Търсене

Начало Оживление Ловът на раци с “комплект №1” – разградски патент
Ловът на раци с “комплект №1” – разградски патент
01 September 2008

 

Една разновидност на спортната дисциплина „подводен риболов“ се зароди, а вече и масовизира в Разград. Това е ловенето на речни раци с „комлект N1“ – очила, плавници и шнорхел. С любопитство почиващите на язовир „Пчелина 1“ наблюдават гмуркащи се плувци и са си намерили занимание като броят секундите на гмуреца под водата. Слава Богу, до ден-днешен бройката на потапянето с апнея /задържане на дишането/ е равна на тази на излизането на гмуркача на повърхността.


 

01_09_2008_rak1.jpg01_09_2008_dokata.jpg Всъщност този спорт е определено разградски патент. Още преди двадесетина години Доката, музикант от най-известния през 70-те години на миналия век секстет „Абритус“, първи постави началото на това здравословно и увлекателно занимание по разградските язовири. След него започнаха да ловят раци от дъното на язовирите момчета от морския клуб, но с леководолазни апарати. Но по този начин се губи чарът на самия лов, а пък не се дава никакъв шанс на рака. Съвсем различно е, а и тръпката е друга, когато в дълбините на язовира при равни условия се изправят ловецът и неговата плячка. Тогава това същество – ракът, еволюирало сред природата хилядолетия преди да се появи човекът, съвсем не е безпомощно. Плува бързо напред и назад, щипе нападателя и прибягва до хитрости, като вдига кална завеса край себе си. Изобщо шансовете на ловец и жертва са изравнени. А това е и най-вълнуващото. След сполучлив лов, разговорите пред тава със сварени раци с копър, бира или бяло вино запълват много вечерни часове през лятото. Десетина-петнадесет са ловците на раци в Разград.

В други градове категорично не съществуват, въпреки че плувци, гостували на Пчелина, с любопитство се пробват в това занимание. В нашия град това са предимно водните спасители от минали и сегашни години. Заедно с пионера на този лов – Доката, тази година на разградския язовир ловуваха двамата спасители на Пчелина Росен Лицов и синът му Ивайло, Младен Донев, Румен Ангелов, Красимир от леководолазите и най-активният Валери Бойчев, който има постижения и при морския подводен риболов.

За да си остане този спорт все още разградски, причината е, че не във всички вътрешни водоеми има толкова добра видимост /3-4 метра/, която е необходима за ловеца. А и в разградския язовир разликата в температурите на повърхностния слой и дънния не е драстична. Речните раци са разпространени в целия свят и минават за един изключителен деликатес. Цената им е твърде висока, поради търсенето им по европейските трапези. Даже има държави като Полша и Финландия, които имат промишлен износ на речни раци. Мнозина са разградчаните, които преди да тръгнат на гости при роднини и приятели в други части на страната минават край язовир “Пчелина”. Там бате Роско им дава по една торба с прясно наловени раци. А заедно с това и лично ноу-хау как да ги транспортират в топлото време на дълго разстояние. И ето ти армаган, който може да ти измие очите за пред домакините. Наскоро разградски раци сбраха на една маса известния медиен експерт Георги Кузмов, две оперни певици, както и Пламен Манасиев, чийто глас всяка домакиня знае прекрасно от дублажа му в дузина латино сериали. Много от старите приятели на Ловеца, пръснали се по цялата страна, провождат хабер за някое кило от вкусния деликатес. Макар и преселил се в морски град /Бургас/, известното пъстро камъче на нашия град Петър Владимиров - Пацела наскоро бе сюрпризиран от своя стар приятел с този вкусен продукт на местната ни ихтиофауна.

01_09_2008_rak2.jpg Около лова на раци "по разградски" има доста любопитни истории. 

Много рядко в телата им Росен Лицов е намирал образувания, близки по произход с белите бисерчета от мидите. От тях Ловеца не е забогатял, но си ги пази в кутийка, като знак за уникалността на майката природа. Така че, приказката за “бисерните раци” на Разград не е раздувка от масата.

Преди години Дулинко Дулев "установи" комунистическата им същност, която се проявявала при потапянето им във вряла вода - почервенявали. Мехмед Ходжов пък, твърде фриволно импровизира в "Нощен труд" за излекуването на възрастна жена от рак с дадено лекарство от Росен Лицов, съдържащо рачешки очи от разградски язовир. Десетки коли от заинтересовани роднини на болни се появиха на неговия адрес от други селища на България /добре е, че българските вестници не се четат в чужбина/, но всичко се размина с прехвърляне на вината върху боледуващата от хроничен глад за сензации централна българска преса. Последица от цялата история бе, че известно време на Росен Лицов му вървеше прякора Лечителя, но и това отмина. Най-трайно, обаче, си остана доказаното с многобройни експерименти действие като афродизиак на разградските сварени раци при мъже и жени, при млади и при стари. Последната категория продължават да твърдят доказаното. Дано да е така, за да може разградският патент с раците да не потъне в забвение!

 

Сергей ДОЧЕВ