Търсене

Начало Институции Сериозни и нерешени проблеми застрашават българското образование
Сериозни и нерешени проблеми застрашават българското образование
20 November 2013

Многообразие от актуални проблеми, свързани с организацията и управлението на образованието, показва анализът на данните от обществения форум, който се проведе в Разград. В дискусията се включиха директори на училища, преподаватели, родители, ученици и представители на различни институции и неправителствени организации. Всички 60 участници бяха разпределени в екипи, чрез интерактивния метод - SWOT анализ, като условно бяха изведени предимствата и недостатъците в образователната сфера. Проблемите и позитивните практики обобщи проф. Нели Иванова, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.


20_11_2013_obrazovanie_1.jpgРезултатите от дискусията обхващат широк спектър от проблеми, свързани с агресията в училище, интеграцията на деца със специални образователни потребности, квалификацията на педагогическите специалисти, както и заплащането на труда на учителите. Участниците във форума засегнаха темите за предучилищното възпитание, резултатите от външно оценяване, постиженията на учениците в края на четвърти клас и приемствеността между детската градина и училището. Като други важни теми се откроиха проблемите на професионалното образование, материалната база в заведенията и качеството на учебниците и помагалата.

По време на форума говорителите на осемте екипа представиха избраните от тях теми. Пейчо Георгиев, директор на ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“, постави на фокус дискусията „Децата в риск“. Той оповести резултатите от проучване, направено в Езиковата гимназия. От 555 ученици, 34% от тях са рискови по смисъла на Закона за закрила на детето /чиито родители са починали, неизвестни, или работят в чужбина и децата са лишени от грижи/. Екипът се обединява около становището, че децата в риск са лесно нараними и податливи към лошото влияние на улицата. Този проблем може да се разреши чрез проучване и анализиране на семейния социален статус.

Мануел Василев, директор на Математическата гимназия, постави начало на дискусията за качеството на образование и външното оценяване. Според членовете на екипа, обучението в слети и маломерни паралелки е една от слабите страни, водещи до по-ниско качество в образованието. Друг проблем е, че учениците от четвърти клас са много малки, за да имат външно оценяване. Това се отнася и за седмокласниците, според екипа изпитите трябва да бъдат само по български и математика и да се състоят от един модул, защото децата се объркват. По време на дискусията се очерта въпросът за квалификацията на педагогическите специалисти. Говорителят Мануел Василиев сподели, че все по-слабо подготвени и немотивирани кандидати търсят работа в българското образование. Като възможности за разрешаване на тези проблеми екипът изведе законодателна промяна, оптимизация и постъпване на финансови средства.

Темата на следващата група „Образователната система“ представи Милена Орешкова – директор на ОУ „Иван Тургенев“. Според екипа, основните заплахи на регионално ниво са свързани с маломерните и слети паралелки, проблем е и обучението на деца билингви. По въпроса за качеството на образованието като слаби страни бяха откроени делегираните бюджети и ниската мотивация от страна на родители, преподаватели и ученици.

Като опасности Милена Орешкова обобщи застаряването на педагогическите кадри и липсата на млади обучени учители, увеличаващата се неграмотност и ранното отпадане от училище, сегрегацията, както и увеличаване на противообществените прояви. Предложените мерки за справяне с тези проблеми са разработване на ефективна стратегия на общинско и училищно ниво, организиране на клубна и извънкласна дейност за децата и създаване на училище за родители.

Следващият екип постави дискусията „Образователната система в България“. Говорителят Диана Господинова – секретар на Областната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, заяви, че новият проектозакон за училищното образование не отговаря на очакванията и потребностите на младите хора. Членовете на екипа смятат, че образователната система не разполага със свои механизми за мотивация на учениците и трябва да се променят практиките за развитие и професионална реализация. Друг проблем е старата материална база и структура, която не отговаря на индивидуалното развитие и нуждите на децата. Екипът открои и липсата на кариерни консултанти, които да помагат на младежите да се ориентират какво могат да работят. Господинова обобщи идеите за развитие, като промяната трябва да започне с преразглеждане на проектозакона за училищното образование. Като следващи стъпки са ефективно управление на ресурси и бюджет, повишаване на подготовката в педагогическите висши учебни заведения, както и разширяване на кариерното консултиране.

Този екип представи и допълнителна тема „Училищни автобуси“. Като слаби страни бяха отчетени рисковете от пътнотранспортни произшествия и екстремни ситуации, амортизацията на автобусните паркове и това, че денят на децата от селата започва по-рано. Предложените възможности за решение на тези проблеми са обезопасяване на спирките и обновяване на парка за автобуси.

Общинският съветник Надя Радославова постави началото на следващата дискусия „Сигурността и агресията в училище“. Като причини за агресията членовете на екипа посочиха липсата на домашно възпитание и разликата в социалния статус, която предизвиква дискомфорт за много ученици. Като друг фактор се явява влиянието на медиите и интернет, както и самата среда на улицата. Екипът постави и темата за владеенето на българския език в училищата. Основният проблем е, че в Разградска област много деца идват от селата и голяма част от тях не говорят официалния език в страната. По отношение на агресията, екипът изведе необходимост от законодателни промени, създаване на механизми за влияние и превенция, както и работа с родителите на децата.

Темата за агресията и сигурността в училище продължи следващият екип, с говорител Цветослав Русинов – представител на Общинския ученически съвет в Разград.

Той подчерта, че в учебните заведения има дежурни учители, охрана и камери. Положителна практика е, че учениците с по-сериозни провинения биват изключени.

Екипът изведе като проблем, че децата, над които е прилаган тормоз, се страхуват да се оплачат, а много често тази агресия се проявява извън самото училище. Предложението за намаляване на насилието бе повече контрол от страна на учителите, охраната и директорите.

Следващите теми за дискусия „За или против регулиране на държавния прием“ и „Феминизиране на учителската професия“ постави Димитринка Ангелова – директор на ПГТС „Хр. Смирненски“. Говорителят на екипа сподели, че част от членовете са „за“ регулирания план прием и подчерта, че е необходимо да се даде приоритет на професионалното образование. Ангелова аргументира позицията с осезаемата липса на специалисти в сферата на строителството и транспорта, а в Разградска област има нужда от такива кадри. По време на форума беше изведена необходимостта от подобряване и пълноценно използване на материално-техническата база. Като слаба страна в образованието екипът посочи ограничаването на свободния избор за дадени паралелки, когато желаещите са повече. Препоръката е промяна в нормативната уредба в частта създаване на защитени професии и намаляване пълняемостта на паралелките.

Последната тема, разгледана по време на обществения форум, бе „Образователната система“. Говорителят на екипа Светла Чавеева, директор на ЦДГ „Лудогорче“, представи резултатите от работата чрез SWOT анализа. Като силни страни в образованието бяха откроени приемствеността между детска градина и училище, въвеждане на задължителното предучилищно възпитание две години преди постъпване в първи клас и целодневната организация като алтернатива на родителя. Екипът подчерта още положителни практики, като успешното интегриране на децата със специални образователни потребности, интерактивните методи и тяхното популяризиране в учебната работа, както и обновяването и осъвременяването на материално-техническата база. Като още силни страни посочиха въвеждането на делегирани бюджети и децентрализирането, което дава възможност всеки един ръководител да прояви мениджърските си умения.

Светла Чавеева маркира като проблем академичните учебни програми и дидактични помагала, написани на много висок стил. Според членовете на екипа, външното оценяване в 4 клас не е обективно, защото се случва с квестори от самото училище. Предложението е, именно външни лица да осъществяват тази дейност. Освен този въпрос бе отбелязано, че целодневната организация занижава самостоятелността на учениците и прехвърлянето на отговорността изцяло върху учителя е проблем. Възможността за решение е в обучението да се включат само деца, които се нуждаят от подкрепа.

Участниците във форума се обединиха около становището, че Министерството на образованието и науката трябва да е отворено към предложенията на всички ангажирани в тази сфера. Идеята е при подготовката на всеки един закон, нормативен акт и наредба да бъдат включени и практиците, които ще бъдат полезни със своя опит и ще маркират проблемите, с които се сблъскват.


Антония ДИМИТРОВА