Търсене

Начало Оживление Трима исперихчани в подножието на Монблан
Трима исперихчани в подножието на Монблан
10 September 2008

 

В клуба по пешеходен туризъм към туристическо дружество "Димитровец" - Исперих членуват 20 любители на туризма. От 1996 г. председател на клуба е Христо Станев. За последните 5 г. под негово ръководство различни членове на клуба покориха всички балкански първенци.

 

10_09_2008_monblan2.jpg Ето и хронология на изкачванията:

май 2003 г. Гърция,пл.Олимп, връх Митикас-2917 м

август 2004 г. Словения, пл.Юлийски Алпи, връх Триглав-2863 м

юли 2005 г. Черна гора, пл.Дурмитор, връх Боботовкук-2522 м

юни 2006 г. Македония, пл.Баба, връх Пелистар-2601 м

юни 2007 г. Албания, Кораб планина, връх Кораб-2764 м

август 2007 г. Румъния, пл.Карпати, връх Молдовяну-2544 м

Но, апетитът идва с яденето. Балканите отесняха и погледите бяха насочени към Европа.

Трима членове на клуба - Христо Станев /55 г./, Валентин Косев /50/ и Николай Янев /40/

избраха ново предизвикателство - първенеца на Алпите - 4810-метровия връх Монблан.

10_09_2008_monblan1.jpg Покоряването на Белия връх бе посветено на 105-годишнината от първото

българско изкачване на Монблан от д-р Ив.Малеев на 3.08.1903 г. и 113-годишнината от организирането на туристическото движение в България.

Веднъж набелязали целта, участниците трябваше да извършат дълга и трудна подготовка. Николай и Христо се погрижиха за набавяне на алпийската екипировка, а Вальо се ангажира с организацията. Екипировката бе осигурена, а тримата бяха включени в 25-членна експедиция за изкачване на връх Монблан в периода 25 юли - 3 август 2008 г. Преди отпътуването групата бе на високопланински подготвителен лагер около връх Вихрен. За хода на експедицията разказва Хр.Станев: "Тръгнахме на 25 юли с автобус от София. Маршрутът преминаваше през Сърбия, Хърватска, Словения и Италия. След кратък престой и разходка из Венеция продължихме през тунела "Монблан". На 27 юли пристигнахме в световноизвестния планински курорт "Шамони". Това беше нашият "базов лагер". Градчето е било домакин на първите зимни олимпийски игри на планетата през 1924 г. Запознахме се с курорта, видяхме символа на града - паметника на първопокорителя на Монблан-Бенедикт дьо Сьосюр и неговия водач Жак Балма. На другия ден проведохме тренировъчни занимания в ледника Мер дьо Глас (Леденото море). Тренировките включваха слизане до Леденото море, преодоляване на цепнатини, разходка по самия ледник и изкачване по вертикални метални стълби. От Шамони започна най-съществената част от експедицията - изкачването на Белия връх.

10_09_2008_monblan3.jpg Автобусът ни откара до курортното селище Ле Зуш. От там с кабинков лифт до Бел Вю (1800 м) откъдето със зъбчатата железница стигнахме Гнездото на орела - 2372 м. Пеша, с багажа на гръб за около 3 часа преодоляхме маршрут с денивелация 800 м и стигнахме хижа "Тет Рус" 3167 м, кацнала в края на малък ледник. Нощувахме в хижата и на другия ден потеглихме по маршрута за хижа "Егюи дьо Гуте". Следваше най-трудният и опасен участък. Пресякохме два снежни улея с каменопад, последвани от стръмно изкачване (около 45 градуса). След 3 часа стигнахме кацналата над пропастта хижа "Егюи дьо Гуте" (3817м). Отпочинахме от трудния преход. В полунощ всички бяхме на крак да подготвим екипировката за щурмуване на върха. В 02.00 ч. 25 човека, разделени на 5 групи поехме по трасето. От тук нагоре няма скали, има само сняг, фирн и лед. Метеорологичните условия бяха лоши. Валеше суграшица. Беше облачно, мъгливо, температурата на въздуха бе -15 градуса. След около 2 часа труден преход достигнахме заслона "Вало" (Камилската гърбица 4362 м.н.в.). От тук до върха оставаха около 2-3 часа и 400 м денивелация. Междувременно метеорологичната обстановка продължаваше да се влошава. Спряхме на заслона за кратко, не толкова за почивка, колкото водачите на групи да преценят реалната обстановка и да вземат правилното решение. В това време по обратния маршрут на заслона пристигна експедиция с френски водачи, отказали се да атакуват върха заради снежната виелица. След кратка консултация, решението бе взето. Експедицията за изкачване на връх Монблан бе прекратена. Достигнахме кота 4362 м, но Белият връх остана непокорен.

От заслона "Вало" цялата група пое по обратния маршрут към Шамони. След еднодневна почивка в планинския курорт, тръгнахме за България, като си обещахме до 2 години отново да бъдем тук и да постигнем целта си - връх Монблан.

Не успяхме, но се завърнахме живи и здрави. Само три седмици след нашата експедиция информационните агенции съобщиха за смъртта на осем алпинисти, тръгнали да изкачват Монблан (четирима германци, един австриец и трима французи). За пореден път планината доказа, че не позволява компромиси. А мъдрата китайска поговорка гласи: “Върни се, за да стигнеш”

 

Радостин ГЕОРГИЕВ