шумахер, който в момента триумфираше на “Монца”.

На път към автобусите, които трябваше да ни превозят до паркинга, се натъкнахме на японската телевизия “Фуджи”. Телевизионерите полюбопитстваха на коя държава е това знаме, тъй като само нашето бе самотно и различно от останалата маса италиански, немски, испански, полски. Казахме им, че сме българи. Те знаеха за България, но се учудиха, че сме дошли специално за GRAND PRIX на Италия.

Току на самия изход се видяхме с друга българска групичка. То ние, българите, в чужбина само по байраците се разпознаваме.

 

Сергей ДОЧЕВ