Търсене

Начало Оживление Дон Кихот от Голям Поровец строи вятърни мелници
Дон Кихот от Голям Поровец строи вятърни мелници
12 September 2008

 

Всяко село си има поне един човек, който поразява със странностите на характера и битието си своите съселяни. И за него казват, че е “малко така”, без да си дават сметка, че тъкмо такива хора са тяхната визитна картичка. Такъв е 75-годишният Салим Реджебов от исперихското село Голям Поровец:

 

12_09_2008_don_kihot.jpg12_09_2008_bai_salim.jpg„Целият ми живот мина сред машините в родното село. От 1951 година съм в механизацията. Тогава нямаше МТУ /машинно-тракторно училище/“, спомня си бай Салим. „Взеха ни самоуки. Аз бях първото турче. Започнах работа на вършачка. Тогава нямаше комбайни, а вършачки, задвижвани от трактор. Та тъкмо този лъскав тогава “Империал” беше моя грижа“.

Голямата му любов обаче си остават моторите. „Откакто се помня винаги съм имал мотор. Личният ми беше “Балкан”, после балканче. Служебно ми бяха зачислили “Аво” и “ИЖ”.

Сега в духа на новото време вече си има модерен скутер. Най-много се радва на автоматичните му скорости.

Обикновено, когато пенсионират деен и енергичен мъж, той дълго време се мята като риба на сухо. Но със Салим Реджебов не е така. Той веднага си намира занимание. Като всеки чудак си има свое убежище – битова стая, в която обмисля всеки следващ проект. А идеи не липсват. Но лайтмотивът неизменно е вятърът. Той изработва макети на вятърни мелници. Подръчните материали, които използва, понякога дори битови отпадъци, му гарантират уникалността на всяко творение. Но най-неповторимото разбира се е замисълът. Ето я визуализирана и идеята за “българския етнически модел”. Макет на вятърна мелница е кацнал в двора му. Вместо от вятъра обаче „мелницата“ се задвижва с манивела от две кукли, облечени като попа и ходжата на селото. „Отначало си мислех, че може да си имам проблем“, разказва за опасенията си бай Салим. „Обаче всички много се смяха. Направих и няколко вятърнички на децата от детската градина, да се радват. Сложил съм на беседката в центъра и на автобусната спирка. Всички да ги виждат и да им се радват. Оттогава взеха да ми викат Дон Кихот“.

12_09_2008_perki.jpg Като всеки жител на България и бай Салим се вълнува от неуредиците: „В село парно няма. Ще кажете един проблем по-малко. Ама си имаме вода. По-скоро ту имаме, ту нямаме, ама плащаме. Ей там, оттатък пътя от два месеца има пукнат водопровод и тече вода. 3-литров бидон за 2 минути се пълни. Забучих една тръба и отбих водата в пътната канализация. Да се къпят патките. Хората минават и ми викат: „Това извор ли е? Я и до нашата къща направи един“. Аз си падам малко майтапчия и им казвам: “Демир Баба забучил 5 пръста и цяла река потекла. Аз само два пръста забучих и затова не е чак река. Ама майтапа настрана, няма да им плащам на Водното за тази вода в канала!“

Ето това е българската действителност. Колкото и човек да се стреми да избяга от нея в разни убежища и странни занимания, тя го връхлита с цялата си категоричност и спасение няма. Дори и да си Дон Кихот от Голям Поровец.

 

Сергей ДОЧЕВ