Търсене

Начало Оживление Д-р Анатолий СТОЙНОВ: Експедиция "Демирказън" – до върха без осигуровка
Д-р Анатолий СТОЙНОВ: Експедиция "Демирказън" – до върха без осигуровка
25 August 2008

 

На 25.07.2008 г. тръгнах с автобуса Разград-Истанбул. Присъединих се към четирима представители на русенския клуб "Бяла звезда". На 26.07. сутринта пристигнахме в Истанбул и имахме свободно време за разходка из града. Вечерта се качихме на автобус за град Ниде. На другия ден към обяд пристигнахме и почти веднага се отправихме с минибус към с.Демирказън, което е в подножието на планината Ала Далар, чиито най-висок връх е Демирказън - 3756 м.

 

25_08_2008_demirkazun1.jpg25_08_2008_demirkazun3.jpg В ранния следобед се добрахме до разклона за селото, откъдето продължихме пеш - 4 км до алпийския дом в подножието на върха. Тук, на височина 1700 м, си направихме палатков лагер и пренощувахме. На следващата сутрин взехме най-необходимото от личния багаж и храна за около 3-4 дена и потеглихме нагоре в планината. Тя изглежда много внушително със скалния си релеф без почти никаква растителност. При всичко това - стръмен и каменист терен, доста високи температури и тежки раници успяхме да се доберем до следващата лагерна височина - 3000 м, за около 7 часа.

 

25_08_2008_demirkazun2.jpg Само на места имаше вода за пиене и никаква сянка. Така уморени доста и поопечени от силното и ярко слънце стигнахме до малко езеро, образувано от топенето на ледниците в основата на връх Демирказън. Тук направихме втория бивак, от който щяхме да атакуваме върха. Над нас се издигаше внушителната източна стена на върха - висока повече от 800 метра - световноизвестна за катерачите и алпинистите от цял свят. Изглеждаше много гладка и трудна за катерене. Но нашата цел бе да изкачим върха по по-лек маршрут, макар и алпийски. Този връх няма туристически достъп. Опитахме се да се наспим добре, но не се знае кой как е спал. Сутринта станахме при изгрев и след малка закуска се приготвихме за път. Трябваше да преодолеем 800 м денивелация по доста стръмен участък със сипеи и скали. В началото бързо набрахме височина до скалния пасаж. Скалите бяха ронливи и внимавахме при катеренето им. За около 1 час и 30 мин. бяхме на следващата стръмнина под върха. От тук се откри страхотна гледка към цялата планина. Сега предстоеше най-трудното - изкачването по 300-метровия отвесен склон до самия връх. Скалите станаха доста гладки, но здрави и с наклон 60-70 градуса. Тръгнахме без осигуровка. Всеки отговаряше за себе си. Катерихме се по скална цепка съвсем близо до ръба на стената. Под нас се простираше пропаст с дълбочина повече от 600 метра. След около 1 час и 40 мин. се озовах на скален ръб под самия връх. Направих малък траверс и достигнах кота 3756 м. Изчаках и другите и след като се събрахме, се снимахме със знамето и се вписахме в книгата на върха.

Сега предстоеше по-опасната част - спускането. За радост носихме въже и открихме няколко клина по скалата. След 4-5 рапела напуснахме най-стръмната част от върховата пирамида. След това заслизахме по скални участъци и сипеи, където лесно можеше да се контузим. С доста усилия се спуснахме в лагера до езерото. Набързо събрахме багажа си и тръгнахме към алпийския дом. Пътят беше дълъг и скоро всички усетихме умора и болки в ходилата. Аз имах проблеми и с ноктите на двата крака, които се травмираха от обувките. Всяка крачка беше силно болезнена, но трябваше да се върви. Към 19.30 часа слязохме в базовия лагер до алпийския дом и се поздравихме с успеха. Този ден вървяхме почти 12 часа.

Другото бе разкошна почивка – плаж в Средиземно море край град Мерсин.